"След мъж и трамвай не тичай, след 5 минути минава друг."
А тази мисъл може да я свържем и с "Женското сърце е като градския транпорт в София, винаги има място за още един."
Разбира се и тази има различни интерпретации

А, благодаря. 'Щото репликата беше за мъжете, не за любовта. Курвенство е да си прахосваш всичко мило и драго за случайни хора, не да си лягаш с такива.

Аз не съм съгласна...Има жени, които си губят времето по случайни мъже... а и не само времето...

''любов ли бе да го опишеш'' е казал поетът и е изчерал темата

А какво ще правиш иначе?
Сериозно, изключая леко чалнатите хора тип "непоправим индивидуалист", повечето от нас не са проектирани да издържат на самота. И винаги си търсим компания, дали приятелска или интимна. И сериозно, колко от вас искат да живеят сами? Изобщо, изцяло, постоянно, за цял живот? Не е ли малко тягостно?
Така че защо да не искаме да останем с "любовта на живота си". Поне на мен ми се вижда добра алтернатива.

той бензина да стане 20 стинки само стой и гледай

Аз не вярвам, че прословутата Любов с главното Л навестява всекиго. И не вярвам, че остава за цял живот. Семейното съжителство е в много по-голяма степен уважение, привързаност, доверие, обич... ако щеш. Но не е Любов. Затова попитах. Човек се ръководи от горните, за да си създаде сигурност и да избегне самотата. Но да убиваш самотата ( ) не е развосилно на влюбеност. Човек може да бъде влюбен, когато се събере с някого доживот, а после да имат просто едно чудесно съжителство. Когато изненадата, тръпката, страстта ги няма. Това не е любов. Но не значи, че не е малка мечта.

Angel, Съгласна съм, че има много такива жени. В повечето случаи те се държат по този начин не тенденциозно, ами ... знам ли и аз - несъзнателнно?... Но това за мен е белег за неуважение към самия себе си - в този смисъл е курвенско, защото прЕдаваш себе си и живота, който градиш, вместо да го прОдаваш. Понякога е и 2-те заедно.

Ами тук вече малко навлизаме в различните разбирания за понятието "любовта на живота ти"... Защото и аз защитавам по-скоро мнението, че тая прехвалена любов, която я описват в книгите, може да съществува единствено ако не се осъществи. В това отношение донякъде подкрепям Феникса в твърдението му, че любов и сигурност не виреят заедно дълго време.

За да се уточня, по-скоро визирам онзи човек, когото след като го срещнеш и прекараш известно време около него, осъзнаваш, че всъщност можеш да живееш с него без да се избиете преди края на първата година. И че всъщност се обичате, въпреки че той ръси чорапи по пода и зарязва чаши наляво и надясно, а ти си леко истерична, понякога депресивна и не знаеш как да бършеш прах без да счупиш някоя от декоративните фигурки от приятелки от тийнейджърски рождени дни, които висят по лавиците с неизвестно предназначение. С други думи, обичате се въпреки самите себе си.
И нека да сме честни - тази любов се среща ужасно рядко.

Именно. Обикновено хората поставят Парите vs. Любовта. Човек може да си изживее Л-Л-Л-любовта, да си пази усещането от и за нея, но след това животът продължава и се купува с пари. Не можеш да не мислиш и за това. Освен ако не сте щастливо-вечно-абсурдно Влюбени с някой милиардер.

тoва вече е лакомия .. сигурен съм че и милионер ще ви стигнe

Звучи прекрасно!

Ако е качествена жената, ще си хване милардер, за да го направи обикновен милионер.

Л-Л-Л-любовта с големите емоции, бурните страсти, сълзите, трагедиите, мъките, разделите, събиранията, още бурни страсти и т.н.? Тя вече не ме интригува. Тя е... до голяма степен силна химия. Вече съм минавала през нещо подобно и не съм твърде навита да се занимавам отново.