|
Най-лесно приказват за смърт хора, които не са държали в ръцете си умиращ приятел. И си говорят като че ли се взема решение дали трябва да се носят униформи в училище. Същите хора, които тук подкрепят смъртта, в реалния живот, ако й видят лицето, сами нямам да приличат на себе си. И сега нищо чудно някой да тръгне да разправя "аз що нещо съм преживял" - то който е преживял хич даже не иска и да споменава, защото това е последното нещо, което човек би искал да си спомня. А нека всеки си представи, че той сам има правото да вземе решението дали да умре той или двайсет хиляди кучета, които има шанса да гледа как умират заради него. Наистина ли осъзнават всички за какво става върпос тук? Аз, ако умирах от глад, нямаше да убия собственото си куче, за да го изям, защото ми е ПРИЯТЕЛ. Не можеш да убиеш животното, което си хранил и гледал години наред. Косвено, ние храним и уличните кучета, а някои от нас - директно. Не се съмнявайте, че има привързаност. Много хора в тази държава намират утеха в това, че са живи същества и им е безкрайно приятно да бъдат заобиколени от такива. Само на един вид хора бих простил, ако раздават смъртни присъди с лека ръка - онези, които могат да връщат мъртвите към живота. Хората трябва да не се самозабравят, да помнят какво могат и какво не могат и колко им е крехък животът. И аз съм фен на положителното мислене, но то се стимулира не с "аз съм велик", а с "аз съм малка и почти незабележима частица от нещо безкрайно величествено" (кучетата също). Също трябва да споменем, че дори да избием всички улични кучета, то ухапванията и смъртта, причинена от кучета надали ще намалее драстично. Който следи статистиките, знае че нещата не отиват на добре по отношение на кучетата, защото няма достатъчно ефективно прилагане на законите, а наказанията за нарушителите се прилагат във възможно най-лек вариант.
_________________ Бъдете съвършени, както е съвършен и небесният ваш Отец (Мат. 5:48).
|