А това с приятелите е мега гадно.
Гледайте филма "Just Friends". Добра комедия по израза

Защо пък да е гадно? Културно е, някак цивилизовано! Не е по-добре от размяна на псувни, например.

Някак си е подло

Ако човекът се е оказал идиот/държи се като задник/изобщо, ама съвсем никак не е онзи, за когото си го мислил, е безкрайно лесно. Няма драми - срамът си е негов.
Ако обаче нещо не върви, а сумати други неща с него са чудесни (както каза Силвето), аз лично съм склонна да давам втори, трети, пети, десети шанс, докато не ми прекипи и не реша да си тръгна. И тогава пак няма драми, защото става ясно, че връзката се е изтощила и е по-добре да не се тормозим взаимно.

А как... е, зависи от човека/хората. Действа се според случая.

Относно това с "оставането приятели" - аз съм го казвала само на един човек досега и Силвето е много права. Той ми каза, че не вижда вариант това да стане и в следващите 5 години или пресичаше на другия тротоар, или ако нямаше как да ме избегне, кимваше с глава и се изстрелваше почти тичешком нанякъде. Едва тая година разменихме няколко думи - ей така, цивилизовано. Въпрос на възпитание, разбира се - на мен ми беше забавно, а той явно хич не ми беше фен (=> отказът му "да си останем приятели" значеше именно, че не може да ме понася. Аз пък, от своя страна, вложих в предложението идеята да се държим цивилизовано, когато се видим, защото тогава се движехме в обща компания и нямаше смисъл другите да стават свидетели на някакви панаири. Е, не се получи, аз излязох от съответната компания и никак не съжалявам).

@lunatic_moon, ей Богу, не те разбирам. Когато ти се случва нещо красиво... ми, ..... му, изживей си го докрай, именно за да не си казваш после "какво би станало, ако". Ами ако тоя човек е бил мъжът на живота ти и след години сте щели да се ожените? Ами ако всичко е щяло да бъде наред и това си е била твоята приказка, от която доброволно си се отказала?
На мен преди години ми се случи една любов (ама верно си беше любов) с трагичен завършек (историята е сравнително дълга, не ми се разказва цялата, някои я знаят). Много хора от обкръжението ми после ме питаха дали - знаейки какво ще се случи - бих я започнала отново, ако можех да върна времето назад. Е, не бих се поколебала нито за миг, защото това са едни от най-прекрасните моменти, споделени с най-чудесния човек на света. И години по-късно си спомням за него с безкрайна любов. Защо да се отказвам от тези мигове? Заради страхове и чуденки?

Променят се, естествено. И никой не ни го внушава, просто го виждам всеки ден.

И на мен логиката на лунатик муун ми се струва извратена. Нейно право си е, естествено, просто не я разбирам. Това да прекъснеш връзката точно когато ти е най-хубаво, е като да ти секне оргазмът.

Тъй де - по-добре връзката да започне да затъпява и тогава поне да знаеш, че й е минал пикът.

Да, хората наистина се променят. И това важи за всякакви близки отношения, е само за връзките. Но по темата:
Моите връзки обикновено са общо взето кратки, разделите са свързани с драма, което няма нищо общо със скандалите и сеира. Драма може да има и само от едната страна - вътрешно преживяване. Аз лично трудно мога да си представя защо изобщо ще се обвързваш с някого, ако не си го опознал достатъчно, че да изживеете хубави неща и да има какво да те "дърпа" към него и угасващата връзка. Понякога повече, понякога по-малко. И ако си имал потенциал за хубави изживявания да работиш ЗА тях. Т.е. т'ва с прекратяването в най-хубавия момент ми е леко непонятно.
"Ще си останем приятели" много зависи от начинът, по който е протекла изцяло връзката. Аз гледам винаги да поддържам отношения на добро познанство с бившите. С 1-2 изключения, но да сте близки след края си е не трудно, ами направо изкуство. А да не можете да си кажете цивилизовано и културно едно "здрасти" след редица споделени моменти си е откровено кофти.

@pora_e_priqtel
ама не. Не точно когато ти е най-хубаво, а точно когато най-хубавото свърши. Така като се връщаш назад, ще си спомняш за прекрасните перфектни мигове, за това колко си обичал този невероятен човек до теб, а не примерно за "тъпата патка, която ми изневери", или за "онази връзка, която продължаваше просто по навик, защото сме свикнали един с друг". Понеже нищо не трае вечно, така един вид съхраняваш съвършеното, преди да бъде разрушено.

Тоест прекъсваш веднага след изпразването

Да, хората се променят. Ти също си се променил и е супер тъпо някой да твърди, че хората не се променят. Все едно да кажеш, че няма извънземни.
Омг не мога да повярвам, че има хора, които твърдят, че "хората не се променят" та това значи, че не мислят, че не се развиват, че седят на едно място.
Поздрав

Я се осъзнайте бе
Никой не си е променил характера и личността след излизането от пубертета! НИКОЙ! В цялата история на човечествтото!
Не случайно народа е казал "вълка козината си мени, но нрава - не"

Да се промениш означава, че преди не си бил истински
Може да си заблуждавал всички, дори себе си, но промяна няма - само разкриване
Есенцията на човек е заложена още от раждането и оформена в израстването
След това няма мърдане

аз мога да ти кажа че м/у 21 и 25 доста се попромених

Брадата ти се сгъсти?

Искаш ли да се обзаложим за обратното
А и човек не се променя само около пубертета. Представи си, че някой се разболее от рак, например. Дали този човек няма да преосмисли много неща за себе си и за живота си и да се промени?

Естествено, че не
Първо, няма да има за кога да се променя
И по-важното, може да говори за промяна, но в момента в който меланхолията и чувството на обреченост преминат ще се върне към навиците си
Много хора са се заричали на промяна и са си оставали само с това
Прекалявате с филмите