|
Ако човекът се е оказал идиот/държи се като задник/изобщо, ама съвсем никак не е онзи, за когото си го мислил, е безкрайно лесно. Няма драми - срамът си е негов. Ако обаче нещо не върви, а сумати други неща с него са чудесни (както каза Силвето), аз лично съм склонна да давам втори, трети, пети, десети шанс, докато не ми прекипи и не реша да си тръгна. И тогава пак няма драми, защото става ясно, че връзката се е изтощила и е по-добре да не се тормозим взаимно.
А как... е, зависи от човека/хората. Действа се според случая.
Относно това с "оставането приятели" - аз съм го казвала само на един човек досега и Силвето е много права. Той ми каза, че не вижда вариант това да стане и в следващите 5 години или пресичаше на другия тротоар, или ако нямаше как да ме избегне, кимваше с глава и се изстрелваше почти тичешком нанякъде. Едва тая година разменихме няколко думи - ей така, цивилизовано. Въпрос на възпитание, разбира се - на мен ми беше забавно, а той явно хич не ми беше фен (=> отказът му "да си останем приятели" значеше именно, че не може да ме понася. Аз пък, от своя страна, вложих в предложението идеята да се държим цивилизовано, когато се видим, защото тогава се движехме в обща компания и нямаше смисъл другите да стават свидетели на някакви панаири. Е, не се получи, аз излязох от съответната компания и никак не съжалявам).
@lunatic_moon, ей Богу, не те разбирам. Когато ти се случва нещо красиво... ми, ..... му, изживей си го докрай, именно за да не си казваш после "какво би станало, ако". Ами ако тоя човек е бил мъжът на живота ти и след години сте щели да се ожените? Ами ако всичко е щяло да бъде наред и това си е била твоята приказка, от която доброволно си се отказала? На мен преди години ми се случи една любов (ама верно си беше любов) с трагичен завършек (историята е сравнително дълга, не ми се разказва цялата, някои я знаят). Много хора от обкръжението ми после ме питаха дали - знаейки какво ще се случи - бих я започнала отново, ако можех да върна времето назад. Е, не бих се поколебала нито за миг, защото това са едни от най-прекрасните моменти, споделени с най-чудесния човек на света. И години по-късно си спомням за него с безкрайна любов. Защо да се отказвам от тези мигове? Заради страхове и чуденки?
_________________ "Аз съм половинчата, незаключена, с една обувка, с половин сърце , аз съм лъч в безкрая, неизслушан диск... наивна много пъти, шарена, непослушна..." В края на ноември
Последна промяна Търговецът на кристал на 24 Авг 2010, 10:42, променена общо 1 път
|