е що по скайпа няма ли драма сълзи и сополи ... само дето не ги виждаш

Добре де. Ако не си изясните нещата наживо, не остава ли чувството, че има много недоизказани неща между вас. Не съм съгласна, че всичко това може да се каже по телефона. Да, доста по-лесно е, защото не гледаш човека в очите и можеш да го излъжеш относно причината за скъсването и да наредиш куп други глупости от сорта на "Ще си останем добри приятели, нали" и т.н.). Когато сте един срещу друг поне можеш да разбереш дали лъже (в повечето случаи).

При мен се е случвало обратното - след късане "на живо" от рамките на час, в скайп следва някакво доизясняване Който каквото забравил да каже.
Но само по скайп звучи доста куцо.

Явно е въпрос на гледна точка, както винаги. Най-гадно съм се чувствала, когато са ме зарязвали по скайпа, просто защото ми беше обидно, че нямаше смелост да говори с мен, а ми писа половин час след като бяхме заедно навън. А за драмите, следващи късането очи в очи...ами аз пък не съм правила драми, дори когато сърцето ми се късаше. Явно е до характер, защото може да си изплача очите вкъщи, но никога пред човека, който току-що ми е казал, че иска да се разделим. Гордост ли е, затвореност ли е, не знам, но пък и като знам, че и на него не му е лесно да ми го каже, се стремя да приема нещата максимално най-нормално.

Къса ли са ме по телефона ужастно е(беше една от мн раздели в бившия ми,дълга история как да е) та иеята ми е,че по телеона наистина има мн неща които не можеш да кажеш.Когато бившия ми ме скъса по телеона се почувствах наитина отвратително,все едно не съм заслужила да ми го каже в очите,според мен такива неща е хубаво да се казват на живо,най-малко от уважение към човека с когото си бил до сега

Мхм. В единственият случай, когато може да се каже, че съм прекратявала сериозна връзка, дори не бях направила първата крачка. Но избрах да направя последната. Не мисля, че начинът, по който съобщаваш новината е най-важен. Ако си решил да приключиш с човек, който е на другия край на света, ще го чакаш да се върне ли? И как ще постъпваш през това време - все едно, че все още си обвързан (лишавайки себе си) или все едно не си (насаждайки у другия представата, че е изигран и излъган)? Когато на нещо му е дошъл краят е по-добре да се приключи, не за друго, а защото с времето се натрупват огорчение и премълчани болки.
А ако избираш инструмента (телефон, интернет и тн) само защото те е страх и не ти се занимава тогава си просто страхлив и егоистичен боклук, на който му липсва елемнтарно възпитание.

То да има искреност - хубаво. Ама да я има и от двете страни. Защото не ми се вижда реалистично, когато късаш с някого и знаеш, че не е бил искрен с тебе за ред неща, да очакваш да е искрен точно сега.
Две лъжици майната му на гладно и животът продължава. Вярно е, че не е приятно, но ако връзката е изчерпана или се окаже изпълнена с лъжи и усещаш, че другият се опитва не да ти се качва на главата, ами и хоро да ти играе, определено е за добро да кажеш basta. Здравословно е и за двамата - единият е свободен да си развява коня/байряка/каквото-там-има-да-развява, а на другия са му спестени сумати лъжи и се приключва с правенето му на глупак/глупачка (частен случай, но ме разбирате - обикновено разделите не се случват, защото двамата се обичат, гледат в една посока и край тях хвърчат златни пеперуди в розова мъгла, а защо нещо не върви). В крайна сметка се оказва, че разделите са за хубаво, така че на тях може да се гледа и като на нещо позитивно.
Пък и я колко по-страшни работи стават по света!

Впрочем, сериозно - мога само да ви пожелая раздялата с някое гадже да е най-голямата драма, която ще ви се случи някога. Като ви се заслучват и по-неприятни работи, почвате да приемате нещата много по-спокойно и философски и да виждате и добрата им страна - разбира се, цената на подобни прозрения обикновено е висока, затова се надявам драмите ви да продължат да бъдат от подобно естество.

Е, аз всичк на всичко съм го прсвил веднъж и момичето беше доста по-малко от мен. Та изохождайки от това, че тя все още има детско мислене, просто оставих тя да направи стъпката по прекъсването на връзката, защото за краткото време, в което бяхме заедно, нещата очевидно не ъврвяха. Това някакси й спестява евентуалната обида.


А хич не разбирам хората, които пишат, че след раздяла не правят драми. Когато такова важно нещо в живота ти се прекъсне, как няма да правиш драми? Не че е най-голямата болка в живота, но да го приемеш с лека ръка ми е непонятно.

Е, важно, важно, колко да е важно - нито е първият/първата, нито ще е последният/последната (поне на този етап). И пак казвам - за да се стигне до раздяла, нещата очевидно не са вървели. Щом не вървят, най-доброто, което можеш да направиш за себе си (а и за другия) е да се разделите и всеки да тръгне по пътя си.
Да, неприятно е (с оглед на хубавите моменти), но да останете заедно ми се струва далеч по-голяма мъка от "Довиждане, всичко хубаво и бъди щастлив/а."
А може и да съм сбъркана - просто тия неща ги приемам като съвсем естествена част от живота. Да е жив/а и здрав/а, да си уреди живота и да е щастлив/а нататък и без мен. Толкоз.

Е то дали е важно или не, зависи от това, каква важност прдаваш на връзката си.

Аз приемам драмите за нещо нормално. Ако нещата не вървят и чувствата са изстинали между двамата, може би е нормално да няма драми. Но при положение, че зарязаният може още да има чувства и да се надява нещата да се оправят, нормално е да прави "драми" (кофти дума, по-скоро бих приела израза - "да страда открито"). И аз съм го правила, когато онзи младеж се беше опитвал да ме зареже няколко пъти преди аз да го зарежа окончателно. Манджа с грозде. Та и аз като ники смятам, че драмите са си нормално нещо.

Не разбирам, защо някой трябва да се държи все едно му е все тая, когато всъщност му е супер гадно. Естествено, че ще има драми на сцената. Няма нищо лошо в това да покажеш, че ти е кофти.