Ами виж сега, общото качество на живота в страната е доста паднало в сравнение с преди 20 години. Университетът е в тази страна и е част от този живот... Това личи дори по такива фундаментални показатели, за които никой не иска да говори като намаляване на продължителността на живота, демографска криза и т.н. - българското общество се усеща зле и това е факт. Но затова пък си имаме "демократично общество" - свобода на словото, на протестите, на писанията, дори Интернет и форум на Университета....
Иначе по принцип съм съгласен с теб, но трябва да се оценява не само какво искаме, дори и да е правилно както в случая, а и какво може да се постигне. Иначе, всуе...
И въобще намирам заглавието на темата, за доста безсмислено. Реформи има, но на мен лично ми се струват самоцелни, а не водещи към развитие. Нещо като
Ars gratia artis. Реформи заради модата, че трябва да се правят реформи. Реформите са само средство, а не цел! Целта е развитието, което за СУ би трябвало да означава постояно вдигане на нивото на преподаване, изследвания и изисквания към преподаватели, студенти, администрация. Това, обаче аз не го виждам. Почвам да си мисля, че проблемът е у мен и искам прекалено много от останалите...
