Но когато за "щастието" на другите са достатъчни ограничен кръг права,които всеки обществен строй (не броя изключения тип КНДР) може да им предостави,излиза,че те получават нещо,което слабо ги удовлетворява,за сметка на онова,което е от първостепенна важност за тях.

Кой казва, че няма да получат онова, което е от първостепенна важност? Т.нар. от теб "роби" си живеят доста добре доколкото знам в Щатите, Франция или Германия.

Приятелю, тази статия казва някакви адски обикновени неща, които предполагам са ясни на много хора. Само не съм съгласен, че категорията трябва да описва точно така, защото т.н. граждани често са роби, а т.н. роби (тези с ракията и пълния хладилник) често просто следват закономерността на това, което им е предложил живота. Те не знаят, че има и друго, за което не могат да бъдат съдени според мен.


Предполагам, че си останал с впечатлението, че по някакъв начин подкрепям соц. идеята. Не е така. Баба ми и дядо ми са си патили много от режима. Аз всъщност съм на мнението, че буржоазията е задължителна и хората от бедни семейства и такива без история и опит в управлението не трябва да бъдат част от нещо повече от "отговорник смяна". Нещо, за което много биха ме оплюли веднага, но това си отава моето мнение.

Виж, аз се опитвах да обясня, че хората, които направиха т.н. "Промяна" в България не са особено русофобски настроени и не са баш демократите, за които ги изкарват.

А за последния ти коментар : предполагам, че просто различните места предполагат различни решения на казуса "Щастие", следователно и на въпроса колко са доволни от живота си.