FightForFreedom, да, прав си. Любов и обич не са просто уважение или плътско желание.
И в крайна сметка не си написал какво е за теб самия любовта.
И има ли щастлива любов? Нито пък какво е това щастлива любов.
За да е щастлива любовта не трябва ли именно взаимно уважение, доверие, включително и страстен секс?

Все старата песен... различните дефиниции за едни и същи понятия карат хората да си опонират едни на други, когато всъщност всички защитават една и съща теза...

За да е щастлива любовта, а.к.а. връзката, трябват куп още неща, да. На едната любов нищо не се гради. Но едната любов е много важна, макар и в крайна сметка да си е просто това - само любов. Тя не може да е щастлива или нещастна, все едно да кажеш дали радостта е щастлива или нещастна. Чувствата са си чувства и толкова.

Любов и обич или пък някаква друга дума за разновидност на едно и също нещо - тези понятия много объркват нещата също. Ако имате майка си, най-добрия си приятел и любимия, все ги обичате, нали? Все бихте дали и живота си за тях, ако беше нужно. Все не можете да живеете без тях така или иначе. Просто с първата доста спорите за спорта, с втория си споделяте мръсните тайни, а с третия правите секс. И заради тези неща наричаме чувството с различни имена, когато всъщност чувството си е едно и също, просто с различни добавки към него. Един вид, няколко различни начина да сготвиш пилешко. Или нещо такова.

whatever

1. Разбира се, че съм прав!
2. Така... любовта е чувството, че всичко си е на мястото. Когато си влюбен и гледаш любимия човек, ти виждаш едно съвършенство. Различните хора - различно съвършенство им е в главата. Някои прости хора виждат перфектния секс-партньор. Други виждат идеала си за мъж/жена/човек. Някои изпитват върховно чувство за правилност, когато си се представят в прегръдките на любимия човек - неговите обятия са единственото място, където човек е истински там, където му е мястото и целият свят е подреден както трябва (причините за такова търсене може да са разнообразни). Без любимия човек светът губи реда и хаоса го поглъща. Примерно. Общите черти при влюбванията на различните хора произтичат от търсенето на определен ред.
3. Ако въпросният ред бъде постигнат, любовта е щастлива. Но когато си глупав и се влюбиш в гърдите на някоя жена, а не в интелекта й, то когато поумнееш и промениш идеалите си и тя ще спре да бъде идеална и любовта ти ще угасне, защото търсиш едно ново съвършено подреждане на света - старото не ти върши работа.
4. За да е щастлива любовта ти се изисква реалността да е близка до представите ти за идеалното... ако се влюбиш в момче, защото е добър човек и той започне да се държи лошо, ще спреш да го обичаш Естествено.
5. Можеш да се влюбиш в човек и без конкретна причина, но заради принципното съвършенство на Вселенския ред и всичко в него. Това е т.нар. Божия любов/религиозна любов... може... това е единствената работеща доживотно и безотказно любов, стига някой да иска да си сложи главата в торбата Негова си работа...
6. Питаха ме каква любов е когато искаш да имаш някого само защото не можеш да го имаш. Това трудно може да се нарече любов. Това е архетипова ситуация, в която постоянно попада митичният герой - покоряване на трудното, примерно укротяване на неукротимия кон или побеждаване на непобедимия звяр и т.н. Да изживееш в полето на мистичното един архетип, който се чувства у дома си в полето на митичното, е меко казано проблем. Той не трябва да бъде обвиван в мъгла, защото това води до загуба на ясна посока. Този архетип служи на човека, за да му дава посока, но тъй като в полето на мистичното не съществуват ориентири, не може да има и посока, което води до изгубване. Не се изгубвайте, изживявайте покоряването като мит, не като мистика, защото ще имате проблем с ориентацията и няма да знаете какво и защо искате - още по-малко ще знаете как да го постигнете, а дори да можехте да знаете, нямаше да ви стигне ориентацията, за да вървите по пътя на успеха. В мъглата няма ориентация.
Пояснение... да изживееш мит значи да вярваш в повтаряемостта на определени принципи и да вярваш, че ти си част от тяхната проява. Това е в хармония с всеки архетип, защото архетипът е принципна повторяемост в полето на психиката, защото е основа и често се използва за различни неща от ума. За да се бориш за човек, когото не можеш да имаш, и да не изгубиш себе си в борбата, трябва да имаш много вяра, която да е гръбнак на идентичността ти. Ако нямаш вяра, ще изпаднеш в мистиката и там няма да имаш никаква представа какво и защо изпитваш, но няма да знаеш и как да надмогнеш ситуацията, защото не можеш да се бориш срещу враг, когото не виждаш. You can't fight when you can't see.

Има истина, честно казано.
Но нека правим разлика между това да искаш и това да обичаш. Любовта, за мен поне, идва едва след дълго време на опознаване на въпросния човек. Чувството на пеперуди в стомаха, което се изпитва първоначално, никаква любов не е, а просто едно голо влюбване - т.е. срещаш някого и този човек ти изглежда страхотен, мислиш си, че е каквото си търсил досега, и те обзема едно внезапно щастие. После се събираш с този човек и го опознаваш, едва след това разбираш разликите между идеалистичната ти първоначална представа и реалността каквато е. Според мен хората, при които любовта е невъзможна по някаква причина, нямат възможността да стигнат този етап и да подложат на проверка чувствата си. Те си стоят с някакви илюзорни представи, издигат на пиадестал някого и си затварят очите за всичко друго, освен за първичното желание да искат да имат този човек. Това не е любов.

Ти се влюбваш голо, защото така си се настроила. Факт е, че е по силите ти да легнеш с двама различни в рамките на един месец, нали? Не всеки е като теб. Аз не съм. Моето влюбване е такова, че то многократно минава проверки от какъв ли не вид и е смешно да се каже, че не било истинско. Моите "илюзорни представи" и "пиедесталът" могат да се премахнат и без да е имало нито "касапска физкултура", нито "телесно обяснение в любов", но "голото" ми влюбване не умира от това! Напротив - колкото повече опознавам един човек, толкова повече го обиквам със същата любов, с която съм се влюбил в него и която ми е предизвикала "пеперуди в стомаха". Искам да кажа, че чувството не се променя, а се засилва. Но за да си способен на любов като моята, трябва да не си способен на любов като твоята. Аз съм много силно подчертано моногамен - смяната на партньора за мен е немислима и се случва само с много болка. Повечето хора преживяват по-леко смените. Трябва да се прави разлика, защото и влюбването на моногамния и това на полигамния е различно, защото за моногамния любимият човек е много по-незаменим и неоценим, отколкото за полигамния. Извинявайте за неточните термини, ще обясня - под моногамен имам предвид човек, който не би спрял да обича любимия човек, дори да не може да бъде с него, а за да се влюби отново, трябва първата му любов да е много нещастна; под полигамни имам предвид онези хора, които съвсем естествено спират да обичат един и се влюбват в друг от самосебе си. Така че говорейки за влюбване, трябва да имаме предвид, че хората с различна нагласа към любовта по принцип, изживяват по различен начин и влюбването. Така че черната лейди е напълно права за хората като нея, които не са малко, но аз ги наричам полигамни. С моя пост не споря с нейните твърдения; само казвам, че има и различни от нея хора и не искам да ни дискриминират в темите за любовта!

ох ох ох искам да ви прочета
ама
другата година сигурно

И аз искам да ти прочета мнението, но не го споделяш.

сега мога само накратко
но подобно вече има
като ви прочета тогава нещо по дълго

и аз съм строго моногамна в любовта си ... към себе си

FightForFreedom, не само митичните герои изпитват любов

Много ми приличаш на човека с преградата, за която си говорихме

Първо, аз не се влюбвам голо. Аз супер рядко казвам, че съм влюбена. Затова не съм лудо активна с дълги философски чаршафи в тая тема, за разлика от някои други хора. Не виждам кой те дискриминира като предимно ти пишеш тук.

Второ, какво е по моите сили или не е, няма нищо общо със способността ми да обичам. Много хора правят секс без да са влюбени, когато нямат връзка. Да, и на мен ми се е случвало, както и на голяма част други от форум (макар и с не такива впечатляващи цифри каквито се опита да го изкараш). Айде сега целете ни с камъни... Но като не си обвързан и като не си влюбен, това значи ли, че трябва да откажеш секса? Аман от моралисти!

Трето, когато съм във връзка, съм напълно моногамна и всичките ми връзки досега са били трайни. Някои с по години. И аз във връзки не обичам да изневерявам. Като си щастлив с някого, нямаш нуждата да го правиш с други хора. Нито спирам да обичам просто ей така. Но рядко ми се случва да намеря някого, когото толкова да харесвам, че да искам да започна връзка с него. Като говорех за "пеперудите в стомаха", не говорех за себе си, а за странични наблюдения върху околните хора.

Четвърто, и аз съм видяла достатъчно нещастна любов, особено пък първата. Явно разочарованията всички ги понасяме по своя си начин. Мен ме правят емоционално дръпната, понеже не мога да поверя на някого сърцето си, ако не съм се уверила напълно (а именно че перфектно го познавам и му вярвам достатъчно), че е правилното за мен решение.

И последно, за в бъдеще ще те помоля да запазиш догадките и обидите си във връзка със сексуалния ми живот за себе си. И аз доста неща мога да кажа за теб на тоя принцип, но идеята на темата не са личните нападки.

Обречен да си моногамен, а колега ?

Лични нападки и обиди?!?!?!?!?

Бе не е като да няма Да те цитирам ли?