Автогол ?

Нека започнем на чисто.
Идеята на черната лейди беше, че влюбването и любовта са различни неща и че любовта идва по-късно.
Най-просто казано - при мен двете неща са еднакви. От първия ден, в който видя едно момиче, до днес, не съм си променил чувствата към него.
Ще заменя понятията моногамен/полигамен с по-тромавите, но по-ясни: "човек с постоянни чувства"/"човек с променливи чувства". Има един върпос, на който ако отговорите, ще разберете в коя категория сте - някога спирали ли сте да обичате някого? Ако сте изричали думите "вече не те обичам", значи имате променливи чувства.
Сега да не ме атакувате, че ви обвинявам в непостоянство? Не ви обвинявам в нищо. Само искам да изчистя терминологията, за да няма обидени накрая.
Хората с постоянни чувства по-трудно се повляват от обстоятелствата и имат по-малко страх от обвързване, защото чувствата им не могат да бъдат наранени. Минусът на емоционалната неуязвимост е твърде бавното реагиране на промяна в условията. Тоест, човек дори да иска да промени емоционалната си нагласа, не става.

Единствената вечна любов е несподелената - има един такъв лаф

От първия ден, в който я видиш - значи се влюбваш във външния вид и излъчването й? Защото от пръв поглед това е, което се забелязва. Аз през цялото време се опитвах да обясня, че идеята на по-късното влюбване е това да опознаеш далеч по-дълбоките страни на тоя човек, които са далеч по-достойни за обичане. При мен обикновено се случва да срещна някого, да сме само приятели дълго време и чак тогава да се влюбя много в него. А първоначалното "голо влюбване" за мене е харесването, привличането, химията, както щеш го наречи, но за мен за любов е нужно далеч повече от това.

Колкото до "не те обичам вече", понякога не е въпрос само на постоянство. Например, ако посветиш години на някого, а после научиш как ти е иневерявал безсрамно зад гърба, няма ли да си отидеш? Аз бих, и съм го правила. Защото моят опит говори, че такива мъже обикновено не се променят. И да, не мога да обичам някой такъв. Каквото и да съм имала преди това към него, колкото и силно да е било, то след такова изпълнение чувствата ми неизменно биха започнали да умират. Така че за мен има обстоятелства, които оправдават казването на такава реплика. Колкото и да ми е важна любовта и ценна към някого, самоуважението и достойнството ми са неща, които не мога да оставя в калта заради нечии капризи, без значение кой е отсреща.

Хайде пък сега „променливи“ и „постоянни“...
Няма такова чудо като „постоянни чувства“. Дори да е само в една пососока, чувствата се променят - стагнацията е смърт.
Това е защото самите хора се променят. Може някой несимпатичник да вземе да направи нещо страхотно и така да спечели/заслужи благоволение. Обратното също е възможно.
Също така, може съответен симпатичник да направи нещо хубаво, с което да стане още по-симпатичен.
А ако вземем ситуацията, в която нямаме образувана нагласа към някого, и условно отбележим отношението си като нито положително, нито отрицателно (т.е., 0), то тогава, с натрупване на постъпките/изборите му и ситуациите, в които ги е направил, дори без да абсолютизираме в стойности (+16; -9) оценката си за тях, но придавайки й все-пак различна чежест, напрактика изграждането на отношение се оказва една поредица от...хм...събиране и изваждане на вектори, която ни дава най-обща идея за това, в каква насока и в каква светлина възприемаме нея личност...
Гх... Направо тръпки ме побиват, като го чета така, затова ще опитам да го илюстрирам:
Вървите си с Обичния из града в един свеж летен ден, радвайки се на Живота, но (не щеш ли) току зад цветарския магазин зървате ридаеща дама. (Да речем, че Обичният <своего рода „изпитваният“ > е мъжката половинка от партньорството) Младежът спонтанно се измъква от уютно сплетените ви пръсти, набърже купува няколко стръкчета фрезии и ги дарява с усмивка на разплаканата мома с думите „Животът е хубав - само вдъхнете от аромата му!“. В цялата спонтанност обаче, той хвърля касовата бележка на земята и дори плаща по-малко за цветята.
Ясно е, че не е най-добрият пример за стерилното обяснение по-горе (най-малкото, защото, бидейки „Обичен“, вече има една определено положителна нагласа към него), но същността е, че всяка постъпка/избор има различна тежест, която не може да не се отрази на общото отношение към човека. Следователно, няма начин отношението да бъде постоянно - дори да се променя с по съвсем мъничко и само в една посока, то пак ще се променя.

В материалната реалност няма непроменливи неща.

Ангел

а ако при всяка нейна\негова поява преминаваш в друго измерение
и то дълго време
и единствено усещането за присъствието й\му те променя, без да обръщаш ни най-малко внимание на видимото

пак ли ще е само привличане


пп
нали
става въпрос ако не я познаваш "отвътре"

просто се хванах за първото изречение написано от блек лейди

Това, което черната лейди нарича любов, аз наричам натрупване на положително отношение, сбор от положителни чувства.
Това, което аз наричам любов, е независимо чувство, което не е следствие от никакви душевни трансформации. Любовта е само на ниво съзнание. Любовта е мироглед, а не душевно състояние. Мисля, че обичам = обичам. Това се доказва от амнезията - човек си удари главата и не помни, че обича жена си. Душата му е същата, съзнанието му е промито и той вече не чувства нищо към нея.
А за Ангел. Любовта може да бъде независима от оценката на "качествата" на любимия човек. Колкото и да ме разочарова едно момиче, ако съм я обичал някога, никога няма да спра да я обичам. Ясно ли е? Но това не значи, че бих пренебрегнал достойнството си заради нея. Това да обичаш някого не значи да си негов роб или непременно да спиш с него. Любовта си е любов. Не се нуждае от нищо друго, за да съществува.

а ако се срещне с жена си дали няма да се върне предишното чувство поне малко?
ако наистина я обичал

ай кой е такъв да го познаем
„Влюбените хора често са напрегнати и опасни. Губят чувство за перспектива. Губят чувство за хумор. Стават нервни, маниакални и досадни. Понякога дори стават убийци.”

ти си сериен убиец!!!!
аз те знам тебе :---)

Дам, точно ако не я познаваш. Както искаш го наричай, началната тръпка винаги може да е адски силна. На мен ми се случва да имам тръпка дори към хора, които не съм виждала лично, но не бъркам това усещане с любовта.


Спорът ни се обезсмисли напълно. С теб обичаме различни неща у хората, по различен начин и изобщо цялата ни представа за любовта е коренно противоположна. Тук няма прави и криви, просто моята реалност и твоята са на съвсем други нива.

ъх валя ли беше не помня
това което имаш като опит
явно
не е достатъчно за големите думи които казваш :--)