наскоро осъзнах, че ме е страх да съм по улиците сама по тъмно! знам, че звучи малко налудничаво...

хич не е налудничево, мен ме е страх сама вкъщи на тъмно И въобще от тъмното ме е страх

^^^me too
и от нощни пеперуди....ужас ужас са направо

аз пък обичам да се разхождам сам нощно време из квартали и места, през които някои мои познати не смеят да минават по здрач дори и по двама
ама може би, защото досега нищо не ми се е случвало

то за такива като мен застрахователните компании отказват да им правят застраховка живот, 'щото "ке ги разориме, кат' кучета в месарница"

... хм,май от безразличие и сивота ме е страх най-много ...

ен ме е страх от абсолютно ннищо и никой, освен от кучета---имам невероятно непреодолима фобия от кучета--- ама наистина много сериозна, може да ми изскочат в тъмното 5 мутри, 15 върколака, 10 вампира и цяла изпитна комисия от СУ, няма да ми направи особено впечатление, ама и най-дребното куче ако ме залае--вече не знам къде съм
смешно и абсурдно е, но е факт

И аз имам ( по-точно като дете имах) фобия от кучета...Никога не са ме хапали, но умирах от страх да не ме ухапят... Дори на улицата не смеех да излизам... После страхът като че ли попремина.Но сега пак се появи, ама вече е обективно- като чета по вестниците колко зверски нахапани хора има... с тия глутници...лошо ми става...каква е гаранцията, че и на теб няма да ти се случи...

Е?

от котки и гадини (хлебарки, бръмбари) с по-големи от нормалните размери

не казвам, много е лично ...

да не се случи нещо лошо на близките ми хора.иначе ме е страх много от земетресения

Мълнии, високо, ядрени бомби и акули. С това май се изчерпвам

от високото и мен ме е страх. затова искам да скачам с бънджи ....
иначе страховете ми са повече психологически и емоционални, отколкото от някакъв конкретен обект...

Все трябва да има нещо,от което да ме е страх,но още не съм го намерила.