Егоизмът движи света... колкото и да не ви харесва, подсъзнателно всички сме егоисти. Не е чак толкова лошо ^^

аз ще спя
и щото съм егоист
ще изгася лампата
въпреки че квартиранта чете
но повтарям
щото съм егоист
ще я изгася
щото искам да спя

Всеки човек е поне малко егоист, няма как да избягаме от това, просто то ни е заложено от раждането. От малки децата искат всичко, без да им пука за нищо...
Дори и най-безкористните си действия, хората ги вършат за да се почувстват по-добре.

Помагал съм много пъти, като често заради това вредя на себе си. Ама защо го правя, защото ми пука повече за приятелите ми отколкото за мен самия, или защото не мога да съм щастлив ако някой приятел е зле? Колкото и да не искам да е така, мисля че е втората причина (може би). Ако най-близките ми хора са нещастни, аз не мога да съм щастлив, а не е ли стремежът към щастието именно този порив, който ни води напред, дава ни сили да живеем и да преодоляваме трудните ситуации...
Не, не се смятам за егоист в този смисъл, в който употребяваме думата, но дълбоко в душата на всеки от нас има поне капчица егоизъм..
Но не виждам къде тук е гордостта, за която FightForFreedom говори?

Много правилно

Именно заради това

Мисля, че някъде го обясних, но може би никой не го е забелязал. Смятам че, ако аз помогна на някого, вредейки за себе си, за да не се чувствам зле от неговото страдание, това няма нищо общо с егоизма. Защо? Защото ако бях егоист, нямаше да се чувствам зле, докато той страда! Да си егоист е точно да не се чувстваш зле от чуждото страдание и стига сте извъртали нещата. Дайде други, различни аргументи от това "винаги имаш интерес като помагаш". Въпросът ми е ЗАЩО имаш интерес? Защото така си устроен! ЗАЩО си така устроен? Защото НЕ СИ ЕГОИСТ!

Егоизма е плод на системата, в която живеем.. човек не се ражда егоист.. той се превръща в такъв само и само за да оцелее ..

Егоисти е имало още от самото начало и ако се замислим за няколкото хиляди години преход на човешкия род ще достигнем до извода, че нищо не е попречило за тяхното просъществуване. Всичките войни, болести, природни бедствия и масови или единични убийства не са спрели егоизма. Фактът, че трябва да се прявяме с него ежедневно, може да ни поизнерви, но в крайна сметка не можем да направим много - да си възпитаваме децата в един различен дух и да се надяваме да станат нещо по-добро, от това, което е било, благодарение на помощта, която ние и самите те могат да си окажат; да бъдем добри и толератни към всички, включително и към егоистите.

Защо ни е да търсим други? Този е напълно достатъчен

Офтопика скоро ще се премести...
Дано, бих те черпила една книжка с психологически обяснения за това защо (особено) някои хора изпитват увство за отговорност да оправят нещата. И повярвай ми, думичката, която употребяват там не е "алтруизъм". Но аз тоя случай вече съм го оставила, пък и книжката не е моя.

FightForFreedom, благодаря ти за темата!
Точно от нея имах нужда, имах нужда да го формулирам за себе си, но досега не успявах.
Слушах 'неоспоримите' аргументи на отсрещната страна и не проумявах защо звучат гнило. Интересно е да гледам как 'свободна воля' + 'дух' + 'неповторимост' + 'позитивна нагласа' се изнизват чисти и с чест от моята обсебваща, само за да се заврат в нова (и много по-млада!) хралупка.
Както се казваше в един филм - 'някой трябва да заплаче...'
Афекта настрана, исках си знанието, мерсим!
: )

Сигурен съм, че ФФФ ще се почувства истински алтруист от това, че е задоволил нуждите на хралупката ти

Предполагам, че е защото позициите им не са следствие от сила на духа, а по-скоро от едно примирение със съдбата. Не са издържали на високите изисквания, поставени от висшите идеали и са се отказали от тях. Днес вярват, че "хората" са лоши и че всяка приповдигнатост на духа при разговор на идеологическа, философска или религиозна тема е свързана с интересджийство. Идеологията ще нарекат манипулация, философията - празни приказки, а религията - заблуда. Всичко свято ще изкарат черно, за да докажат за себе си, че са прави да не се борят за нищо, освен за собствената си изгода.
Иначе хралукпата, за която говориш, не е по-млада, а ти по-отскоро я познаваш. Има време да откриеш мъдростта й - тя е като Ерос - на вид детенце, но всъщност е от най-старите богове.

Знаех си, че трябва да напиша "самодоволен"