А ти казваше, че не мога да върна времето назад. Въпрос на гледна точка е.

Когато прочетете една книга, в която са описани различите видове характер и видите себе си едно към едно, чувствате ли се елементарни?
Напоследък си мисля, че когато на човек му се разяснява колко е стандартен в някои отношения, той с времето автоматично като че ли търси да избяга от тази си стандартност.

Аз от опит знам, че всеки човек, който познавам попада в даден калъп. С изключение на мен разбира се. Най-странното: и другите хора виждат това ми виждане и го споделят...

Защо ли?