То първото не е интересно. Виж, дискусията между Данчо и Ангел си е друго нещо

И именно зат'ва има щастлива любов - между даден човек и собственото му его...

Но за тях нормалната любов не се препоръчвам, не им е по силите...

Напълно щастлива любов не може да има. То просто не е възможно в свят като нашия, пък и не само той е виновен... Хората - различни сме. Пълното щастие винаги може да бъде опорочено от нещо малко или голямо - друг е въпросът дали любовта към човека е по-силна от тъгата, която те наляга на моменти.
От една година насам съм преживял най-щастливите ми моменти досега - най-пълното щастие. Но също така и изпитах болка, която никога няма да забравя. Въпреки това продължавам да съм щастлив с този човек и смятам, че нещата трябва да вървят по този начин - с много силна обич и искреност да се преживяват неизбежните трусове в една връзка.

Има щастлива любов. Моята е такава

Има, разбира се. Както за всеки човек щастието приема различни, цветове и форми, така и щастливата любов.
Според мен, за да я открием, трябва да имаме идея какво искаме, какво ни прави щастливи, да бъдем честни със самите себе си и да не даваме празни надежди на човека отсреща. Например, аз не съм се чувствала щастлива във връзка, когато другия би направил всичко за мен. Имала съм щастлива любов от разстояние.
Няма еднозначен отговор на въпроса. За едни я има, за други-не. Аз мисля, че я има, стига да я забележим.

Доколкото разбирам трябва възоснова на личния опит да докажем дали има щастлива любов или не. Ако съм разбрал правилно, отговора по мое лично мнение, защото хората имат различни мнения, е не. Една случка ще разкажа като доказателство. Тази година се влюбив лудо в едно момиче, то пък си имаше гадже, но между тях възникваха много разногласия и типично в егоистичния стил на човека, аз й помагах, изслушвах я и й давах съвети. Като че ли я бях спечелил и най-после нямаше да съм сам. НО, какво взе че стана, тя ми каза заветните на всяко момиче думи-Искаме да си останем приятели. за съжаление влюбения не слуша здравия разум . Вместо да я забравя аз постоянно мислех за нея и гневът ме пълнеше леко, но сигурно с омраза. Тя си намери друг и той се оказа доста арогантен, което накара черното було да ми падне пред очите. След тази случка вече не сме приятели, нито с нея, нито с него.
Та, накрая, щастлива любов по мое мнение, няма.

И нима искаш да кажеш, че, защото едно момиче веднъж е разбило сърцето ти, значи никога няма да се влюбиш отново и да срещнеш любовта и да си щастлив? Стига де. Нима на никого от вас не му се е случвало да му разбият сърцето повече от веднъж/два пъти? Че аз и в детската градина харесвах Бобито и фактът, че той не ме харесваше, ме натъжи, ама това значи ли, че няма да се влюбя истински някога в някого? Аз не съм от хората, които могат да имат чувства само към един човек за мнооогооо дълъг период от време (т.н. моногамни), макар и любовта да е само от моя страна. Ще харесам някого, ще се влюбя, но той няма да отвърне със същото. И това значи, че няма щастлива любов и аз съм обречена? Едва ли.

Има щастлива любов - чуждата.

Ами сега ти го прочетох и все още не схващам защо ме попита...

Не съм сигурен, че беше към теб. Не, че ми се връзва да е било и към някой друг де

Щастлива любов има. Щастлива мания - не.

Интересно ми е след колко време тия, дето сега разправяте, че любовта ви е щастлива, ще се оплаквате от "бившия". Не че разочарованията ще спрат хората да опитват, защото - току виж - точно тяхното щастие взело, че им се усмихнало по някое време. До въпросния момент обаче има щастлива самозаблуда, в което - както май изяснихме по-рано - няма нищо лошо. Човешко е да се стремиш към щастие.
Иначе Боромир го каза доволно ясно, ако съм го разбрала правилно, естествено. Чуждата кокошка винаги е патка. Не е като да не ми се е случвало да си вървя (сама, разбира се) по улицата, да виждам прегърнати двойки, на които всичко им е окей (или поне така изглежда) [и да се питам какво толкова искам, та не мога да го получа? Е, искам мъж, който да ме обича и на когото да му пука за мен. Не ми се струва толкова много, затова и на по-малко от това няма да се съглася.]
После обаче си давам сметка, че в немалка част от тия "щастливи" двойки зреят сериозни проблеми - я той ще е мухльо/насилник и прочее, я тя ще му изневерява с най-добрия му приятел (или просто ще си мисли за друг, докато все така доволно и щастливо си правят секс), я ще има намесени редица външни фактори, които бавно, но сигурно ще ги разделят, я нещо друго, но не по-малко сериозно. Обаче като ги гледа отстрани човек, си казва - хубаво де, защо аз това го нямам? И хич не си представя, че е далеч по-добре да си сам, отколкото сам с някого "до теб" (като кавичките съвсем не са случайни).
И понеже Интернет яде интонацията, а също и понеже съм наясно колко черногледо изглежда това мнение - не се лъжете. Оптимист съм и вярвам в любовта, но едновременно с това ви съветвам и да бъдете реалисти - да няма после "when I woke from my dreaming, my idol was clay..." Предпазва от тежко изживяване на неизбежните разочарования.

Еми не е зле вие жените тогава да направите сближаването по-лесно, за да се премахнат случайте когато аз заговоря момиче а то се отдръва на 2 метра от мене. Еми, някак да, ще ми е гадно, когато момичето, което с триста зора, както се вика, съм опознал извендъж да ме зареже за някакъв си, с когото се е запознала в една дискотека. А за самото разбиване на сърцето-не ме разсмивай, моето сърце не разбито, просто реално съм остановил, че не си струва да се влюбваш, все завършва зле. Не за мене, а за евентуалния ухажор.

Е, ама и ти не играеш честно. Ми много ясно, че ако момичето няма интерес към теб, ще се отдръпне, когато го заговориш. Не става дума да бяга като дявол от тамян, а просто да ти покаже, че не се интересува. Иначе какво? После пак няма да си доволен, щото ще изкараш, че ти е давала аванси - и пак тя ще е лошата.
Колкото до това с дискотеката - пачи има всякакви, ама дай по-генерално. Не са само от единия пол. Това обаче не трябва да значи, че няма любов или че ти трябва да се примириш и никога да не я потърсиш.
Прост пример от последния месец (даже се жалвах във форума) - обожавам пресни смокини, мога да ги ям, докато ми прилошее. Преди около 2 седмици си купих едни божествено изглеждащи огромни, сочни смокини. И се оказа, че в тях има червеи. Е, хвърлих ги - но това не значи, че съм се отказала от смокините по принцип, капиши? Та и с любовта е така - като със смокините.