Сънувам, че с майка ми ще ходим в чужбина (както вчера разбрах, това наистина предстои), обаче като се приберем в СтЗ, аз трябва да остана да спя 2 вечери в някакъв хостел до гарата, защото трябвало да бъда под карантина, да не би да съм хванала бълхи (???) и да ги пренеса на котарака.
Аз нямах против, обаче преди да заминем, с майка ми и баща ми отидохме да проверим какви са условията в този хостел и те ми обясняваха, че преди 10 октомври още е high season и затова е по 10 лв. на вечер. Беше супер чисто и макар че бяха по много хора в стая, изглеждаше много уютно, супер готино беше направено и аз много се изкефих, че ще спя 2 вечери в хостел в собствения си град.
Майка ми обаче почна да разправя, че било голяма мизерия и какво било това ниво изобщо - и щяхме да се изпокараме, щото на мен наистина ми изглеждаше страшно яко... И една от стаите беше много дълга с огрооооомни прозорци на юг, от които се виждаше целия град и беше прекрасно (което е много тъпо, защото реално с гарата градът свършва на юг и нататък има 1-2 индустриални сгради).

Та. Аз продължавам да си говоря с мацката на рецепцията и тя ми обяснява, че приятелят ми като ме посрещнел във Видин, трябвало да идем до Калафат и оттам да хванем автобус за СтЗ - който спирал за почивка на някакво заведение, което се казва "Дипломат". И аз бях леко: "WTF?" В смисъл, нямам гадже, ще пътувам с майка ми и дори няма да пристигаме във Видин, а в София. Та я прекъснах и я питах нещо за откриването на операта (което си е сериозен лайтмотив в момента в риъла), а тя ми отговори нещо за програма "Хоризонт" на радио Христо Ботев.

После вървим с нашите нагоре към нас, аз носех само една раница (тежка, ама само нея, все пак), мама носеше някакъв опакован хляб, още нещо, което беше доста обемисто и няколко сапуна Fa Energizing (помня ги, понеже ги обожавам), опаковани заедно. И аз й исках нещо от багажа, за да не й тежи, а тя ми даде точно сапуните и аз веднага си заврях носа в тях.

И нататък имаше още нещо интересно, ама не го помня. Помня само, че татко ми разправя за някаква мишка, умряла с трите си мишлета зад някакъв шкаф и на мен ми стана много мъчно. И се събудих.

Тия дни сънувам невероятно много. И не са кошмарииииии...

Хахх, как така се тревожат да не хванеш бълхи и да не ги пренесеш на котарака То по-логично е обратното, макар бълхите рядко ходят по хората.

Хубаво сънче, аз пък тая нощ сънувах глупости, нещо за някакъв гардероб, маса и още нещо, покрай това пренасяне дето правя.

Търговец, айде сега тълкувай в съновника цялото тфа..

А, да бе - още на бълхите ще се предаде. Я чакай да видя поне за тях наистина.
Цитирам:
"Това е неприятен за вас сън; ако са много - ще имате малки неприятности; ако ви хапят - ще се почувствате неудобно, защото ще ви обсъждат; ако ги убивате - късметът е при вас; ако ги ловите - ще ви досаждат за обещаното от вас."
А за красивият изглед от хостела пише:
"Ако пред очите ти насън се разкрие красива природна гледка, скоро ще намериш разрешение на проблемите си, ще се разтовариш от грижите си.
Ако насън се намираш на място, от което има красив изглед, предстоят ти плодотворни дни, успехи и удоволствия. "

Ама аз нямах бълхиииии, въпросът беше да не хвана. А' сега, де?
Иначе ако сънищата се сбъдват веднага, не ме интересува какво означаваше този, ама си го поръчвам същия тая вечер (предвид нещата, които ми се случиха, след като се събудих).

Ха сега! Кажи тогава какво значи, ако сънуваш голяма раздрана бяла мечка, от която обаче не тече кръв, да блещи паркирала кола пред входа ти?

Да видим ще се женя ли или ще мра

Принципно значи, че или трябва да намалиш ужасите, или напрежението в живота си, или да напишеш книга.
Туй го пише в моя съновник. Забелязала съм, че точно тези сънища са резултат от богато въображение и психическо пренапрежение в риъла.

Ето моя сън-
Карам си спокойно мойте ролери, с разликата, че не мога да карам, по една улица на път за даскалото. Пред мен обаче един камион се обръща и запречва улицата с ремъркето си. Реших да мина през някакво фойе на хотел вляво от мен и да заобиколя камиона. Това добре, обаче докато минавам, карайки кънките, през фойето няма жив човек. Излизам от другата страна, прескачам една висока ограда и пак съм на пътя. Стигам до даскало и там няма хора. А е време за час. Учудих се обаче свалих кънките и влязох. И оттук почва кошмарът-зомбита, ама без майтап и то толкова реални, първия етаж беше залят от тях. Носеха чанти, при това едни и същи, на гърбовете си. Аз стоях само секунда обръщам се и търтя да бягам. Вдвижение слагам ролерите, не знаех, че толкова ме бива, и отпрашвам за вкъщи. а отвсякъде зомбита. Избягвам ги докато спринтирам към нас. Появи се рампа, аз се плъзнах по нея, отлетях във въздуха чак до стратосферата, след което паднах като метеор на земята и избих зомбитата. Надигнах се от големия кратер и се усмихнах. Така и се събудих, с усмивка на уста.

Не бе, Цветенца, будалках те. Виж в Гугъл „съновник”, избери си един и си търси символите в него, ако ти се занимава. Мисълта ми беше, че личният ми опит показва нещата, които ти написах.
И психическото не беше пренебрежение, а пренапрежение – в бързината мисля някакви нови думи. Идеята ми беше като цяло да намалиш напрежението в живота си, защото комбинацията от въображение и повечко стрес води до сънища с разфасовани бели мечки. Или до психариите, които аз принципно сънувам от години (сега само чакам да видя кога ще се завърнат – много внимателно дебна момента, за да ги подложа на анализ).

Аз знам кво означава това... имам способността да разтълкувам безпогрешно такива сънища.
Значи...
Преди да заспиш си изпила половин-едно шише (не ти знам капацитета) водка "Бяла мечка" без мезета и/или разредител, след което си заспала и си сънувала някви глупости. Това обяснява присъствието на мечката в съня ти, а всичко друго е просто фикция.

Принципно хората вземат пари за това, ама аз съм ларж.

човек, т'ва със метеора и излитането ти .. ми напомня на клипа на disturbed - land of confusion :D:D:D в края нещо такова се случва.
а зомбитата, да не мразиш съучениците си ? ;д или да са ти скучни и еднотипни?

Така. Този филм вече ще го разкажа, докато още си го спомням сравнително подробно.

По някаква причина се озовавам на Руски паметник, чакам автобус 74 за към нас. Идва, качвам се, и какво да видя - зад задните седалки един куп перфоратори Викам айде ще се правя на културен - отивам при шофьора, добър ден, искам да купя един перфоратор. "Добре", вика шофьора, "80 стотинки?". "Заповядайте" - подавам му парите, а той ми дава гумен перфоратор Викам "Ама не не, аз искам истински, като ония зад седалките". Накрая, след пазарене и уговорки, слизам от автобуса с 6 перфоратора в различни цветове, един дори беше зелен на лилави точки

На Мола се прекачвам на тролей с номер 1210 - бяло-зелен с реклама на HDI застраховане. Сядам си на първата седалка зад шофьора и почвам да си разглеждам перфораторите. "Откъде имате перфораторите, господине?" - чувам глас зад мен, обръщам се - една "кука" ми гледа в плика, да го *** Аз щях да му отговоря, ама нещо се спичам и беж през вратата. Бягам, бягам, бягам - изведнъж се озовавам в някаква спортна зала, на някакво състезание по колоездене. Залата е изключително широка, от двете страни трибуни, аз съм си на колелото на трета позиция и преследвам двете момичета пред мен (едната е Поли (Mushmul) ) Изведнъж организаторите отвориха някакви врати пред пистата, които водеха в... гората!!! Трябваше да се състезаваме през гориста местност по изоставени влакови релси, като естествено се пазим да не паднем от тях. Бааааси. Ама сънят продължава

Оказвам се водач в състезанието, след като момичето на първо място пада от колелото, а Поли обърква пътя Викам си, спокойно, бавно по релсите, те са тесни и не могат да ме изпреварят. Изведнъж остър завой през едни храсти и... цамбур! Оказвам се в морето Релсите и гората са свършили внезапно във водата. Явно състезанието е на етапи за издръжливост и сега трябва да се плува. Еми хубаво, викам си, изоставям колелото и почвам да плувам към една шамандура в далечината. Започва да се чува глъчка от деца, хора, още малко и ще стигна плажа на къмпинг Градина Смешното е, че плувам като стрела - такава скорост, че чак след мен водна диря образувам и имам преднина от около 2 минути пред втория (Илиянка). Така се озовавам в един огромен фонтан в средата на морската градина в Бургас, но се оказа, че ме наказват заради фалстарт спрямо Илиянка и другите състезатели - трябвало е да ги изчакам, когато са свършили релсите, и да плуваме заедно Така се простих с наградата си - а тя беше... перфоратори

Хахахаха, може ли да не объркам пътя! То нали знаеш за жените и ориентацията...