Невероятно скапано ми е. Май ще се остава в България, щото пари за навънка няма. Напук на всичките ми сертификати и глупости. И кво да правя сега? И аз не знам. Имам чувството, че тука всичко е лишено от всякакъв смисъл, все едно се гони някакъв норматив как държавата да стане още по-прекацана. Включвам си телевизора и ми иде да го строша след н-тата простотия, която чуя. Някакви малоумници говорят празни работи и наистина, сякаш основната идея е да се умъртви тотално тая държава. Пример - последните проектозакони в здравеопазването. Еми ок, който няма пари, ще мре. Превъзходно. А пък аз да взема да отида в църквата да ми пеят за здраве, ей така, за всеки случай ... пък да се оставим в ръцете на шанса.
Ама мани го здравето, който оцелял, оцелял, пак ще си е в кочинката.
А аз ся кво да правя? Трябва да си избирам кво да уча. И кво да избера? Имам чувството, че тука половината студенти ходят да отбиват номера, а другите, които все пак стават за нещо, си остават супер разочаровани от цялата схема с преподаватели, начин на обучение и реализация. От всичко, което съм изчела в тоя форум, ми се струва, че проблемите са налице и са немалки, обаче някак всички ги приемат и се примиряват, щото нищо не може да се направи. Едно време с разбитите кенефи в даскало, след тва с липсата на ниво във висшето образование. Всъщност, кенефите не ми правят особено впечатление, обаче е меко казано тъжно да се примиря с факта, че животът ми ще бъде доста прецакан заради някакви тотални олигота, които по няква кофти съдба са ми сънародници или завися от тях. Дърти комуняги и мутри. И някой многознайко сега ще изскочи да ми каже как сама мога да си наредя живота тука и бля бля бля. Да, ама не. Мене тая среда ми действа демотивирашо, депресиращо и отчайващо, а реално нищо не бих могла да направя. Една птичка пролет не прави. Или да взема назаем костюмчето на онова болно момиче, Супер Бианка, и да намеля всичките мутри и политици, и всичките „благородни медийни личности, събиращи средства за болните” в така актуалните предавания? Ей ..... му, няма как да стане тая работа. Тука май трябва и аз да се кротна и да се приобщя към масовото примирение. Страх ме е. Страх ме е, че един ден и аз може да хвана левкемия и държавата нищо няма да направи за мен. Нищо, освен да вземе парите, дето ги нямам. А тия предавания са пълен цирк. Както и да е.
Моля ви се ... ама много ви се моля, кажете ми нещо ... кажете ми, че унито не е пълен фейл, кажете ми че има смисъл. Боже, прося си от хората да ме лъжат. И все пак, тъй като се е видяло, че друга алтернатива нямам, щото другите унита са още по-голяма смешка, някакси имам нужда да намеря някакъв мизерен смисъл. И като няма кво друго, ще трябва да запиша журналистика, по метода на изключването. Не че си горя от желание да ходя да интервюирам простаци и парвенюта.
Очаквам си и доста наредби, все пак български форум – кажеш нещо, изяждат те с парцалите. Е тва много го мразя, целия манталитет. Класната ми беше изцепила : „Ми то в Бг всичко е фолкаджийско ... ама какво от това?” За първата част съм съгласна, щото почти всичките ми познати си падат чалгаджии по душа, но определено има МНОГО неша, които произтичат от това ... и все са кофти. И ми се струва, че някои хора живеят ей така, колкото да минава ... до поредната петък/събота вечер, в която ще се умъртвят от алкохол и възвишената лирика на Преслава/Галена/Малина/Ягодка/Къпина.
Айде със здраве и евала, че прочетохте романа.

Ми като са ни изпушили главите, ще четем, к'во да правим.
Ще пораснеш, ще разбереш. Че средата винаги ще ти действа мотивиращо. Че не можеш цял живот да мрънкаш как всичко било зле и заради това ти нищо не можеш да направиш, дори и за себе си. И че всъщност точно това е една от проявите на въпросното фолкаджийство, за което говориш.

Една птичка пролет не прави, но нула птички съвсем пък нищо не правят. На тоя свят всеки се бори да е щастлив, а фактът, че ти имаш познанията и възможностите да използваш компютър, чрез който да влезеш в този форум и да напишеш това, означава, че вече тръгваш от доста високо стъпало на житейската стълбичка.

Ще ти мине сдухването и ще осъзнаеш, че средата не е по-силна от теб. Рано или късно всеки го осъзнава. Защото в противен случай просто не оцеляваш.

Това е все едно да зададеш въпроса дали живота има смисъл. Е, смисъла на живота е 1, май го бяха доказали някъде. Колкото до образованието, факт е, че ти сама може да се учиш, а мотивацията зависи от тебе, не от средата. Една случка има с подобно значение-едно момиче събира боклука по улицата и един клошар й вика "няма начин да събереш целия". Тя му отговори " да така е, но мога да събера това-и сложи една харти в чувала си- и това-сложи още една-клошара я погледа малко, стана и той се включи. Та и ти така, давай го по-спокойно и се усмихни, та да ти се усмихне и живота.

Абсолютно .

Да, много ви благодаря за общите приказки. Май се надявах някой да ми каже - не, университетът не е толкова зле; има реализация и т.н. Ама май ударих на камък.
Това, че не съм студентка, не значи, че не съм достатъчно голяма да виждам какво се случва около мен.

Едно мерси на оня, дето ме изкара фолкаджийка. Целувки.

Определено не мрънкам цял живот. Мрънкам сега, когато правя някакъв - о, уау - съдбоносен избор и се тревожа, че от всички нерви и усилия резултат няма да има, ниенте.

Колкото до смисъла на живота, за себе си донякъде съм си изяснила какво ми трябва - да се чувстам удовлетворена от това, че имам занимание, което ми носи някакъв нормален стандарт на живот, а в повечето случаи в БГ бъхтиш се да учиш нещо за заплата, която те кара да се чувстваш като най-големия балък. Моля ви се, не живея на Луната и имам наблюдения. Специално за мен смисъла на живота е да съм полезна за себе си и другите, ноо някои хора тук май просто не го заслужават; да имам добро семейство и най-вече да постигна вътрешно спокойствие и удовлетворение от себе си.

Да, дечицата в Африка нямат компютри, ама и не знаят що е компютър, нали? Когато не знаеш какво би могъл да имаш, няма как да страдаш за него. Аз страдам за това, че виждам как не мога да получа едно добро образование, което с малко повече мангизи бих могла да имам. Колкото и да е гадно и нечестно, всичко опира до парите.

Мотивацията ако не на 100, то на 90 процента зависи от средата. Момичето, за което ми говориш, едно, че е краен оптимист, и второ, че е рядко срещано явление. Обичам като ми се дават такива примери, аз да попитам, ти би ли направил съшото? Колко пъти си правил нещо, когато знаеш, че шанса за някакъв успех е минимален?

Не съм патриот. Не ми харесва България/българите, ама изобщо.

Смисъл няма. Или карай на инат, или бягай в чужбина.

Знаех си,че има поне стотина човека в България,които да са в подобно на мен състояние,и ти си една от тях.Виж,има смисъл,разбира се.И мен често ме сдухват мнооооого неща в България-най-вече мръсотията навън и в общуването и нулевото ниво на обслужване..и елементарщината и т.н. и т.н.Но може да си седим тук и да изброяваме колко много неща ни отвращават тук,а може да излезем навън и да се сетим за онези,които ни радват.Ключът е да откриеш доста такива ,които те правят щастлива именно тук,в родината ти,и да протестираш върло с/у онези,които те правят нещастна.А също и да се смириш с много.Особено ако си била в чужбина,разбираш с колко прекомерно много трябва да се смиряваш.
Според мен това е просто период,дупка,в която всеки от нас чат-пат пада.Ще мине,така да знаеш
П.С.Запиши да учиш нещо,близко до интересите ти,а после все ще намериш някоя програма,по която да се измъкнеш навън,ако желаеш

Аре стига глупости.

Я се стегнете и спрете да ревете. Когато имаш желание ще успееш и ще си намериш подходяща среда, която да ти е приятна. Университетът не струва. Кръгла нула е. Но шансът да си изградиш среда, която ти е приятна и да се реализираш успешно далеч не е по-малък, отколкото в "чужбина".

Хахахах, дълбоко ми писна от разни, дето твърдят, че най-важното в живота било да претръпнеш и после да можеш да го живееш такъв, какъвто е.

Няма да кажа повече, не е и необходимо, това са прокълнати хора - конформисти, слабаци и мижитурки.

Авторе - дръж фронта, стягай се, смисъл има. Не в живота като тъпа абстрактна философска концепция (която сигурно великите теоретици сред нашите преподаватели философи могат да разделят на а)хубав живот; б) гаден живот и после още 10-тина страници безсмислена класификация), а в това, което правиш - за себе си, и най-често за някой друг. Понякога и за хора, които ги е страх да погледнат нагоре.

"Векът е разглобен. О, дял проклет:
да си роден, за да го слагаш в ред!"

Често се чувствам точно по начина, който си описала в оригиналния си постинг. Прекрасно си представила много от моите собствени мисли, не знам дали сам бих могъл да ги изложа така добре. Колкото повече се сблъсквам с реалността, толкова повече съм склонен да мисля по този начин.

И все пак от време на време виждам смисъл от това, което правя. Разбира се, не е лесно да се намери този смисъл, не е както, да кажем, би било в Англия или някъде в цивилизования западен свят. Но все пак свестни хора има навсякъде по света, макар и у нас те да биват предимно мачкани от малцина силни фигури. И ако не за друго, именно заради хората си струва да дойдеш в Софийския университет. Това са хора с оригинално виждане за света, с амбиция и воля да го променят, така че да стане по-добър за тях, а и за останалите около тях. Това е възможност да откриеш не просто колеги или съученици, а истински приятели и съмишленици, хора, които те разбират и мислят като теб в поне някаква степен. И със сигурност тук, а не другаде, ще откриеш хората, които най-много да приличат на теб в своето мислене.

Затова ти казвам - всяко нещо в живота има смисъл, а човек се учи, докато е жив. Университетът също има своя смисъл, който по всяка вероятност ще ти бъде от полза. Ако не днес или утре, то непременно малко по-натам ще видиш резултата.

Аре стига наистина, а? Събери си вересиите и ми обясни щом за тебе е кръгла нула, чий го търсиш тука?

А за авторката-съжалявам, че не си намерила приятели тук, в България Ако ти кажа, че има смисъл ще ми повярваш ли? Като нямаш друг вариант извличаш най-доброто от ситуацията и се стремиш да я промениш, точка.

Дянков: След 10 г. всички ще искат да са в България - да се посмеете/поразведрите малко (на мен тази новина ми изглежда повече като комедия, отколкото като оптимизъм де).


Това е проява на депресия, явно не си бил в добро настроение, когато си писал този пост. Не твърдя, че съм експерт в реалността или в живота в България, ама това което ти пиша по-долу досега е работило.

Университетът си е университет, знанията са ти знания. И един милион евро да даваш на месец в най-добрия университет в света, няма да ти налеят знанията в главата. Като ти се учи нещо, сядаш и учиш, унито ще ти помогне (е да по-малко, ако е българско, но все пак ще помогне) ти сам да си научиш нещата. Останалото зависи от теб... ако сега нямаш план как и къде да си използваш знанията, такъв няма да възникне в процеса на учене (в такъв случай преосмисли какво учиш). И не се цели твъде високо (да има унита в чужбина, в които те пращат в световноизвестни фирми като завършиш, но СУ не е едно от тях, а тези фирми, колкото лесно вземат, толкова лесно и махат хора) - което се постига лесно се руши лесно.

P.S. Последната мода е да се оплакваме от всичко (държавата, мутрите, съседа и т.н. ни съсипвали живота). Толкова много приказки се изприказват, че направо се учудвам по колко различни начина може да бъде казано едно и също нещо. Думите и оплакването не работят. Това е като да седиш и да набиваш дебели мазни понички оплкавайки се защо си дебел. Изход винаги има, просто понякога се страхуваме да тръгнем към него (или още по-лошо - мързи ни).

В първи курс имахме страхотен лектор по най-тежката, по мое мнение, дисциплина. Още на първата лекция човекът каза, че който иска да учи, ще учи, каквото има в конспекта, но който иска да знае, сам ще трябва да се порови. Защото хората са писали и писали за да има кой да чете. Не трябва да те мързи и да скимтиш като сритано животинче, а трябва да се възползваш, че тук и сега има начин да научиш нещо. Ако ще и да си скъсаш д-то от учене. А колкото до това дали ще учиш тук или в чужбина, дали плащаш повече или по-малко .. хахахахха.. преподавателите са едни и същи на всякъде. Все ще срещаш хора, които не могат да обясняват или хора, които не искат.
Айде, със здраве. Пък дано ти дойде акъла и мотивацията

Един път да ми хареса подзаглавие на статия, свързана с Б. Хюсеин О., президентин на света и вселената.