Уф, айде стига драматизации, МОЛЯ ви. Съдбоносен избор? Я стига! Щото като влезеш веднъж или пък не успееш да влезеш това е краят и няма повече алтернативи? Познавам хора, които са сменяли по 2 и 3 специалности, огромно количество от познатите ми са успяли да влязат да учат от втора година (а едно момиче от пета), прекъсвали са, занимавали са се с какво ли не, живели са живота си и са оползотворявали времето си по най-добрия за тях начин. Защо всички те не мрънкат, а? Ако не се лъжа, всичките сме в България, всичките сме на едно дередже. Всички имаме проблеми, всички нямаме пари, за да се изнесем да учим и живеем в чужбина.

След като другите могат, значи и ти можеш. Или какво, те може би имат по-голям мозък от теб? Или три ръце, или може би 4 крака?

Хората от село имат една много хубава приказка - ако всеки мете пред къщата си, цялата улица ще е чиста. Не можете да чакате вечно на държавата. Държавата е просто абстракция, не е някаква висша сила, която с магическа пръчица да оправи нещата. Ако няма хора, няма да има държава. Ако няма кой да плаща данъци, държавата няма да има прословутия си бюджет. Доста от нас не схващат, че държавата всъщност сме самите ние и тя не е нищо повече от отражение на нас в нашата цялост.

Така че примерът с момичето, което събира боклука, е доста удачен. И да, трябва да бъдете безмилостно инатливи оптимисти, иначе нещата не се получават.

И понеже авторката си иска конкретния отговор - не, няма смисъл. Докато няма и капчица патриотизъм в теб, докато единствената ти мисъл е как искаш да се махнеш от тук, но си прецакана, защото нямаш парите да го направиш, никога няма да видиш смисъл.

Изкушавам се да отговоря в типичен за this-one-image-board стил, но ще се въздържа и просто ще се съглася с Boromir.

ами няма кой да ти го каже това .. просто защото наистина си е зле .. но това не е кой знае какъв проблем понеже е най добре от всичкото зле измежду което може да избираш

реализация има ама дай обЯсни как си я представяш тая реализация .. седиш 4г ходиш си на лекции .. вземаш диплома и казваш сега ще се реализирам .. излизаш на пазара на труда и О.о изненада там вече колеги дето през тия 4г освен че са учили са работили .. по специалността си .. вече са ти заели мястото .. по добре спри да мрънкаш ми се вземи в ръце /работодателите не обичат недоволни от живота хора .. просто развалят атмосферата / .. ако в сф не успееш да се "реализираш" най малката вина за това ще е на СУ

това дали си / не си студентка няма никакво значение дали си голяма или не .. просто по писанията ти личи че си хлапе .. ще се оправиш няма страшно само не си режи вените преди това

пп няма да е зле да попиеш малко от писанията на MidwinterSun

Смисъла си го правим ние, живота-също. Ако очакваш винаги всичко да се получава, както искаш, съжалявам, но не е възможно. А самосъжалението-и то не помага. Ако вместо да се чудиш " леле, а сега какво ще правя", просто седнеш и помислиш малко ще разбереш, че има смисъл във всяко нещо. Защо? Много просто. Познавам хора, които с образование от български университет заминават за САЩ и се реализират не по-зле от тези, завършили в Англия, Германия и тн. Също така имам приятели, които като малки са заминали някъде, върнали са се и ги връщат с години назад(някои с 1, а други с 2). Защо? Ами, защото образованието във Вашингтон, Лимасол и др. е толкова добро, че момиче, което трябва да е 11 клас не знае какво е корен квадратен. Как да не го върнеш назад. Мислиш, че щом учиш някъде другаде това ти осигурява перспектива ли? Не е така(освен ако не отидеш в Кеймбридж, Оксфорд и др, но там нещата седят по друг начин). Знаеш ли колко познати заминаха да учат в Англия, защото не са достатъчно образовани, за да учат в някой от по-добрите български университети? Мислиш ли, че университет, който приема неграмотници е добър? Аз не. Затова не гледай държавата, където се намира, а това, което ще научиш. СУ не е лош университет, както и УНСС. В тях можеш да научиш нещо, с което да се реализираш след това. От там нататък всичко опира до това на теб колко ще ти се учи, колко ще бъдеш настоятелна в търсенето на работа след време, колко си готова да дадеш за това, което искаш.

И какво се очаква от нас да ти кажем? След като така любезно благодариш за "общите приказки". С тая нагласа, с която тръгваш - не, реализация няма. Щом така поставяш въпроса. А да ти е хрумвало, че образованието не е една банкова сметка, в която се наливат пари, които се умножават след това? Нещо за образованието като личностно усъвършенстване и обогатяване? Защото нито средата, нито университетът, нито преподавателите могат да ти дадат любов към обучението, ако я нямаш, ако гледаш на него само като на една инвестиция. Аз завърших една "мизерна специалност" и сега ще завърша още една също толкова странна. И не ми пука, защото това ме удовлетворява на този етап. По твоята логика да взема да си тегля куршума, понеже не завършвам право в Оксфорд. Ама няма да го направя, ще си завърша и ще си намеря нишата напук на всичко. Ако ли не - знаеш ли колко печелят сервитьорите в София? Така че в мизерия няма да се мре. Като ти е гадно тук, налягаш си парцалите, работиш 2-3 години като вол, събираш пари, теглиш кредит, правиш-струваш и заминаваш за чужбина. А не се оплакваш колко е кофти, че не можеш. Всеки изпада в някакви дупки, ама недей така все пак. И да допълня, завърших си бакалавърската степен в СУ и нито за миг не съм се почувствала ощетена, недоволна, подценена или прецакана от средата. Преподавателите ми бяха изключителни и като добавим любовта, с която съм учила, за мен това бяха 4 ползотворни и приятни години в Университета. Обогатиха ме безкрайно много. И съм сигурна, че ще ми бъдат от полза. Много хора (негативно натсроени като теб) не са удовлетворени. Ама от нищо. А нагласата е много важна. Не можеш да очакваш всичко, без да се опиташ да видиш добрите страни на нещата. Ясно ти е, че такава е държавата, работиш с това, което имаш. Или отиваш в чужбина. Това винаги можеш да го направиш, при повече желание.

Мрачно време мрачни мисли ти е донесло.
Има смисъл. Въпрос на време е да го разбереш. Пожелавам това да е скоро(днес имам РД, така че днес желанията ми се сбъдват:)
Има толкова много неща, които могат да бъдат подобрени. Толкова много неща, които могат да бъдат преодолени с работа и стабилна доза вяра и оптимизъм.
Като си в СУ, ще срещаш различни хора- част от тях стойностни и с интереси. Сама ще избираш средата си. Ще организираш сама ежедневието си. Вероятно ще имаш повече време отколкото преди за хобита или да си намериш работа, която ти харесва.
Ще имаш по-голяма свобода. Всичко е в твоите ръце. :

Хаха.
Аз съм вече трета година и все още си задавам тези въпроси. Всъщност наскоро започнах, защото
1. винаги досега съм си мислела,че ще работя и умра тук;
2. в първи курс го ударих на алкохолизъм;
3. не ми се беше случвало пряко да се разочаровам от случващото се в страната. Тази ваканция имах възможност да прекарам доста часове по социални служби, здравни каси, отдели, че дори и в министерство ме пратиха накрая. Аз не отидох. Може да не ми дадоха полагащите ми се 15 или 90 лева на месец , но поне си спасих нервната система.

В началото на висшето си образование бях страхотно щастлива. Планът ми винаги е бил тук да завърша поне бакалавър, а после да замина за чужбина и след няколко години, утвърдена професия и работно място да се върна тyк и да продължа живота си, както си искам. Предполагам,че в крайна сметка така и ще стане... но като завършвах училище бях толкова щастлива, понеже се махах от извънредните ваканции, тъпите съученици и елементарните общи уроци - щях да уча каквото аз искам и колкото си искам.

Естествено, това е България и не стана така. Дори в СУ - най-елитното висше учебно заведение и бла-бла. Ето и сега - обявяват някакви скапани ваканции, щото няма пари. Едва ли в Оксфорд някога са страдали от липса на пари... и не ми казвайте,че няма база за сравнение - и аз имам право да искам най-доброто за себе си, нали?

Тук можеш много да научиш, така че се възползваi. В нашата страна има такива парадокси и разправии, че веднъж sxванеш ли как да ги преодоляваш, ще станеш супер добра в житейските си начинания и ще си щастлива.
Имам прекалэно много познати, които учат в чужбина, Но според мен 18 години е твърде крехка възраст за отделяне от семейството. Тогава все още човек има нужда от родителска подкрепа и особено от най-близките си приятели. Моите "временно емигрирали" приятели и познати чувстват огромна празнина и като цяло трудно успяват да се насладят докраи на пътешествията и на хората, с които се запознават там.

В крайна сметка ако ти искаш да учиш, всеки с удоволствие ще отвори вратите си за теб. Не очаквай от масата да е супер-ентусиазирана за учене и ходене на лекции- това е наивно. Дори при нас , дето уж сме малко хора и все "посветени" на науката, половината не знаят защо следват във факултета. Навсякъде има тъпи хора - и аз мислех,че след даскало ще се отърва от тях, но, уви - не стана. Избий си го от главата и ще си напълно хепи.

Бтв, браво за сертификатите. И аз съм си поставила за тази година целта да изкарам документи за най-високите нива по два езика. Иначе закъде сме, ако искаме място в Европа

Намери си още хобита. Всяко умение се цени. И скоро ще имаш възможност да заминеш и да си истински щастлива... само не забравяй по някое време да се върнеш, че... в крайна сметка преди всичко сме българи.


edit: of taq shibana klaviatura !!!!

Всеки вижда различен смисъл сам за себе си.

Аз уча в СУ. Специалност, за която някои хора се подготвят години и дават всичко по силите си. Обаче познавам двама човека, които с лека ръка се отказаха от същата специалност и отидоха "да търсят щастие" другаде. Единият пожела нещо по-лесно, в което да не се налага да се бори всеки ден с дебели книги, бюрокрация и изменения в закона. За него тук беше трудно. Другата потърси място, където наистина ще и дадат цялата информация плюс възможност за самоизява и още, и още, и още знания. За нея беше прекалено леко.

Идеята ми е, че в СУ има толкова много възможности, но ти сама трябва да решиш дали отговарят на това, което търсиш. Чужбина не е вълшебно място, в което хубавите неща растат по дърветата. Голяма част от българите, които заминават да учат в Германия например, отиват след като не са успели с кандидатстването си тук - в България.

В момента ти питаш за нивото образование в България, но това което всъщност те притеснява е културата и начинът на живот в нея. Не забравяй, че традиционните лоши черти на българина могат да се видят и във всяка друга нация. А животът е толкова непредвидим, че се раждаш в една страна, завършваш в друга и се реализираш в трета...

Не лъжете момичето! Няма смисъл! Поне за нея няма как да има! Има такива хора, има ги и в този форум и те си личат. Докато изходната й позиция е такава, няма как да има смисъл.
Ако си си поставил като основна цел в живота да учиш където и да е, но не в България, няма как да има смисъл да учиш и завършиш в България, а където и да е в чужбина, например в престижен колеж в Кърколди или в Нарвик или дори в знаменития University of Highlands and Islands...
Няма смисъл, дете невинно, каквото и да направиш, няма смисъл! Но може да има решение. Помисли си, дали си заслужава да ти подскажа трайно решение на всичките ти проблеми и пак пиши тук. То вече е по-лесно. Слава Богу, построиха метро и то е достатъчно дълбоко, за да не можеш да си промениш мнението в последната секунда.
Останалите не се сърдете, просто днес съм филантроп.

Какъв хубав пост е твоят.

Смисъл има. Не ме питай какъв, защото не мога да ти дам отговор. Зависи какво искаш от живота, кое те прави щастлива. Ако по една или друга причина не ти харесва в България, не се чувстваш удовлетворена или смяташ, че в някоя чужда страна ще си по-добре, то не се притеснявай да заминеш. Парите винаги са проблем, но за радост, са винаги преодолим проблем, стига чеовек да си го постави за цел и да отдели необходимите усилия и търпение за набавянето им. Така че такива неща не бива да те притесняват, стига да имаш желание. Пък и в крайна сметка никой не е казал, че ако заминеш, трябва да е завинаги. Като не ти хареса, ще се върнеш...

СУ е най-добрият университет в България. Въпреки проблемите и сътресенията, съпътстващи го в момента, все още не се е разпаднал напълно и все още има какво да даде. В другите български университети не мисля, че положението е по-розово. Просто върху СУ винаги се е акцентирало повече в академичното и медийното пространство и затова се създава едно усещане, че от СУ винаги се оплакват, че са единствените с проблеми и т. н. В СУ все още е останал някакъв академичен дух, неприсъстващ по такъв начин в нито един друб български ВУЗ. В СУ можеш да срещнеш интересни и умни хора и да попаднеш в среда, в която можеш да се развиваш. Не на последно място, обучението е на доста високо ниво. Има и проблеми и то сериозни.

Какво искам да кажа с всичко това - да, има смисъл да се учи в СУ. Въпросът е обаче това ли искаш ти. Не знам дали някой може да отговори вместо теб...

до авторката: Висшето образование не е просто един продукт, който може да се купи с повече "мангизи". С мангизи може да се купи диплома, дори престиж. Но образованието е нещо, което се извоюва с много труд и нещо, което остава за цял живот. Висшето образование те прави по-отворен към света и е само първата крачка от един дълъг процес на учене и помъдряване, което продължава през целия живот. Не си мисли, че като отидеш в който и да е университет и им стовариш една камара пари, ще ти налеят нещо в главата и ще ти намерят работа след това.....ако това е възможно, значи това не е образование.
Така че важно е с каква настройка тръгваш. Няма смисъл някой да ти казва, че има смисъл. Ти сама трябва да го откриеш в университета или в някакво друго призвание в този живот и всичко зависи от теб!

баси отровната тъпа разглезена лигла майна
заслужаваш да ти е тъпо цел живот
и ще бъде
ае смърт

Потресен съм от това, че пренебрегваш останалите 5 дни в седмицата...

Като не щеш да се примиряваш, направи нещо по въпроса
К'во ми ревеш по форумите?! Аман от такива