|
Това е интересна тема и бих искала и аз да изразя мнение. Донякъде разбирам какво иска да каже Майка, но от друга страна съм съгласна със всички, който са изказали мнение след нея.
Та така. Според мен в България входът за образование си е напълно нормален. Ако всеки можеше да влезе в университет без да се подготви какъв щеше да е смисълът? И критериите на оценяване са си доста добри като се вземе предвид общата ситуация. Все пак е трудно да се измислят критерии,който да не са в ущърб на никого,това си е почти невъзможно.
От друга страна стои въпросът за кандидатстването в чужбина.Главно той ме заинтересува в тази тема,честно казано, защото имам опит с него. Самата аз се пробвах, от една страна защото ми беше любопитно, и от друга, защото бях привлечена от различните възможности,които ти се предлагат, когато учиш в чужбина. Пробвах се в няколко американски колежа и опитът ми е следният. Първо-изпитите не са по-лесни от тези, които полагаме тук, в България, даже в някои отношения са по-трудни, защото там не се предава абсолютно същият материал както тук и се предава по различен начин. Това че изпитите са под формата на тест далеч не ги прави по-лесни. Второ дори да изкараш много добър резултат на тези изпити пак могат да не те приемат, ако нямаш съответните пари. За пълна стипендия, която всички гонят трябва да имаш не много добри, а отлични резултати, които в повечето случаи се постигат с различни методи на лъжене на системата, най-вече от учещите в Американският колеж в София. Била съм свидетел как те казват на някой от провинцията(и аз съм от провинцията,но пък определено си се гордея с това)да стане от мястото си, за да може да седне техен приятел. Така един решава само математическата част на изпита,а другият се занимава с частта по английски. Какви са резултатите-отлични, разбира се! В Америка всичко е основано на парите. Затова тези, които имат пари да си платят обучението влизат с ниски резултати, а тези, които не могат трябва да се мъчат да постигнат невъзможното. Ако нямаш пари, няма как да се надяваш и на кой знае какво отношение към теб от страна на богатите и "перфектни" американци. Трето, дори да те приемат може да се наложи да изнамериш отнякъде някакви пари, за да се запишеш все пак. Най-малката сума е 6000$. Аз имах тази възможност, но я отказах, защото вече бях решила, че искам да уча в Булгария, където със сигурност, когато ме приемат гледат само резултатите ми от изпитите, а не само твърдят, че есетата и резултатите са важни, а всъщност са важни само парите. На образователната система в България това със сигурност не й куца-тук ако си умен и си изкараш съответната оценка на изпитите влизаш при всички случаи, докато в САЩ е възможно да не те приемат за сметка на някой по-богат.
Аз съм патриот и се гордея, че останах в страната си и, че разбрах всичко това за ученето в чужбина и то от личен опит. Оказа се, че оставайки тук все пак направих правилният избор, защото на изпита по английски изкарах подходящата оценка и влязох в първото си желание-скандинавистика, нещо, което исках да уча още от девети клас.Така че мисля, че е крайно време и нашите дипломи да бъдат признати навсякъде по света, за да няма толкова млади българи решили да отидат да учат в чужбина и да останат. Държавата ни е достатъчно хубава, нуждае се само от малко помощ и добро управление, което за жалост не е толкова лесно за постигане.
|