Хаха.
Аз съм вече трета година и все още си задавам тези въпроси. Всъщност наскоро започнах, защото
1. винаги досега съм си мислела,че ще работя и умра тук;
2. в първи курс го ударих на алкохолизъм;
3. не ми се беше случвало пряко да се разочаровам от случващото се в страната. Тази ваканция имах възможност да прекарам доста часове по социални служби, здравни каси, отдели, че дори и в министерство ме пратиха накрая. Аз не отидох. Може да не ми дадоха полагащите ми се 15 или 90 лева на месец , но поне си спасих нервната система.
В началото на висшето си образование бях страхотно щастлива. Планът ми винаги е бил тук да завърша поне бакалавър, а после да замина за чужбина и след няколко години, утвърдена професия и работно място да се върна тyк и да продължа живота си, както си искам. Предполагам,че в крайна сметка така и ще стане... но като завършвах училище бях толкова щастлива, понеже се махах от извънредните ваканции, тъпите съученици и елементарните общи уроци - щях да уча каквото аз искам и колкото си искам.
Естествено, това е България и не стана така. Дори в СУ - най-елитното висше учебно заведение и бла-бла. Ето и сега - обявяват някакви скапани ваканции, щото няма пари. Едва ли в Оксфорд някога са страдали от липса на пари... и не ми казвайте,че няма база за сравнение - и аз имам право да искам най-доброто за себе си, нали?
Тук можеш много да научиш, така че се възползваi. В нашата страна има такива парадокси и разправии, че веднъж sxванеш ли как да ги преодоляваш, ще станеш супер добра в житейските си начинания и ще си щастлива.
Имам прекалэно много познати, които учат в чужбина, Но според мен 18 години е твърде крехка възраст за отделяне от семейството. Тогава все още човек има нужда от родителска подкрепа и особено от най-близките си приятели. Моите "временно емигрирали" приятели и познати чувстват огромна празнина и като цяло трудно успяват да се насладят докраи на пътешествията и на хората, с които се запознават там.
В крайна сметка ако ти искаш да учиш, всеки с удоволствие ще отвори вратите си за теб. Не очаквай от масата да е супер-ентусиазирана за учене и ходене на лекции- това е наивно. Дори при нас , дето уж сме малко хора и все "посветени" на науката, половината не знаят защо следват във факултета. Навсякъде има тъпи хора - и аз мислех,че след даскало ще се отърва от тях, но, уви - не стана. Избий си го от главата и ще си напълно хепи.
Бтв, браво за сертификатите. И аз съм си поставила за тази година целта да изкарам документи за най-високите нива по два езика. Иначе закъде сме, ако искаме място в Европа
Намери си още хобита. Всяко умение се цени. И скоро ще имаш възможност да заминеш и да си истински щастлива... само не забравяй по някое време да се върнеш, че... в крайна сметка преди всичко сме българи.

edit: of taq shibana klaviatura !!!!
