Хаха, после аз съм била отровната Е точно заради такива като Rolisten и компания не ми се остава тука. И май наистина повечето са такива - я им кажеш нещо, което не им харесва, я са ти пожелали смърт. Тва пък ако не е висша форма на злобарщина и примитивност, не знам кво е.
А и да не забравя : понеделник, вторник, сряда, четвъртък, петък, събота, неделя; да не се чувстваш потресен, Ники.
Благодаря на онези, които въпреки всичко не тръгнаха да нападат. Най-вече на sedrik, Free и Касиопея. Малко са, ама са свестни. И жалко, че няма повече хора като тях.

Има смисъл!
Просто трябва да се научиш да използваш калта, за да отгледаш лотоса.
УСМИВКИ!!!

Ти в крайна сметка искаш съчувствие така ли? Понеже се оплака, че мотивация нямаш, перспектива нямаш... Ако съчувствие си търсиш, така кажи, ще те "потупаме по рамото", ще ти кажем, че живота е гаден и не си ти виновна.. лъжи колкото си поискаш. Ааа да, вярно, ти в прав текст си каза, че искаш да те лъжат. Ще ти кажа още няколко лъжи - навън всичко ще стане от раз, няма да си чужда там (независимо къде е това)..

А истината е, че ако толкова си надъхана да заминеш, ще си намериш работа, ще изкараш пари, ще учиш през това време, каквото можеш, за да не загубиш това, което вече имаш и догодина, живот и здраве, отново ще пробваш. Истината е също, че успеха го заслужават тези, които са готови да се борят. Пък ако докато ти дойде мотивацията да се бориш, имаш нужда да си поплачеш...

П.С. Може да ми отредиш място в "злобарския списък"

Е аз за кво се убих от писане, ма? за да не ме споменеш в почетния списък ли ?!

Това, което не разбирам, е защо доста често разни хора им хрумва, че трябва да се изявяват на полето на белетристиката в този форум и да ни обясняват колко е лошо положението. Ти не си от Луната, хубаво, ние също,а сме били тук и по-дълго от теб, тъй че очакваш ли да впечатлиш някого или си мислиш, че ни казваш нещо ново, Архимеде? Разликата от теб до тези от нас, които злобеем и ти казваме да се стегнеш, е, че сме преодолели констатацията колко е лошо и сме се хванали с достъпните ни средства да направим света по-добър. Ако не разбираш това, не мога да ти помогна. Защото мотивацията е нещо строго индивидуално. И затова, както някои са се хванали с ръце и се борят с проблемите си, други търсят съжаление и утеха в думите на други. Е, утеха и съжаление няма, защото може би ги искаш, но не това ти трябва. Имаш възможности и те те обвързват с ангажимент за действие(което отделно следва да бъда подложено на морална оценка), а ако седиш, самосъжеляваш се и се чудиш какво да правиш, заслужаваш само това, което си получила до тук то писалите преди мен "злобари". И ако то те мотивира да докажеш, че не са прави, значи е било уместно и полезно, ако пък продължиш да се самосъжеляваш, то е и напълно вярно.
А ето ти и едно откровение на тема патриотизъм - ти може би не харесваш българите, е, тогава и ние не те харесваме. Но в чужбина всеки ще знае, че си българка и пред теб би избрал свой сънародник. Тъй че щом се отказваш от малкото, което е връзката между човек и народа му, твоя си воля, но не се чуди, когато видиш, че всички други са преди всичко гърци и сърби, масаи и японци и едва тогава хора(това изказване е строго констативно и не съдържа оценка на въпросното явление).

само така
ако ти попиша още обещаваш ли да емигрираш
моля моля моля моля
виж какво е отчайващо тука
ти заслужаваш много повече
моля те емигрирай

еее ама довърши си мисълта де
ае ...

Rolisten, you made my day!

Скъпо сдухано момиче, голям процент от хората, заминали в чужбина, съжаляват, че не са останали в България.
Изборът е твой. Не можеш да очакваш някой в някакъв форум да ти реши съдбата.

На мен тук супер мега много ми харесва!

знаеш ли , че когато човек иска нещо винаги има начин да го постигне а знаеш ли как точно е в чужбина...ти си чужд ти си никой живееш сам няма кой да застане до теб да те подкрепи или успокои няма кой да удари едно рамо ако имаш нужда...знаеш ли че повече от половината се връщат защото не им издържат нервите да са сами като кучета...знаеш ли че да имаш сертификат незначи нищо когато се изправиш пред истинския свят...човек като теб който мрази всичко тук заслужава да разбере по трудния начин предимството да имаш своята родина и подкрепа
поздравления за взетите сертификати но работа пари и знания има навсякъде за този който ги иска наистина силно ако ще и в лунния колеж да идеш ако нямаш своя мотивация пак ще излезнеш посредствена....

Чак пък ... Западната младеж изобщо не е лошо настроена към българите. Просто повечето ни сънародници заминават с комплекси и предразсъдъци. Сами се изолират, търсейки компанията на същите хора, които плюят у дома, но с които са свикнали. А това вече е проблем.

Усещането, че дадена академична среда не е за теб не идва от другите, а от тебе самия.

Към авторката на темата: Ако искаш да си заобиколена от мислещи и готини хора - в СУ има и доста такива. Може и да се изненадаш колко много колеги със същите познания като твоите (че и по-добри) ше срещнеш. Има и преподаватели, които наистина те карат да се развиваш. Ако обаче държиш някой друг да се грижи за твоите права и проблеми - успех със заминаването! Имай предвид, че няма да е като в училище. В университета всичко зависи само от теб и това му е най-якото.

Колко точно казано и как винаги съм си мислел същото.

пич, и аз бях в същото положение.Приеха ме в три университета в Холандия и Германия, но се оказа че нямам пари да отида.И сега уча тук, първи курс.Смятам, че навсякъде човек при желание може да се реализира.Леля ми е завършила Микробиология тук и сга е доктор на Хаваите, работи за Харвард.А и винаги можеш да се прехвърлиш магистър в чужбина

Това с нямането на пари винаги ме е изумявало. Аз учих година в чужбина и избрах да се върна. През тази година се запознах с поне 10тина човека, които са тръгнали за Германия без да знаят дума немски и бникаква възможност от страна на родителите им да им помогнат финансово. Бачкали са като луди, учили са език, взели са изпит по немски, за да могат да кандидастват, вече учат и продължават да се издържат сами. Моя много близка приятелка се издържа сама и учи в Мюнхен, защото е от селоподобно градче, баща й е с левкимия в ремисия и не може да работи и майка й издържа брат й, студент в София, съпруга си и себе си. И тя е в чужбина, учи, работи и се справя. И тук опираме до старото - ако имаш желание ще намериш начин. Ако нямаш желание, ще намериш оправдание.

Ако толкова много ти се ходи навън, винаги можеш да го направиш - млада, здрава и права си (предполагам и се надявам). Ако решиш обаче, че не си готова да рискуваш, най-добре извлечи максималното от ситуацията, в която си. Можеш да пропилееш 4 години в скубане на коси и самосъжаление, но ще е много по-полезно за теб да се опиташ да спечелиш нещо от нещата, през които минаваш. И както повечето колеги казаха- мотивацията е въпрос на личен избор. Ако очакваш и чакаш някой друг да дойде да те мотивира, повярвай ми, че в чужбина далеч няма да го получиш. Просто защото това с мотивацията е твоя работа.

Успех и дано да се опиташ да погледнеш на нещата под различен ъгъл, може да ти е само от полза.

Това, което искам да споделя от собствен опит , засяга не само авторката на темата, но и най-вече хората в 12 клас, които сега са изправени пред редица съществени решения.
Аз искам да благодаря на авторката на темата за важния въпрос, който засегна. В днешно време е необходимо да се говори много повече за мотивацията.
В момента преподавам на ученици 12 клас-готвя ги за сертификати по немски. Най-големият проблем не се оказаха пропуските на учениците в материала. Оказа се липсата на желание, на мотивация и не на последно място разочарованието(отчаянието от цялата ситуация в БГ). Лисата на ентусиазъм, безразличието към собственото бъдеще доведоха до провал на приемните изпити много умни хора. Хора с безспорни знания, заложби и талант не влязоха никъде или влязоха в специалности, в които не получиха възможност да развиват способностите си.
Казвам всичко това с цел предупреждение. Скъпи дванайсетокласници, не се отчайвайте, не повтаряйте грешката на хората, които за малко не провалиха сами бъдещето си! (Казвам „за малко”, защото все пак се надявам, че с времето ще приобият мотивация и ще постигнат успехи .
Това, което не спирам да повтарям е, че най-фаталният враг в 12 клас(пък и в живота) е отчаянието. Сега е началото на годината. Ако човек още от начало загуби ентусиазъм не искам да си представя какво ще последва по-нататък. Много е важно да разбереш, че стига да си мотивирана и да имаш желание, можеш да постигнеш успех и в образованието си, и в работата си някой ден.
Наричам отчаянието най-голям враг. А човек, за да победи враговете си, първо трябва да ги познава. Мотивацията и желанието са изходната точка за нашия бъдещ успех в която и да е област.
Това, че нещата около нас изглеждат прецакани не означава, че трябва да прецакаме сами собственото си бъдеще! Няма да спра да повтарям, че смисъл има. През тази една година в СУ съм много доволна от преподаването, повечето от преподавателите ми помогнаха значително при усвояването на материала. Както вече каза Jenjen, навсякъде човек при желание може да се реализира. Искам да потвърдя и казаното от Free - в СУ наистина срещнах мислещи и готини хора. Такива има навсякъде, но в СУ те са наистина много. Подкрепям напълно Serdic: В СУ все още е останал академичен дух. В СУ можеш да срещнеш интересни и умни хора и да попаднеш в среда, в която можеш да се развиваш.
И искам да завърша дългото си писание с превод на думите на един 92 годишен старец, които интервюирах това лято. Един от малкото оцелели затворници от концентрационния лагер Хамбург Нойнегаме. На въпроса ми как е оцелял в един от тежките командоси, с най-висока смъртност в лагера, той отговори:
„Около мен се случваха ужасни неща. Но през цялото време аз вярвах, че ще оцелея. Вярвах, че имам мисия, че животът ми няма да свърши в лагера. Хора, които бяха доста по-силни от мен физически, умряха. Но аз вярвах, през цялото време, аз вярвях. Вярата беше моята сила. Тя ме спаси.”
Само ще отбележа, че този затворник след освобождаването си прави забележителна академична кариера като професор. Изглежда трудностите, които е преживял са го мотивирали още повече