Мислех да дам пример с паметници от Османската империя, вече беше даден, дискусията тръгна в друга посока, всичко се оплете, нищо не стана ясно, както и да е... Така че ще един друг пример, този път от същия период, към който принадлежи и изграждането на този паметник, за да няма пак двусмислени препратки - да си представим, че при преминаването на нацистите през България потомците на арийската раса, водени от голямата любов, която изпитват към народа ни, издигат в центъра на София една голяма свастика. Мащабна, висока, виждаща се от различни части на града, изградена от бял мрамор, с чудно красиви мозайки отстрани. Свастика. Моля, хората, според които абсолютно всички паметници трябва да не се пипат, за да напомнят за определен период от историческото ни битие да изразят становището си относно наличието на такъв паметник. Не се опитвам да се заяждам или да иронизирам някого, просто се опитайте да съпоставите две идентични неща. Да не забравяме, че това е част от нашата история, независимо срамна или не, освен това една част от народа ни тогава е бил в подкрепа на това да дадем коридор на нацистите. Тъ, ако ще поставяме еднкаво мерило, бихте ли оправдали съществуването на тази мащабна и висока, изградена от бял мрамор, с чудно красиви мозайки отстрани свастика в центъра на нашата столица ?
Лично според мен при такъв тип паметници най-изгодното решение е това свързано с компромиса, както бе вече посочено. Крайностите не са хубаво нещо. В Будапеща е намерен може би най-удачният вариант за това. Идеологическите паметници (не паметниците на куртурата от соц. периода, само идеолоческите такива) са демонтирани и изложени в музей на социализма. Ето ви компромис, нищо не се заличава напълно, но и не се натрапва излишно на хората,
нямащи желание да минават покрай тях на път за работа, училище и прочие, защото за немалко хора в тези държави тези монументи напомнят единствено и само за семейни (и национални) трагедии. Съвсем настрана оставям въпроса, че са наистина грозни, това се преживява. Който има желание, отива и си гледа в музея. И вълкът сит, и агнето цяло.
Нищо не пречи това да се случи и тук, основната част от паметника да бъде демонтиран(и изложен в музей ), а на негово място да се изгради паметник на българската армия, на национални герои, културни дейци и прочие. Вече за осмокрилото нещо до НДК единствено и само разрушение. Там сме на едно мнение.
