thecraziest, чудно ми е, защо смяташ, че напиването не е лошо, дори и за изпускане на парата. Човек може да разпусне по много начини, които не са свързани с алкохол. Може много хора да не се съгласят, но не виждам ползата от напиването - последствията са неприятни, чувството е мимолетно и обикновено след това не го помниш. На всички е ясно, че децата нямат работа с алкохола, но аз мисля, че човек по принцип няма нужда да се напива. Алкохолът е добър за човека само и единствено за лекуване на наранявания (спиртните напитки) и само виното в малки количества е полезно, но това е друга тема.

Иначе - хубави разсъждения, ако редактираш от написаното ще излезе едно много добро есе. Не е късно да научиш граматиката на родния си език. Вярвай ми, важно е. Освен това хората много по-лесно ще те разберат какво точно искаш да кажеш, защото така на моменти човек се запъва и докато осмисли какво си написал, си отвлича вниманието от същественото.
Освен това не обвинявай само компютрите и игрите за малкото четене, аз също съм от това поколение и бях осми клас, когато разбрах какво е Heroes, но това не ми попречи да чета.

Ники, лошо е за развитието на личността, а пък за децата да не говорим - децата трябва да играят повече навън, да са повече сред природа, да бъдат възпитавани по-добре, да знаят кое е зло и кое добро във всеки смисъл.

А как според вас ще променим ние нещата? Говорим си кое е зле, кое трябва да се промени в държавата, но не сме ние хората, които да приемаме закони и да правим реформи в образованието. Това, което thecraziest дава като идея за образованието звучи добре и вероятно ще е много по-добро от сегашната система, може и да има слаби места, ако се разгледа по-задълбочено, които да трябва да се поправят. И все пак как ще се приложи на практика, когато съществува само тук, като една идея? Интересно ми е дали на някой министър са му идвали такива идеи и дали им е давал израз.

Мисля, че в началото започваш мислите си с нещо много важно, към което трябва да се върнеш. Промяната започва от корените - трябва да се променят обикновените хора, за да се променят и управляващите, а от там и държавата и живота на хората. Само че тези неща според мен образуват един кръг, в който всеки елемент е зависим от предходния и проблемът е, че е кръг - както управляващите зависят от обикновените хора, така и те зависят от упраляващите. Трябва да се променят всички, цялото ни общество, защото от него произлизат онези, които ще приемат закони и ще правят реформи. Ако до тази власт стигат само гонещите пари и кариери, нищо няма да се промени. Те трябва да мислят първо за общото благо - за децата, за родителите, за старите хора, и после за себе си. Дали това е така, дали съм права и дали това е възможно, вие кажете.
За тази промяна е много важно семейството, защото в него човек получава началния си тласък към оформянето си като личност. И не само началния. Училището е също толкова важно, но неговата промяна е въпрос повече на организация и желание, а семейството - то зависи от индивида. Всеки трябва да е израсъл в здраво и щастливо семейство, но това не се случва и в най-развитите страни и по принцип такива семейства се срещат все по-рядко. Как се променя едно общество до такава степен, че всяко семейство да е здраво и щастливо?

Здравейте
Точно НИЕ СМЕ Представи си какво ли ще стане ако СУ и всички елитни училища излязат на протест?!Какво ли ще стане ако се събуди общественото мнение(което дълги години спи и агонизира)?!Да се направи протест и всички учители,които дълги години са се бъхтили да научат децата си и взимат същата заплата като колегите си,които нищо не правят.Нека всички студенти,които се борят часове наред с науките за мижавата стипендия от 100лв. да излязат(и дори не знаят колко трябва да се борят).
Колкото по-рано се направят реформи толкова по-добре за всички.И така за 4-5 години ще си проличи къде се учило и къде не.Някои училища ще бъдат закрити,някои ще си бъдат посредствени и някои ще си просперират както трябва да бъде Същото е и с университетите.
Поздрави:)

А може ли да попитам след целия този ден прекаран в училище, кога ще му остане време на детето да си научи уроците от деня? А кога ще му остане време да си играе?

Това са ДЕЦА, за Бога! Те са на по 6-7-8-9-10 години, те са малки, те са фъстъци и животът им е най-хубав, когато имат играчки, пясъчници, катерушки и люлки. Много от вас забравят какво е да си малък, а като такъв ти трябва да имаш детство. И това детство не бива да се ограничава с рамките на първите 5-6 години, които така или иначе няма да запомниш особено.

Един първокласник не може да поеме повече натоварване от 4-5 учебни часа дневно. Непосилно му е, изтощава се. Трябва да приключи, да се прибере вкъщи, да обядва, да излезе да си играе. После да го привикат и да си напише домашните за деня. Да му дадат да прочете някоя книга. Това е работа на родителите.

И без това в момента функционира механизъм за родителите на деца, които не могат да ги гледат през деня - просто след училище ги оставят на занималня, която си продължава до края на работния ден. Но не виждам никакъв смисъл подобна целодневна заетост да се превърща в нещо задължително.

И ако искате нещата да се променят, възпитавайте добре собствените си деца. Научете ги на любов и уважение. Научете ги на обич към книгите - защото няма дете, което да не иска да разгледа някоя шарена книжка, има родители, които не обръщат внимание на тези детски желания. Направете ги самостоятелни, способни, стойностни хора. Те после сами ще поемат живота и света в свои ръце.

Тогава не мислиш ли,че трябва да се инвестира в детските площадки?!Къде да излезе сега едно дете?!Като голяма част ще се озоват на улицата ,на която батковците от 10-11 клас пласират разни работи и как ще пресече улицата като е пълно с неграмотни шофьори.
Моята идея е пак да си играят,обаче в училище където ще имат надзор,а родителите ще имат нужното спокойствие:)

Много неща трябва да се оправят в държавата, но хората извън властта могат да направят едно - да не допускат децата им да се превърнат в малките изродчета, които вървят по улиците днес. В това отношение съм съгласна с MidwinterSun.

Не съм съгласен с теб,че хората извън властта могат да направят едно.Хората извън властта са най-важните.Властта трябва да обслужва интересите на тези хора.А тези хора могат да потърсят сметка на властта защо това не се случва?!Могат да дадат поле за дълбоки размисли на властта.Могат да накарат цяла Европа и целия свят да види,че тези хора не са доволни,и все някой от някъде,някакси ще потърси сметка на властта

хех....явно и хората от Ройтерс са забелязали,обаче те няма да дойдат да ни оправят дереджето.Ние трябва да се нагърбим

Ройтерс: Недоброто образование подкопава перспективите за развитието на България

Първо, оставам с впечатление, че това, към което ни подтикваш с тези си изказвания е протест. А протести видяхме много, под най-различни форми, резултатите ги няма. И ми се струва, че българинът го бива само да протестира, да изразява недоволство, но и нищо друго. Например протестът на СУ срещу орязването на бюджета на университета беше съчетан с доста новини за преподаватели, които практически източват същия бюджет. Настрана остава фактът, че приемът е доста висок, особено в някои специалности, като и без това големи курсове се увеличават с хора, прехвърлили се след втори курс. Но такива неща често се пренебрегват, защото е по-лесно да сме недоволни от някой друг, отколкото от нас самите.

В образованието нещата стоят по сходен начин - доста училища могат да дадат задоволително образование, стига детето да иска да учи (тук се връщаме на темата за стимула и нагласата) и увеличаването на часовете няма да помогне, ако учениците гледат само да кръшкат. И ето подходящ пример, за да видим гредата в собственото си око - нека всеки си спомни колко е ходил на часове в 12-ти клас.

Някак си висчки тези истории за промени в образователната политика не се връзват с идеята за промяна от корените - всъщност системата не е толкова лоша, просто всеки търси слабостите й, за да ги използва в своя изгода. А идеална система няма.
Затова според мен всеки трябва да погледне себе си и да спазва правилата, установени от или по-скоро в обществото, най-малкото заради самия принцип. И когато достатъчно хора дават такъв пример - както на децата си, така и на всички наоколо, може би нещата ще започнат да се оправят.

П.П.: Игра ли ще е това в училищния двор под зоркото око на учителите? Не знам, но някак си ми се струва, че това ще е първата стъпка към отглеждането на деца в буркани, за да не им стане нещо. Дам, светът е опасен и е нужен надзор, но освен това в училищния двор може да е опасно по същия начин - не може да очакваме учителите да знаят кой какво пласира, освен ако педагогиката като специалност не се премести в школата на МВР, нито да наглеждат голям брой деца, разпръснати из сравнително голямо открито пространство.

А няма на кого да са шефове.
Честно казано това е едната страна на проблема, другата е, че работната ни ръка заминава да работи за чуждите икономики. Липсата на качествено образование и западането на образованието у нас кора хората да ходят да учат в чужбина. Тези пък, които учат у нас, щом получат шанса да работят в чужбина, след дипломиране, също заминават. Но това го знаем всички. Важното е, че това е основна причина да няма специализирани кадри у нас, пък и малкото които ги има, някак си не си намират работа. Което е голям парадокс - хем трябват хора, хем няма работа.
Еми хубаво, че в чужбина забелязват тези неща, трябва и у нас да вземат да се забележат. Но на мен ми омръзна само да чувам какво се обмисля в парламента, какви предложения има, кога ще се гласуват. Трябва да вършат нещо, не само да обсъждат. Не знам как можем да ги накараме, би трябвало да има начин, но явно само с протести не става, поне не видях някакъв значим резултат от всички протести до сега. Само залъгване и прах в очите. Лекарите пак са недоволни, учителите пак са недоволни, полицаите и земеделците и те. Въобще всички са недоволни, въпреки че опитаха с протести. Някои от тях се заканват и за в бъдеще пак да излизат.

Лично на мен историята с протеста ми изглежда така:
Случват се несправедливости, хората търпят, идва момент, в който се прекалява и те няма на къде, освен да излязат на протест. Организират се някак си, излизат, казват какво не е както трябва. Някой им казва, че ще се оправят нещата. Те искат гаранции, обещава им се нещо малко, почти незначително, буквално за замазване на положението, което да бъде изпълнено в кратки срокове. В добавка им се обяснява стократно, че повече не може, няма пари, няма от къде, няма това, няма онова. Приказки, прикази и пак приказки. И хората се съгласят с малкото и незначителното, защото е лъч надежда. Изпълнява се и то и до тук. Смята се, че проблема е временно решен или поне недоволството е уталожено.
До сега само това са показали протестите у нас. Това разбира се, не означава, че не може и повече да покажат в бъдеще. Може би протестите трябва да са по-целенасочени, да се изисква точно определено нещо и да не спират изобщо, докато не започнат да се взимат видими мерки за това, срещу което се протестира, а не само с обещания да се задоволяват. Но това е много трудно. Веднъж се събира голямо множество, но не може дълго да се поддържа. Хората трябва да учат, да работят, да гледат деца, не могат дълго да висят по протести.

aahz, не мога да се съглася напълно, че само с личния пример ще се оправи нещо. Личният пример достига само до обкръжението ти. Да, вярно, че ако много хора дават добър личен пример, ще го видят още много други хора. Но няма как да се разчита на това, защото не всеки би се поучил от личния пример.
Да, трябва децата да се възпитават по-добре. Трябва и ние да възпитаме своите по-добре. Но има много хора, които не знаят какво значи това, защото не са получили добро възпитание, не са видяли и не знаят какво е. Те няма как да са способни да дадат най-доброто възпитание на своите деца, дори и да знаят, че трябва да е по-добро от тяхното собствено. Ако ми проследи мисълта, ще добавя, че това е един социален проблем, тясно свързан със семейството и човешките взаимоотношения и тук могат да се изказват психолози, които разбират как работи всичко това.


Едно време играехме до тъмно на улицата, сами, и нищо не се случваше. Времената се менят и игрите може би, което е жалко за децата. Разликата между играта на криеница навън и играта в мрежа на компютъра е огромна.
Да, децата не трябва да се гледат като цветя в саксия, но в съвременния голям град няма как да стане другояче освен да са по цял ден в училище или по цял ден затворени вкъщи. Може някъде на село да имат свобода, но тук не е безопасно. Не само заради по-големите, които пласират разни неща, но и по много други причини - все човекът е проблемът.

Какво може да направи човек, освен този личен пример? Може би да бъде преподавател. Но тук отново говорим за повлияване на хората постепенно, убеждаване. И затова питам - какво друго ни е достъпно като средство за положителна промяна на обществото?

По темата за детството - в момента човек, ако си придобие правоуправление на мотор, то през първите 2 години има ограничение в кубатурата на мотора, който може да кара. След изтичането на този срок ограничението отпада, без да е необходимо каквото и да е - проверочен изпит или нещо друго. Човекът може да не е карал мотор въобще(поне така беше преди 2 години, темата не ме интересува силно, просто я използвам като пример). Същото е и с пълнолетието - то е само граница пред закона, но с прекрачването й човек не придобива способността да се защитава. Все пак, ето отговор на въпроса колко трябва да порасне човек, за да загуби състраданието на другите.Иначе, опитвам се доста объркано да кажа, че с излизането от детството животът не става по-малко опасен. И затова дори като деца трябва да имаме досег с живота, за да добием представа за него, Това си е знание, което е също толкова ценно, кактов всичко, което учим в училище, но за разлика от него, то не подлежи на преподаване. И мога да посоча като пример себе си - все още определени неща ме шашкат, изненадват, оставам си наивен и т.н. Тъй че ето резултат от многото седене под похлупак.

Пред мен е книгата разтворена
и денем, и нощя;
все сам, аз не познавам хората,
не зная и света.

Все пак трябва обществото като цяло да изпитва нетърпимост към престъпленията спрямо деца, всеки да е готов да помогне на дете, родителите да поставят децата си на първо място пряко(а не само като се убиват от работа). Т.е., да не ги оставяме сами да правят първите си крачки, но не и да ги държим в проходилка до 10 годишна възраст.

Затова казвам, че не мога да се съглася напълно. Личният пример е важно нещо и той действа на хората, пък и ако искаш да промениш света към по-добро, трябва да си по-добър ти самият. Но все пак той си остава достъпен само за обкръжението ти.
И аз не знам какво още може да направи човек, но знам че само това не е достатъчно за коренна промяна.
Напълно съм съгласна с теб за необходимостта от обществена нетърпимост към престъпленията спрямо деца, но не и само към тях. Хората трябва един вид да се сепнат и да видят, че заплахата от наркотици, да речем, не е нещо далечно и недостъпно и децата им могат лесно да бъдат изложени на такъв риск. Не трябва да се отнасят пренебрежително и осъдително към наркоманите, защото и те са нечии деца, и те са деца с проблеми, посегнали към наркотиците по различни причини, но винаги имат нужда от помощ. Истинските боклуци са онези, които печелят от тяхната зависимост и в повечето случаи от тяхната смърт. Това е само един пример, за един от проблемите ни. Живеем в общество, което не може да разчита на собствените си съвест или желание за благоприличие, затова ни трябват строги закони, много строги. Ако въведат модерна форма на Крумовите закони, няма да сбъркат. Трябва доживотен затвор за дилър, който продава смърт на деца, а не някакви присъди - залъгалки.

Иначе за похлупака над децата - това е въпрос на личен родителски подход. Има хора, които предпочитат така да отглеждат децата си, други предпочитат да им дават свобода в решенията, за да ги научат на отговорност и приемане на последиците - по-удачният метод. Може би децата, гледани под похлупак могат да поемат отговорност, но съм съгласна, че не могат да се оправят сами. Мога да кажа, че познавам хора, отскоро навършили пълнолетие, които нито имат намерение да се оправят сами, нито могат, нито родителите им биха им разрешили. Точно така - разрешили, защото тази зависимост от побутване (някой, който да им казва какво да правят), която са развили, не може да се изпари просто така. Предполагам, че това имаш предвид и ти. Не е хубаво така да се гледат децата, да. Според мен най-хубавото нещо за едно дете е да е цяло лято при баба и дядо на село и да тича, да се радва, да е сред природа, колкото се може повече време. И не мога да повярвам, че има деца, които никога не са или никога няма да изпитат това, в него е и магията на детството.
Само, че това, което аз искам да кажа за реалността днес, в големия град е, че повечето родители просто нямат избор - или трябва да оставят децата заключени вкъщи или под надзор в училище. И това са едни от проблемите, заради които трябва коренна промяна - за да се чувстват достатъчно сигурни родителите, да могат да пускат децата си сами, а не да им натрапват куп забрани и да не им пускат ръката от страх за тяхната сигурност.

Тази тема ме навежда на спомени:
Но нека бъда кратък-срещнах човек, който ме промени от Черния жътвар в човек. Без майтап, така ми викаха.
Най-важния урок, който ми даде човека беше-промени себе си към добро, за да промениш и другите. И ето, аз съм човек.

Остарялото образование проваля България

21 Септември 2010

Ройтерс

Снимка: Булфото

България трябва да реформира остарялата си образователна система, за да реши проблема с хроничния недостиг на квалифицирана работна ръка, който спира чуждите инвеститори и подкопава усилията да се помогне на боледуващата й икономика. Най-бедната страна членка на ЕС има и най-ниска производителност на труда и някои чужди компании се притесняват от цената на вноса на работници с необходимите умения, която може да надхвърли ползата от ниските данъци и цената на труда.

Десноцентристкото правителство дойде на власт с обещание да превърне образованието в един от своите приоритети, но повече от година по-късно малко, ако въобще нещо, е действително направено и вниманието в дебата е строго насочено към съкращаване на разходите.

“Ако усилията на правителството не са насочени към секторите на образованието, информационните технологии и иновациите, нямаме никакъв шанс да настигнем страните от Централна Европа в следващите 30 години”, казва Руслан Стефанов от Центъра за изследване на демокрацията.

София харчи около 4 на сто от брутния вътрешен продукт за образование - 18 на сто под средното за ЕС. Рецесията затрудни финансирането, най-драстично за университетски изследвания и развитие, където субсидиите са намалели със 70 на сто до момента за 2010 г. в сравнение с предходната година.

Българските резултати по ПИСА - Програма за международно оценяване на студенти - са спаднали значително. Балканската страна не само е далеч зад по-развитите страни, но резултатите й са сред най-ниските в сравнение с тези на съседките й.

Бизнесът се оплаква от качеството на образованието в училищата и университетите и твърди, че учебните програми са остарели и дипломантите са неподготвени за нуждите на работодателите. “Има хора, които учат информатика и роботика, но никога не им е показван робот”, каза Мария Темелкова от българския клон на фирмата за набиране на персонал “Менпауър”. Трудно се намират и кадри с познания по чужди езици, необходими за центрове за аутсорсинг, каквито избуяха напоследък. Преподаването е насочено върху теорията, така че дори завършилите университет, които четат чужди езици, не могат да говорят свободно на тях, отбелязва Ройтерс.

България се нуждае спешно от чужди инвестиции, за да съживи поразената си от рецесията икономика, която се сви с 5 на сто през 2009 г. Недостатъчно образованата работна сила е петият най-проблемен фактор за правенето на бизнес, сочи Световният икономически форум - доста по-висока позиция в сравнение със съседните Румъния и Сърбия, които са изправени пред много от същите икономически проблеми. Корупцията, достъпът до финансиране, ширещата се бюрокрация и липсата на инфраструктура са други големи проблеми.

“За да има квалифицирана работна сила, България трябва да подобри качеството на образователната си система, особено способностите на учениците, които завършват средно образование”, казва Хари Патринос, водещ икономист по въпросите на образованието от Световната банка. Младите хора избягват работническите професии откакто комунизмът си отиде преди 20 години, и студентите се нахвърлят на специалности като бизнес администрация, икономика и социални науки, смятани за предпоставка за висши управленчески позиции и следователно за просперитет.

Така страната се оказва с недостиг на точно онзи вид работна сила, от който тя има нужда, за да извлече полза от ниската му цена. През 2009 г. имаше над 16 хил. души с университетска диплома по икономика и бизнес администрация в сравнение с 6365 с диплома за технически науки. “През комунизма бе ясно, че няма нищо лошо в това да си стругар”, казва Борислав Стефанов, директор на държавна инвестиционна агенция. “Сега всички искат да са шефове.”

Съревнованието между университетите, основният стимул за по-добро качество, изчезна, защото институциите търсят по-големи държавни субсидии, изчислявани на база на броя студенти. Министърът на образованието Сергей Игнатов каза, че остарялата университетска система се нуждае от голяма реформа. Министерството планира да въведе рейтингова система, която да послужи за база за разпределяне на средствата. Проектът, иницииран от предишното правителство, се очаква да бъде готов през октомври, припомня Ройтерс.

Цитирани от агенцията анализатори твърдят, че повечето пари няма да помогнат, освен ако не се разпределят в съответствие с качеството на обучението, което университетите предоставят, а за това са нужни строги механизми за оценка. “Ние сме на важен кръстопът, където трябва да решим от какво се нуждаем - образование или качествено образование”, каза професор Иван Илчев, ректор на Софийския университет. “Страните, които успяха да просперират, са без съмнение страни, които са извели на преден план образованието”, добави Илчев.

“През комунизма бе ясно, че няма нищо лошо в това да си стругар”, казва Борислав Стефанов, директор на държавна инвестиционна агенция. “Сега всички искат да са шефове.”

По-голяма простотия от това не бях чувал. Като виждам нашите медии какви глупости и популистки статии пишат и как хората им вярват безрезервно, то нищо чудно, че сме най-бедната и овча държава в ЕС.

С една бърза справка в официални източници на информация в интернет всеки от нас може да види, че ЕС е заделил около 5,5% от БВП за образование през 2010.


Преди да се наливат допълнителни милиарди в родното образование трябва да се извършат реформи, които да гарантират, че от инвестираните пари ще има резултат. В противен случай ще налеем пари за едното нищо.