За мен краят е когато лошите моменти са станали повече от хубавите. С лоши моменти имам предвид страдания причинени от половинката.

Тогава май е доста късно.

Дъждът върху лицето, съгласна съм.
Аз поне тогава поставих края. Даже доста след като си направих извода, че лошото е повече от доброто. Има случаи,когато обичта и навикът пречат на трезвата преценка, нямаш сили да се откажеш, въпреки че виждаш, че всичко е приключило. Но когато твърде често те боли, а радостта почти я няма, няма смисъл да продължаваш.

Вижда му се края, когато мълчанието преобладава... ;р

Когато почват да ти шарят очичките и не ти пука за това.
Когато не понасяш другия и когато най-дребни неща те дразнят.
Когато нямаш желание вече за секс.

Винаги съм приемала първото за категоричен знак. Толкова категоричен, че покрай него други не ми трябват.

Аз пък първото никога не съм го приемал като знак за край.

Защо ли не съм изненадана

Самата мисъл, че се търси знак за край, е знак за край...

Горното ми мнение не се отнасяше за теб, извинявай, ако е станало объркване...

Естественото състояние на очичките е да шарят.

Не съм съгласна. Аз, ако съм влюбена сякаш съм сляпа за другите и въобще не ги забелязвам...поне в началото де

Т'ва в началото не се брои.

И аз не съм съгласна. (Ако разбирам правилно за какво говорите!!!) Дори смятам, че е изключително обидно спрямо партньора -- един вид: "Ооо, аз сега съм с някаква тука, но не спирам да се оглеждам за по-добро, човек трябва винаги да е нащрек, не се знае от къде ще падне някое изключително парче" Айде бе! Това е липса на елементарно уважение спрямо човекът, с който уж си "избрал" да бъдеш.

Edit: пък да знаете колко е странно да го прочетеш две мнения над теб от човека, с който ти си избрал да бъдеш, а.k.a. пора, моят приятел ...