Одисея

От смога
на градовете ви
не успях да видя сърцата.
Забити колове
в изнемога
затварят слепи очи
и лишават от смела разплата.

От тези
камъни и павета
не успях да усетя мечтите.
Нищо, чуйте
надежда все още крета -
старица, оплетена в звездите.

И в бунта
срещу всичко познато
ще намерим загубеното.
Като орли
ще изкълвем грозно злато
и край ще дойде на принуденото.

И всеки камък ще е мечта
захвърлена в лицето
на тези, които ни гънат
и всеки смог ще е песента
на знаме ново, което
не ще могат да спънат.

Чуй ни, човеко.

Ние сме твоя забравен гняв
с огнено-димни очи
всеки от нас е прав
и всеки оградата
от камък и въглен
със свободата си
като вълк яростен ще строши.

Двама

С усмивка тихо ме повикай
ще дойда аз със тяло на нощта
и времето изгубва вече стойност
ще бъде наша вечността.

С ръце протегнати хвани ме
ще слеем пръсти в забранена тишина
и чувставата добиват вече смисъл
ще забравим за онази самота.

С очи измамливо поискай ме
ще скрия теб и мен във лунна светлина
и хората със завист ще ни търсят
ще бъдем само двама в любовта.

(7.05.2009)

Браво.

Надежда

В душата ми настана зима,
смрази дълбоко всичко в мен,
съня бленувам всяка вечер,
във празни мисли потопен.
Очи затварям и политам,
далеч във мойта суета,
и себе си аз там откривам,
захвърлен сам накрай света.
От верую лишен осъмнах,
загубил всичко свято в мен,
очи отворих и го зърнах -
не беше нощ, а светъл ден!

Тя попита ме

Тя за друг бе родена,
за друг бе живяла,
за друг бе умряла,
но аз я съживих,
макар не цяла.
А тя попита ме
"Къде е той?"
и аз ревнах с глас,
защото видях в нейните очи,
че цялата й същност зависи от това
и че аз нямам място в нейната душа.
Не я оставям за нищо на света,
не спирам да обичам всички
нейни думи, погледи, усмивки.
Не мога да получа аз от нея
истински целувки, ласки.
Не мога никак да намеря
за себе си обич в нейните очи,
но въпреки това аз знам -
ако някой ден открия,
друго на света не би било по-ценно.

21

В дъха на стъклата
в лика на дима
в звука на стъпалата
във всеки коридор
издигнат във ума
призрак стои
през моя гаснещ взор.

Протягам пръсти
скрежни призраци
сред вятъра са те
сякаш някой мъсти
сякаш някой някога
да се скитат ги прокле
без да докоснат мига.

В гората на богове
сред хора в градове
знам, някой те отне
и в сянка те превърна
а мен в пазител
и в най-свята обител
преграда сърцето обгърна.

Небеса с юмрук свалих
земя издигнах в облак
картина нарисувах в стих
гарвану брат станах
и гласът ми изви се в грак
и слънцето потърсих
за да те намеря пак.

Кален скитам
и камъни бият петите
смог дави сърцето
но не, няма да предам
дори фантом да са мечтите
не ще откъсна това, което
е допълващият ме
двадесет и първи грам.

Светец

Ушите глухи
в мрак на звука
тъмни тъмнеят
сред катастрофи
разрухи
устите гък не лелеят
забравили
пулса житейски.

Кой ги наказа
така, отецо
прадед мой
с тази проказа
кой ги лиши
от вик
кръвоносен
от яростните души?

Кой немите събуди
да преклонят
гръб смирен
пред вършеещо рало
и доволни -
гърчилка във плен -
множество
хомота само си избрало.

Защо от гняв ги е страх
да извисят гърла
и в кръв
да изчистят кръвта
защо пъплят във прах
разчитайки
друг да кове
с чук от плесен
самата тяхна съдба?

Гласът ми е кух
на мен
и моите братя
и скъпи сестри.
Щом от свои
предадени сме сами.
Ала и без
човешка стена
гняв свещен
пак ще ни държи.

И докато песента
в съзнание
на замръкнал
странник кънти
ще плачат от ярост
живи!
нашите
гневни души.

АВАТАР

"Аватар" е доста глупав,
така, че за него няма да пиша,
ще намеря нещо хубаво,
по което хората въздишат.
Красива жена - може би...
... но какво наричаме красота?
Малко дупе или големи гърди,
или пък носле държащо очила?
Горда осанка, опасен чар,
който в теб да се забива,
душа, която търси господар,
е, какво значи това "красива"?
Аз не знам, мнение не давам -
нека всеки сам си прецени,
защото всяка жена заслужава,
на нея да се кръщават звезди.
Само можем да си говорим -
примери има толкова много...
...и без това всички хора,
ще се сблъскат с проблема отново...

Обсебен

Някога там,обгърнат в светло синьо небе
Забравило себе си, забравило за всички
Стоеше на морския браг едно щастливо момче
Забравило глупавите хлапашки привички

Нищо не можеше там да го спре
Но ето че някой успя
Момиче със весело бодро лице
Плени му сърцето сега

И ето обсебено гледа момчето
Гледа и нищо не казва
Момичето седна, погледна небето
Погледна в пустинята празна

И двама обсебени гледат в простора
Сърцата надаваха зов
Усмихнато вечер минаваха хора
А двама даряват с любов

Ако днес умра

Какво ли ще стане ако днес умра?
Дишам, издишам и изведнъж да спра?
Дали след година-две ще ме забравят?
Или името ми да споменават ще отбягват?
Река от сълзи ще се излее,
Ще се взират в хоризонта, попа пее.
Имам много приятели, но кой не ще ме забрави?
Кой щом чуе името ми ще се задави?
Дали добре живота си съм изживял
Или всичко просто пропилял
Не знам.
Но едно нещо ще ви призная- ОТКАЗВАМ ДА СЕ ДАВЯ!
Няма да се предам, каквото мога ще направя,
Ще се боря до края, ще живея, докато не се превърна в прах,
Ще съм си същия, защото от смъртта не ме е страх!

Днес и Вчера

Дали днес не е вчера
Или вчера е днес
Опитах път да намеря
Но загубих интерес

Вървях по пътя напукан
главата пееше песен
"Върви и да не ти пука
животът е весел и лесен"

Лампите светеха в хлорово жълто
а аз бях набучен със нож
Вървях и си мислех "Умирам напълно
и сливам се с пустата нощ"

Пада мъглата в сиво обагрена
Дишайки гледам напред
Но пътя го няма - душата покварена
искаше огън и лед

Дадох и всичко, но мен си изгубих
Изгубих достойнство и чест
Питам се пак дали днес е вчера
и вчера ще бъде ли днес

Гарванът
‘Не може да вали вечно’.

Не може
всичко да гори
смито
с лек
на задгробни сълзи
не,
не може
отказвам, отказвам
не може всичко да гори.

И не може
винаги да вали
с ропот
на тиха тъга
извисила се във
във вик
по димните покриви
по тези
стари димни покриви.

И в гарван
виждат
виждат моите очи.
Кажи ми
не е ли
вечна тази любов
на която от
отвъд
отвръща се
с на гарвана зов?

Чуй ме
- аз съм жив
жив
пулсира
със смисъла
на грак
и този стих
и в кървав мрак
плача
и гарван плаче тих.

Дрейвън
Шели
(Лий †)
това всичко
са тези
които
не можем да бъдем
нито аз
нито ти.

Затова плачи
и нека
нека
за миг
всичко гори
докато над
нас
мракът излива се
и гарджи грак вали.

Неуспех след неуспех...
Какво значи неуспехът?
Провален и повален,
търсиш смисъл и утеха.

Отминават нощ и ден,
но остава неуспехът.
Изморен и изтощен,
губиш своята пътека.

Долу в ъгъла, сломена,
смазана от неуспеха,
с клюмнала глава, строшена
вярата ти е в човека.

Неуспехът те разгражда
Неуспехът те убива.
За живот загубваш жажда
и поглъщаш го насила.

Но смъртта дали е бягство
към друг свят без неуспехи,
в който ти, тук тъй нещастен,
ще си с рицарски доспехи?

чай малко да се нафукам и я

отличеното на националния младежки поетичен конкурс "Веселин Ханчев"




искам слънце в стомаха си

когато вечер се досещам
за портокаловите обелки по масата
вместо да ги хвърля в боклука
и след това да запратя по уличния контейнер
аз започвам да ги броя
да броя обелките от портокал
и дотолкова се вторачвам в извивките им
и дотолкова харесвам позицията на масата ми
че ми иде да се гръмна преди да сгреша
преди да сгреша и да ги изям