[КСК 2011] История

lacuna_coil

Темата за падането на Първото българско царство под византийска власт не биха я дали в този й вид (ако изобщо я слагат в пликовете).

AlexCardo

noHame написа:

Ами с книжката, за която каза Светьо, темата е развита по доста подробен начин. Когато си написах цялата тема, тя беше 15 листа и бяха изминали 6 часа... Но това при всеки е индивидуално :wink:

Да,сега разбрах,ти ми говориш за каймакановския сборник,аз също го имам.Ами да ти кажа темата е 12 страници в сборника,търсиш начин да пишеш по-бързо или да режеш отнякъде

.

noHame

Да, точно АКО я слагат

Бъзо писане, колко да е бързо, пак си е обемничка

what_is_love

Темата не е много голяма-аз също съм я учила от книжката на СУ и ми излезна 5-6 листа.При това е много приятна тема и много лесно я запомних.Даже я исках на кандидатстудентски изпит.

Накрая стана,че на теми,които не исках,имах по-високи оценки,отколкото на любимите ми :] ... съдба!

anichkata

Здравейте! Нова съм във форума и ще кандидатствам с история и БЕЛ право и искам да ви попитам дали знаете къде точно трябва да се пишат изворите по темата... Понеже ходя на курса по история в СУ и доц. Донков ни каза, че се пишат в началото - към увода, а Сашо Николов, който ни преподава Средновековие каза да ги пишем, където искаме, т.е. не ни изясни особено... Дали някъде има списък с изворите за всяка една тема, мога ли някъде да го намеря?

svetlio.varna

Добре е да ги напишеш и на двете места. И за да не ме контрира _sonrisa_, пишат се в абзац след увода

Първо, изброяваш кои са изторическите извори, от които черпим информация за разглеждания период, и вече в аргументацията посочваш конкретното събитие къде и от кого е отразено. Примерно, в темата за Крум след увода иzброяваш: Анонимен ватикански разказ, лексикона "Свида", хрониката на Teoфан Изповедник и т.н., а като стигнеш в изложението до битката при Върбишкия проход, вмъкваш нещо от сорта: "Всички автори, които отразяват събитията от 811 г., се спират на нехристиянското поведение на Никофир в Плиска" или "За битката при Върбишкия проход черпим сведения от редица източници: (и ги изброяваш).

anichkata

Е в такъв случай какъв е смисъла да ги изброявам в увода

А има ли някакво помагало или нещо такова, където да ги има изброени всички извори, така де специално за кандидатстване, а не попринцип за цялата бг история

svetlio.varna

Има смисъл, щото от СУ май така ги искат, не е много ясно. Александър Николов курсовете по история ли води сега?

btw учебника му по История и цивилизация за 11. клас на Анубис (ЗИП) е много готин, една грамадна тухла е, но там даречем са изброени изворите към всяко конкретно събитие. По принцип във всяко помагало, където са разработени въпросите по конспекта, би тярбвало да са включени и изворите.

Създаване и начално развитие на българската държава: "Основните исторически извори за дадената тема са съчиненията на готския историк Йорданес, на византийските хронисти Прокопий Кесарийски, Йоан Ефески, Менандър, Михаил Сирийски, на западния летописец Зигеберт. Важни сведения се съдържат в “Стратегикон” на Псевдомаврикий, в агиографския сборник “Чудесата на Св. Димитър Солунски”, в енциклопедичния речник ”Свидас”. Особено значими извори са написаните през VIII в. “Хронография” на Теофан Изповедник и “История” на патриарх Никофор."

Крум, Омуртаг, Маламир, Пресиян: "Историческите извори за посочения в темата период могат да бъдат разделени на три групи: български, византийски и западни. Основни домашни извори са някои запазени каменни надписи като Хамбарлийския, Сюлейманкьойския, Търновския, Чаталарския, Маламировата летопис, надписът на хан Пресиян от град Филипи и др. По-важни византийски извори са хрониките на Теофан Изповедник, Михаил Сирийски и Продължителя на Теофан, както и съчиненията на Йосиф Генезий, “История” на патриарх Никифор, “Житието на 15-те тивериуполски мъченици” от Теофилакт Охридски, “Свидас Лексикон” и “За управлението на империята” от император Константин VІІ Багренородни. Основни западни извори са Фулденските анали, “Аналите” на Айнхард, един анонимен ватикански разказ за гибелта на император Никифор I Геник и др."

Борис I: "Историческите извори за християнизацията на България могат да бъдат разделени на три групи: домашни, византийски и западни. Основни домашни извори са Балшенският надпис, старобългарският разказ “Чудото на св. Георги с българина” (Х в.), приписката на Тудор Доксов към неговия превод на “Слова против арианите” от византийския автор Анастасий Александрийски, както и Пространното житие на св. Климент Охридски. Византийските извори по тази тема включват хрониките на продължителите на Теофан, съчиненията на Йосиф Генезий (Х в.), Константин Багренородни (Х в.) и Нил Доксопатър, Посланието на патриарх Фотий до хан Борис (864-865 г.), “Житието на 15-те тивериуполски мъченици” на Теофилакт Охридски, както и Дюканжовия каталог на българските архиепископи (ХІІ в.). Западни извори са Фулденските и Бертинските анали, “Живописите на римски папи” на Анастасий Библиотекар (ІХ в.), хрониката на Регинон (ІХ-Х в.), Отговорите на папа Николай І по допитванията на българите (866 г.) и др. "

Симеон: "Историческите извори за дадената тема са основно византийски и домашни, като от западните трябва да се споменат сведенията на кремонския епископ Луидпранд (Х в.), немския летописец Регинон (Х в.) и Фулденските летописи, а от арабските – енциклопедията “Скъпоценности” и хрониста ал Габари. Основни византийски извори са съчиненията на хронистите Симеон Логотет (Х в.), Лъв Дякон (Х в.), Йоан Скилица (ХI в.), “Продължителите” на Теофан и Георги Монах. Особено важни извори са кореспонденциите на византийския дипломат Лъв Хиросфакт, патриарх Николай Мистик и император Роман Лакапин с цар Симеон. Български извори са Наръшкият надпис, Житията на Св. Климент и Св. Наум (Х в.), историческият разказ “Чудото на Св. Георги с българина” (Х в.), както и всички творби от “Златния век на българската книжнина”. Извори са и самите материални паметници на архитектурата и художественото изкуство от това време."

Петър, Самуил: "Основните исторически извори за дадената тема са сведенията от хрониките на Продължителя на Теофан, Лъв Дякон (Х в.), Симеон Логотет (Х в.), Йоан Зонарас (ХII в.), Йоан Скилица (ХI в.) и Михаил Деволски. Важни информация се съдържа и в съчиненията на арабския историк Яхя Антиохийски (ХI в.), в руския летопис “Повесть временных лет” (ХII в.), в сръбския Дуклянски летопис. Домашни извори са някои каменни надписи като Самуиловият от 992 г., открит край с. Герман, надписът на жупан Димитър от 943 г., Битолският надпис на цар Иван Владислав от 1014 г. и др."

Асен, Петър и Калоян: "Основни източници за възстановяването на Българската държава са хрониките на Никита Хониат (ХII в.) и Георги Акрополит (ХIII в.), както и “Чудесата на св. Димитър Солунски”. За дипломатическите контакти на цар Калоян с римокатолическия престол информация дава неговата кореспонденция с папа Инокентий III, а за отношенията му с Латинската империя – “Завладяването на Константинопол” на Жофроа дьо Вилардуен (ХIII в.), както и Робер дьо Клари и “Похвално слово за Иван Поливотски” на патриарх Евтимий (ХIV в.)."

Иван Асен II: "Историческите извори за неговото царуване могат да бъдат разделени на три групи: домашни, гръцки и западни. Основни български извори са Търновският надпис на Иван Асен II от 1230 г., Бориловият синодик, “Житието на Св. Петка” от патриарх Евтимий (ХIV в.), “Разказ за пренасяне мощите на Иларион Мъгленски”, Дубровнишката и Ватопедска грамота на цар Иван Асен II, издадени през 1230 г. и др. От гръцките извори най-важна е “Историята” на никейския автор Георги Акрополит (ХIII в.), а от западните основни – хрониките на Марино Сануто (ХIV в.), Алберик (ХIII в.), Филип Мускес (ХIII в.)."

Антиосманска съпротива: "Историческите извори по дадената тема могат да се разделят на три групи: османски, български и чужди. Османските извори са най-вече различни видове заповеди, кадийски регистри, документи на османската канцелария, данни на османски пътешественици като Евлия Челеби и др. Домашните извори са различни бележки и приписки на български свещеници, хроники, летописни разкази, кореспонденцията на българската католическа интелигенция, данните на българския фолклор, както и различни жития на светци (с най-голямо значение е Житието на Стефан Лазаревич от Константин Костенечки) и др. Чуждите извори са предимно някои доклади, дневници и писма на десетките европейски пътешественици, преминали през българските земи през ХV-ХVІІ в., както и кореспонденцията на чуждите владетели."

Мисля, че само за средновековието се пишат извори в темата или поне не съм срещал за следващите исторически периоди.

anichkata

Ооо мерси много

:):)

what_is_love

Има и за следващите периоди-това са вестници,договори,писма и мемоари на обществените дейци

Betty

Светльо - благодарско и от мен за изворите :cheers:

Определено ще ни бъдат от полза

anichkata

Хора, ходите ли на курсове по история? Къде? Доволни ли сте

lacuna_coil

Що се отнася до антиосманската съпротива -
сведения има в съчиненията за Лаоник Халкокондил, Георги Сфранцес и Дука. Друга група важни извори са "Огледало на света" на Мехмед Нешри (XV в.), "Корона на историите" на Саадедин (мисля, че беше от XVI в.).

Светльо, ако искаш го допълни към твоя пост, за да е по-ясно.

fidito

anichkata написа:

Хора, ходите ли на курсове по история? Къде? Доволни ли сте

да има такива курсове, но те започнаха на 16.10.2010 в СУ има и друга група аз съм всяка събота, но мисля че има и през седмицата, но не съм сигурна... и съм супер доволна понеже аз нямам необходимата подготовка в училище, даскалите са супер зле и нямаше друг начин освен да се запиша, но е супер готино и преподавателите са свестни

anichkata

хаха май с теб сме на един и същ курс, при Александър Николов?

[КСК 2011] История

Кой е на линия