Ти оста'й тва... след справка със сестра ми се оказва, че Триото на Злото - Хана Монтана, Деми Ловато и Селена Гомез са все родени през 1992... както и сестра ми...

А иначе от 4та глава, най ме радва, че действието е в алтернативна реалност и че историята на героите е обогатена с флашбеци от преди години. А иначе е очевидно, че имат 16г. разлика, от първа глава още се усеща нещо такова...

Нищо такова не се усеща.
Честно , и тая глава е писана от човек с творчески претенции...

прочетох я


И кво- романът свършва с отворен край в четвърта глава, понеже авторът й е бил готов с нея поне седмица преди да прочете трета



(пак да си повторя, че досега 1-ва глава ми е фаворит... Прекрасен стил (но нямам идея на кого е ))

Ти нали искаш екшън...
Сега вече има тръпка, да се разбере, какво става с Мишо и как продължава действието. Дали стреля себе си, дали нея, дали има патрони, дали е пистолет играчка... Много опции пред следващия автор и голямо предизвикателство да изкочи с нещо оригинално и добреизмислено. А и последната глава размърда малко блудкавия сюжет и бавнотокуцукащо действие...

глупости на търкалета .. единственото което прави е да засира хубавото впечатление от предните глави

Ами всъщност не.
Кво искаш?
Първа глава - диалог и то супер як, без да се знае нищо за героите.
Втора глава - описателна, малко повече вникване в личностите на дватама главни /засега/ герои.
Трета глава - следва развититеот на останалите две.

Тва, че си написал, че държи пистолет и може да гръмне с него някого, н еправи наличието на съспенс реално, сещаш ли се?

А и за главната героиня да е родена 92-ра - ако действието се развива днес, то ми се вижда леко малка за подобни задълбочени разсъждения и диалози , които видяхме особено в първите две глави.

На Джуди докога ше трябва да се напомня да спре да издава кой коя глава е написал?

Ем, баш като 34годишен ше е по-умен отколкото на 20, не мислиш ли, Цвете?

Логиката от първите глави е запазена - доста момичета с характера на Ана биха тръгнали със доста по-възрастен от тях типаж, не заради външността му, а заради опита и акъла му. Мишо си остава загадъчен и затворен в себе си, заради тежкото си минало - без баща, брат му умира на фронта, принуден е да работи от млад, в контраст с момичето, което е имало всичко. Става студент късно, премества се в София, среща Ана-Луиза. От малък е отраснал в матриархално семейство, бил е ученолюбив, откъде идва и тва във втора глава, където се казва, че знае тонове излишни факти и информации, с които залива събеседниците си. Тва че е по-възрастен оставя вратичка, да има сложен личен живот, да е бил нараняван в миналото. Трудния му характер и персонаж са обяснени непряко, а оставени на въображението на читаталя, какво е преживял. Или на следващите автори, да се върнат и да обяснят, ако не им се пише за любовната история и мъката от раздялата. В първите 3 глави не е казано, кога, къде и защо се развива действието, има само диалози, и начеваща любовна история. И действието се развива в рамките на 24 часа. Тва да не е турски сериал? "Обичам те" - "Ашколсон, аз па не те обичам!" - "Моля те, върни се" - "Няма, заминавам за Измир по работа"...

От предните страници:

Checked!


Е кво, като е на 18, да е няква спряла и глупава? Човек може да има яки разсъждения на 12, но може и на 40 да няма още...



Ама никой няма идея, кво ше стане в следващата глава, нали? Тогава?
4-тата глава даде повече творческа свобода на следващите автори, да ги видим, кво ше измъдрят... Авторите са гледали да споделят нещо от техния личен опит в любовта, особено първите две глави, споделят техните си мисли, разсъждения на любовна тематика, какво ги вълнува тях... От 3-та глава става интересно, защото автора не гледа да набута своите си мнения и вкусове за темата "Любов"...

Е, типа си е странен, защо да не мисли по даден начин, въпреки годините?
И действието се развива в алтернативна реалност, нищо не е същото като в нашата!

Нали всеки автор си има нкакво си свое виждане... иначе 2ма да напишат романа. И на мен някак си 4-та глава не ми допада особено. И на мен Мишо ми изглеждаше доста по-млад. За сметка на това ме кефи как всяка глава е супер различна по начина на писане и мислене

Наистина няма нищо общо с първоначалния "замисъл".

Междувременно исках да питам нещо. Има доста желаещи за по-нататък. Обаче дали няма да се загуби интересът към самия роман, ако стане двадесет, тридесет глави? Просто си се чудя. Най-малкото ще бъде по-трудно да се проследи от начало до край. Затова си мислех, че следващата група доброволци по-добре да скочи направо на Роман 3.

При други обстоятелства бих се изказал скептично, но след четвърта глава предложението ти ми се струва чудесно

Хм... На Ана-Луиза всъщност много й отива да бъде 18-годишна. Много, много, много й отива. Перфектно й подхожда. Заедно с другите описания за семейството й, до момента като образ се развива горе-долу добре и логично.

На Мишо обаче не му върви да е на 32. Най-малкото, защото във втората глава Ана мисли за него като за "момче", което предполага, че той е близко до нейната възраст. Явно виждането на предишните автори за героя е било доста по-различно. Като характер, ок, връзва се донякъде, но възрастта му, както и взаимоотношенията между двамата... или по-точно взаимоотношенията между тях от неговата гледна точка не се връзват.

И в тази връзка си мисля, че може би трябваше да се обмисли създаването на някаква комуникация между авторите, в която да постигнат консенсус относно основните опорни точки на романа - не просто стила му, а и персонажите като личности. Със сигурност не ни е минавало през ума, че може да е необходимо, още повече с оглед на първоначалния замисъл за идеята "форумен роман", но все пак...