искам и аз да се включа в том 3-ти
)

Или главите не само да се публикуват последователно, но и да се създават една след друга )
Силви,... подобни консенсуси убиват целия чар на факта, че романът се пише от различни хора,, които интерпретират вече написаните части по своя си индивидуален начин.

Но в случая с въпросния 'автор' няма и никъв смисъл за предварително съгласуване
каквато и да е уговорката, той ше се постарае да изкриви сюжетната линия така, че да покаже всъщност колко оригинално мислене притежава...
ама искам да му благодаря за пистолета, де...
да се надяваме, че до последната глава ше гръмне

Имаше неква мисъл на Уди Алън:

"Всеки може да напише сюжет за турски сериал, но не всеки може да напише Планетата на Маймуните"

Разбирам, че чарът е в това да се пишат глави от различни хора, но все пак е малко дебилно от началото на историята да е ясно, че персонажът е млад човек, а в един момент някой да напише, че той е на 32. Поне що се отнася до някои неща, мненията на авторите трябва да са съгласувани. Или всеки следващ автор да се съобразява с вече създадената фактическа обстановка, най-малкото.

Никъде в първите 3 глави не пишеше възрастта, нито предисторията, нито историческата обстановка, нито бекграунда на героите... Просто диалози, Силве, диалози... Все някой трябваше да ги въведе в някакво повествование, техен проблем, че никой не го сметна за важно...

Ана-Луиза мисли за него като за "момче", споменава се два пъти... оттам идва така натрапчивото внушение, че той е млад човек. Никоя жена няма да се обръща към 32-годишен мъж в мислите си с думата "момче"... Като развитие на характера е ок, повечето му описания могат да се навържат логически с фактическата ситуация, но не и възрастта.

Ам, може просто тя така да си го нарича, за да не е твърде грубото "чиче" или "бате". Тя да го чувства на едно ниво с нея - "момче", защото са на 1 акъл, нищо, че той е физически по-възрастен. Така или иначе, следващите автори ще трябва да обяснят странностите на Ана и Михаил. Ще е интересно дали баща му ще се появи... поне на мен... Михаил е достатъчно особняк, за да го хареса баш отворено младо момиче от добро семейство. Която да приема отношенията им като нормални, въпреки тоновете контрасти помежду им... Още един щрих, който не се вижда от първи прочит...

Кристо, не си жена... по въпроса с момчето съм непреклонна

мале, кви критерии за комплименти..

Ми от нея - толкова, кво повече да очаквам? Все едно Търговеца да каже, че харесва дадена песен, която съм пуснал - познай кога...

Аз се радвам на малките неща, а това дори беше от сърце... Кво повече?

Само да вметна, че преди да си легна помислих още малко за романа
Виждам, че сте засегнали основните неща, които исках да напиша, но все пак:

Предполагам, че авторите на глава 2 и 3 малко или много са се съобразили със създалата се обстановка, опитали са се да напаснат стиловете, историята към написаното преди тях. Което в случая е похвално. Авторът на глава номер 4 (вече всички разбрахме кой е, де)... просто се е изакал на метеното.

Да, главата е смешна... но е смешна, защото е гавра. Ако беше нещо самостоятелно -- окей. Но най-малкото е гавра към труда на тези преди него и тези след него.

Вярно, че всеки има правото да си пише каквото си пожелае!!!... но според мен самоцелното правене на изключително интересни дойде в момент, в който просто нямаше нужда от такива обрати.

Що бе, може да се пробваш с Кати Пери или Лейди ГаРга - харесвам единични техни парчета. Ама не си насилвай късмета, де...

Аз не виждам защо да не мисли за него като за "момче", нищо че е на 32? Просто с държанието си тя го смята за "момче", а не за особено пораснал? (например?)
Това, че романът тръгва в посока, която никой не е очаквал, или че изведнъж се появяват някакви факти, които никой не е предполагал, просто не разбирам защо е ТОЛКОВА ГОЛЯМ проблем?

Предварително съгласуване би било тъпо, предвид самата форма на романа.
Направо другият път напишете какви ще са героите, дайте им характеристики, снимки ако щете и така всеки един пишещ и четящ ще има точно една определена представа за героя. Ако искате опишете и къде живеят, миналото им и прочие. Така всеки ще знае какво се е случило, кой кой е, каква е обстановката около тях.

Само че този роман се гради на представата на тези, които го пишат. И следващият който напише глава 5 може да тласне развитието в друга посока и благодарение на глава 4 нещата да се развият още по-добре? В интерес на истината ми е интересно следващият автор как ще продължи историята. Не смятам, че е голяма трагедия глава 4 Не ми допада особено, но не мисля, че проваля целия роман

И да - хубаво би било главите да се пишат след като са прочетени ВСИЧКИ останали... Иначе цялото писане в ромата губи смисъла си : )

Добре де, представи си да имаш пред себе си уж зрял 32 годишен мъж, който да се държи като тийнейджър. Момче ли ще му викаш? За момче ли ще го мислиш? Всякакви други епитети да, но не и това.

Никой не е тръгнал да прави драстични промени в настоящата ситуация; ясно е, че следващият автор ще му мисли как да се измъква от ситуацията. Но това не е причина да казваме на черното бяло.