Не на компромисите!

права си , Ели-момчетата рядко си казват от какво точно имат нужда и се налага да вкараме интуицията за да разберем.и ако има достатъчно силни чувства-да дадем каквото се иска когато пък ние не показваме какво искаме, те поради липсата на интуитивност , нищо не правят
иначе разбрах за себе си , че бих направила ( и съоветно ги направих ) много неща, които се изразиха в компромис с моите идеи и искания , в смисъл загърбих ги и заех такава позиция, че неговите приоритети станах а общи.незнам дали е за добро или лошо, но поне има баланс сега .също какво ли още не бих правила-всичко наистина.и като виждам , че това което давам има ефект, тогава е супер.иначе и аз оценявам , когато нещо се направи за мен, на първо място дипломатичното справяне с моя коктеил-молотовски избухлив характер и спазването на ТАБУ върху някои теми4ки, щото на коктейл-молотов малко му трябва да се разклати... ако бях мъж , доесга да съм очернено досие, добре че съм жена и не мога да се бия

Зависи от човека и до колко и той ще направи нещо за теб. А иначе според мен и момичетата доста също доста често не казват какво има или какво искат

аз лично рядко казвам, защото си мисля,че то се ВИЖДА кое не е наред.естествено като никой не го забелязва се оказва ,че не е чак толкова очевидно.. или просто другите не мислят по този начин. и ми се налага да си кажа ..

Какво направих от любов ли...
Научих се да се бия, научих се да съм търпелива, научих се да живея с друг, научих се донякъде да се грижа някого (тоя въпрос дали аз за него или той за мен ,имайки предвид недотам доброто ми физическо състояние, е малко спорен )...
Какво ми предстои да правя от любов:
да му родя няколко деца, да се науча да готвя и най-вече - да живея за него - когато нямам сили да продължавам, да знам,че той има нужда от мен и да преодолявам себе си...

евала, много хубаво го каза...

иначе сега си мисля като чета чуждите постове, че до голяма степен зависи какъв човек си по принцип, аз например си давам сметка, че по принцип, макар да правя друго впечатление , съм много отстъпчива и много държа на хората около мен да им е добре, да се чувстват щастливи когато са с мен, така че смятам, че по принцип съм си човек на компромисите. естествено за любим човек ще са повече. обаче от друга страна и изисквам много, за което често са ме обвинявали, но какво да се прави - не съм чак такъв алтруист, когато давам много, искам нещо в замяна, и смятам че съм в правото си. в крайна сметка никого не можеш да накараш насила да ти даде нещо, ако той не желае - вратата е направо ...

п.п. знаете ли кое си мисля, че е недостатък на това да си прекалено добричък и остъпчив и загрижен?!? че човекът срещу теб твърде бързо започва да си въобразява някакви неща. просто не винаги знаеш къде е границата между нормалното и специалното отношение на един човек, ако разбирате какво имам предвид...

Каквото бих направила за най-добрият си приятел, каквото бих направила за родителите си. Каквото бих направила за бъдещите си деца. Тоест всичко.

ооо, да. разбирам и то много добре...определено съм го изпитала на свой гръб и много здраво човекът срещу мен спекулираше с добрата половинка на характера ми...ама като се замисля аз съм си виновна де, че му позволявах твърде много

а иначе по темата, за въпросния гореспоменат господин съм правила доста неща, за които приятелите ми мислеха, че са откачени и че са прекалени, и че от тях нямало голям смисъл...то кой влюбен не прави

Бих .. изкарала най-хипнотичното от най-страстната дълбочина на зеленото на очите си и ..... той е наред

ОФФ : nrggirl написа:

с теб вече имаме доста еднакви мнения. проблемът не е само при половинките -с всички е така. поне при мен се е случвало -някой да се възвеличае от малко внимание,а ти да се чудиш на акъла на хората.прекалено съм добронамерена..знам си аз малко внимание и вече си мислят,че си им в краката.мноого глупав ход.ама така лесно можеш да видиш кой колко струва

... което много ме радва

иначе аз имах предвид и друго, това че ти се качват на главата едно на ръка. но примерно последното ми гадже реши на втората седмица едва ли не, че съм влюбена в него, защото съм се била държала много мило, интересувала съм се от него, и съм искала да прекарваме свободното си време заедно. после се замислих, че в крайна сметка това не е толкова странно и непривично за мен, аз по принцип съм си такава - интересувам се от приятелите си, пука ми за тях, и обикновено прекарвам свободното си време с тях. и компромиси правя, защото не искам да има обидени и пренебрегнати. ама в един момент момчетата решават, че го правиш защото ги сваляш или си падаш по тях, а гаджето ти решава на втория ден че си безумно влюбена... и как да ги изваждаш после от тая повсеместна заблуда, ще вземе да им пострада крехкото мъжко его ... не знам, това може би е присъщо на зодията ми, някъде беше казано, че близнаците са майстори на платоничните връзки, защото за тях е важно самото общуване като такова, не толкова секса (и затова не сме били изневерявали )...
та така... [/quote]

nrggirl написа:


същата съм..а за падането по тях-случвало ми се е..тамън 2 пъти и смея да твърдя ,че не е приятно.едно защото аз по принцип обръщам много внимание на всички и второ,че много бързо се привързвам към някой,но и много лесно се раз-вързвам ,но се държа отново мило,любезно и искам да излизаме и тн, а това се тълкува погрешно.затова вече..никаква милост


а явно това важи не само за близнаците

Със съпруг със слънце, венера и луна в близнаци , мога да ти кажа , че това хич не е вярно - не съм имала гадже, което да държи повече на секса от него. Казвал ми е , че ако не бях легнала с него на първата среща, е нямало въобще да се занимава с мен , без значение колко много си доподахме интелектуално и писмено преди да се видим...

хей, аз не съм казала, че сексът не е важен за близнаците, ама никъде не съм го казала, даже го намирам за основен във една връзка, писала съм го по други теми.
цитираното се отнася по-скоро за приятелите - че имам сума ти приятели момчета, с които даже не ми е минавало мисълта за секс, просто ми е приятно да си общувам с тях. и много се дразня като ме ревнуват от приятелите ми, просто защото само аз съм си в главата и си знам много добре, че там мисъл за секс с тия хора просто НЯМА...

колкото до говоренето - знам, че има и момичета, които не си казват какво искат и от какво имат нужда, и точно това премълчаване според мен пораджа повечето проблеми във връзките. не съм привърженик на словоблудството и излишните приказки (знам колко отегчителни могат да са за момчетата ), но поне това знам - аз не съм гадателка, гаджето ми също не е гадател и няма откъде да знаем от какво има нужда другият, ако не си го кажем. не мога да преценявам неговите нужди според моите например, просто трябва да се говори за тия неща. независимо дали сме заедно за месец или година, или завинаги, искам човекът да чувства, че го разбирам и ме интересуват нуждите и интересите му. връзката е взаимност, дори в това отношение - аз ще ти кажа какво искам, ти ще ми кажеш какво искаш, и всички ще са доволни и щастливи и няма да се трупат проблеми и недомлъвки...