чета си днес глупави учебници и си мисля брей че засукани изрази и слова използват нашите многоуважаеми преподаватели, та се сетих за проф. Ал. Балан <първият декан на Стопанският Факултет ако не се лъжа...> и невероятния му стил. Ето ви нещо да се позабавлявате:

През 1916 год. проф.Александър Тодоров- Балан прочел във вестника, че е уволнен от Софийския Университет "Климент Охридски". Изпълнен с възмущение, той изпратил писмо до министъра на просветата.

Господин Министре,
С душесмут окосъзрях вестилище във вестопродавците всекидневни, че е сторена изпъдица на самоличността ми от Вашето просветилище народно поради несгодие стареско. Това вля злиногорчило в душепокоя ми и ме подтикна към устопсувани матерни мръснословия. Защото ако ме олицесъзрете ще заключите, че съм душесвет, сърцемлад и в прекрасно якотелесие. Никакво колянослабие и кръстонемощни поличби не са ме спохождали. Храноплътните ми желания са като у новобрачни. Гълтанището ми, коремието и продължаващите ги телесни добавки са в изправност. Сърцетупът ми е нормален, кръвотласъкът е естествен, а любощенските подсети- непрестанни. При това младосърцие и якотелесие бива ли да ме подвергавате на изпъдица?

С настоящето буквописано заявление Ви моля да не ме изпращате в пенсионно пустовремие, а и в бъдновремие да ме оставите на трудотворно занимание.

Последно допълнение:
Виж, ако става реч за проф. Влахов, той макар че е в ергенски самолиб, изпадна в кръстонемощие и в комай пълен угас на любощенските подсети. Ето защо неговата изпъдица е по- належаща.

Ал. Тодоров- Балан

нали го знаете тва
БАЛАНИАДИ

Гърбосложен на кревата,
аз жадувам твоя стан
и в унесница благата
от мечти съм пак пиян.

Себеспомням скъпи срещи
на Борисов дървосад,
ръкостисници горещи,
отлетели безвъзврат.

Пеперудени одежди
себеспомням си с тъга;
ластовичкрилни вежди
пак тревожат ме сега.

Себеспомням лунни нощи,
себеспомням всеки ден.
Устодопреници още
нощем мир не дават мен.

Сърцесладките минути
кат зърна на нижел скъп,
сетне ядовете люти,
сетне душетровна скръб...

Гърбосложен на кревата,
аз жадувам твоя стан
и в унесница благата
стих въртя à la Balan.

28.IV.1917

Това много ми напомня на говора на оня полицай от Ало Ало дето не можеше да говори френски

ахъм, това не беше ли на Ицето Смирненски ?!?

Не ти е Ицето, и не ми оффвай темата че те знам къде живееш

първо, баш Ицето си е;
второ, не съм ти офф-нала темата аз;
трето, много ще ме уплашиш като дойдеш у нас, айде да те видим стиска ли ти, брат ми като те размята из хола ще видиш ...

п.п. сега вече ти оффнах темата, можеш да ревеш ...

" " и не е Ицето, а Христо!!! имай уважение, не си си пила кайвето с него за разлика от мене мухаах...а брат ти е пич и ще те размятаме тебе

хахаха
евала пич, каза й го
виде ли бе шмати nrggirl
трябваше някой да ти го каже
а то принципно не е интересно да я разметвам нея ...стана некво скучно

Това просто беше супер - писмото имам предвид. Смях се от сърце и със сълзи!

Съжалявам, аз съм голям инат, но това не можах да го дочета.

питай coup тя с удоволствие ще ти го изрецитира нали?