Искам да не се нервя от изпит...

Искам Telescopic Explosion в България

И после как няма да асоциират жените с дрехи, гримове, спирали и прочее...

want.

С тая картинка ми напомни за едни патъчки на Лучано Падован - т.е. те са 2 чифта, де, но са единственото "кокоше" нещо, дето наистина искам да имам. Иначе марки и прочее хич не ме влекат, ама тия 2 чифта обувки съм си ги харесала отдавна.
Разбира се, докато стигна до момента, в който ще мога да си го позволя с чиста съвест, едните отдааааавна няма да се предлагат. Другите са нещо като signature такъв един модел, та предполагам, че все ще ги намеря.

Мдам... както разправях на една приятелка: намерих си идеалните обувки за онази рокля, дето си взех за 30 лв миналото лято. Струват 350 евро. Много се смяхме тогава, мдам.

Искам 2 гб рам за мойта настолна машинка, ама няма все още да си взимам! Въпреки че си намерих една за 75 лв.

тя май си е мъ само си чете

Искам да спре този ужасен вятър!

Искам вкъщи

А къде е това?

Аз за мое щастие имам рода горе в еленския балкан, мисля в селото на пра баба ми в момента населението е 12 души! И първите години от 1 до 5 примерно съм живял малко по на ниско при баба ми в едно градче, но все пак там

За мое нещастие от 0 до 1 години съм бил в София и когато на 5 ме върнаха тук, само след няколко дни съм задал следния въпрос: А кога ще се прибираме вкъщи?

И напоследък все по-често си задавам този въпрос, макар и по малко по различен начин: Кога ще се махна от тази гадна столица... Но пък нямам къде да отида, пра баба почина на 97 и кой знае колко хора се карат вече за схлупената и къщурка, а каква хубава река минава от другата страна на пътя, точно пред нея... При баба също вече е пренаселено... Но пък една къщурка горе струва не повече от 500 лева и смятам да си купя на най-дивото и съмотно местенце, където с автомобил да не може да се стигне! Но първо трябва да си намеря работа по специалността, с която да мога поне да си покривам разходите по сателитния интернет

Все едно чета себе си!
Прекрасно малко селце на западната граница, на място, където се сливат три реки. Накъдето и да погледнеш, виждаш речни долини, с ниски планини, целите в зелено, а сега в жълто, оранжево, червено... Кристален въздух, тишината направо ти пищи в ушите. С всяко вдишване все едно вдишваш живота и си правиш инхалация от постоянен мирис на цветя и билки. "Пътят" е обрасал с дива мента, мащерка, риган, диви ягоди и жълт кантарион.
Нощно време като изляза на огромна веранда, виждам всички възможни звезди на света. Ярки, мигащи, огромни! Виждаш Млечния път. Там се научих да разпознавам основните съзвездия. Навсякъде светулки... Ако някой си запали колата в съседното село на 5 километра, ще го чуеш.
Иначе, популацията е... абе, я да не си развалям спомена. От две лета, вече няма при кого да отида. Родата се кара за някакви въображаеми ниви и гори, които никой не иска да обработва, и защо са му тогава не знам. Къщата се руши, но не пускат никого в нея. Дворът е обрасал с бурени до метър над главата ми, а аз не съм съвсем нисичък. Гробовете са обрасли, а първият от моите хора лежи там от почти двеста години. Когато дойде времето, аз няма да мога да легна до тях, където трябва да ми е мястото.

В Стара Загора.Утре ще се прибера за няколко дни На мен в София много ми харесва,но напоследък ме е ударила голяма носталгия и сега с нетърпение очаквам момента,в който ще си бъда у дома при семейството и всичко толкова познато и далечно едновременно.

Идеята ти за къщурката е много добра,дано наистина успееш един ден да осъществиш замисленото.

Замислям се и за будистки монах, но ще имам сериозен проблем с обета за целомъдрие

П.П. Но така или иначе не ми се учи китайски, а признавам само манастира в шаолин, който май вече е станал прекалено комерсиален... Явно ще трябва да измисля собствена религия - набирам последователи

Аре бе, кво стана с тая пратка. Няма ли да пристига вече?