И аз не съм ходила по курсове

е, аз пък ходих- на целогодишен
и преди предварителния в СУ получих предупреждение да внимавам какво правя "защото са вложени пари в мен"
и сега ... съм двойно амбицирана защото иначе ще ми се натяква до края на живота

О, и аз съм така. Е, ходих на уроци, но не чак толкова колкото други познати. Ама и аз съм амбицирана, щот няма да издържа още една година да ми натякват разни неща относно ученето. Я да ходя аз студентка и да разчитам сама на себе си, пък като се видим с мама и тати и да се цункаме само и да няма време за разправии. Е, те това е то.

аз за това страшно много се притеснявах...ама бащиното тяло каза да не си го слагам на душата, че съм можела да канд ако искам и другата година, ако не вляза нещо, което ми харесва тая

На мен няма кой да ми натяква за такива работи. Първо, че когато исках да ходя на курсове, наште не ме записаха и второ , че вече не живея с родителите си.

Късметлийка Аз предимно заради това искам да уча в друг град - само и само да не живея с родителите си!!!

90 процента от кандидатстудентите искат да се отърват от родителите си по този начин. Не е тайна, че в България живота не е лек и често когато им се насъбере повече на хората си го изкарват на децата.

Мдаааа, определено го има това. Но аз просто мразя някой да се опитва да ми контролира живота. Има само 1 човек, когото съм оставила да го прави, но ако и родителите ми продължат с опитите си вече ще ми дойде в повече.. Понякога просто си мисля, че ако остана в тоя град ще се побъркам, честно

Ти откъде си?

То си пише - Бургас

В София е трудно за живеене за сам човек. А и какви борби за общежития падат. Единствената привилегия е че има доста работа и поне без работа няма да останеш. Иначе ако трябва да избирам между София и Пловдив за живеене бих избрала Пловдив - страшно хубав град, но и безработицата е голяма.

Е, трудно е, ама пък кое ли хубаво нещо идва лесно и наготово Поне имам доста познати из града и няма да ми е толкова скучно Пък иначе София изобщо не ми харесва като град - за хора с такова пълна липса на чувство за ориентация това си е направо лабиринт

Може ли и аз да се присъединя към вас И на мен вече ми писна да им обяснявам за всичко, което правя и да ми натякват за ученето. Пък и аз имам др разбирания по много въпроси и често мненията ни се сблъскват и става ...
black_lady, ти като не можеш да издържиш в Бургас аз какво да кажа за Плевен? Уж града не е толкова малък, а вс се познават. Имам чувството, че всеки е или гадже на всеки или роднина. Няма скрито покрито, вс се знае. Ще ти дам един пример, на който вс мн се изненадват: Априлската ваканция гаджето ми беше в Германия и аз един ден викам да изляза с една приятелка да се видим и да се разходя малко. Вечерта той като ми звани и ме пита дали съм си изкарала добре и т.н. Представи си, че някой му се е обадил чак в Германия и му е казал за мен. Е, смятай за какво става на въпрос ! То човек малко личен живот не може да има, все ще се намери някой да се намеси.

Точно затова си говорим! А между другото Бургас не е толкова голям колкото си мислиш... Аз като отида примерно в центъра и виждам поне по 4-5 познати Ми дразнещо е... Затова си мисля, че в един такъв голям град като София или Пловдив, където никой не ме познава и ги няма родителите ми, ще се чувствам значително по-добре. Аз съм на 18, а у нас не спират въпросите от рода на "къде ще ходиш/с кого/ама защо/в колко ще се прибереш/защо не си в настроение/какво си говорихте с едй-кой-си" и т.н. и т.н. и т.н. Най-голямата ми мечта е да не трябва да ми държи сметка никой

И на мен ми задаваха постоянно такива въпроси, но както си ги научиш. Аз първо взех Събота и Неделя да преспивам в приятеля ми, като ги предупреждавах, че един хубав ден ще се изнеса. Те не вярваха ама аз 10 дни след бала наистина се изнесох. И така вече една година не живея с тях. И като се виждаме ми се радват много повече от преди.