Пффф... ако от това скандал, значи от от партньорите не става двойка.
Всяка жена някъде много дълбоко си мечтае да намери човекът, с когото да може да си казва обичам те, без да взучи кухо. Което не пречи на гореописаното от Ели усещане. Просто сме нетърпеливи...
Аз относително често казвам на хората обичам те, но на "гадже" не съм откак бях... сигурно на 17. Не че не съм го мислела. Една приятелка казва, че истински те е грижа за човека с когото си, когато се притесняваш мъничко да изречеш 2те думички. Т.е. че държиш на него и искаш всичко да е както трябва. А да чуя влюбен съм в теб (камо и пък да го кажа ) ми се струва почти ужасяващо. Не на всеки се случва изобщо шанс в живота.
Също често позлвам някое от "лигавите" обичам-те, предимно за приятели. Те си знаят.
Някъде някога бях чула или чела... не помня вече. Гласеше нещо подобно:
- Обичам те.
- Не го казвай. Не и ако не е истина... защото може да направя някоя глупост... например да ти повярвам.

Та и аз така. Не държа да ми се каже вълшебната фраза. Но ако е истина, добре е да си я казваме. Хората забравят.

Хмпф. Не знам, казвал съм ги тия думи. И наистина съм ги чувствал, или съм си мислел, че ги чувствам (което е едно и също, всъщност), но резултатът почти неизменно е да се окажа не със сродна душа до себе си, а с надзирател на главата си.

Като цяло изричането на думи не значи нищо, колкото и артистично да са изречени.
Редно е да се доказват без изричане.

А пък в казването им няма нищо трудно или страшно. В спазването им е истината.

Аз пък тези думи на мъж никога не съм ги казвала. Не съм и изисквала да ги чуя като признание за нещо. Не виждам защо битува такова мнение, че жените нямаме търпение да чуем "обичам те". По мое мнение е насадено от лигави американски романтични комедии, но това е друга тема.
Тааа да, въобще не е нужно да чуеш думите за да знаеш, че чувствата на човека до теб са такива.

Тука съм 100% съгласна

"Предбрачно споразумение"? "Тъщата идва"? "Нов мол"? Бъди по-конкретен, какви са тия недомлъвки

едит:

А, тези две думи
Лично на мен всякакви такива признания и излияния ми засядат в гърлото

Еми то кой не ги е изговарял... Все пак, рано или късно е добра идея да вербализираме чувствата си, просто за да няма неизяснени ситуации

Но отделно от това постоянното повтаряне на "обичам те" по толкова-много-пъти-че-устата-ти-пресъхва-а-езикът-ти-се-сгъбичасва си е... ами лигавщинка. За някои хора може да проработва. Аз предпочитам да го мисля, вместо да го изговарям. Както и предпочитам да знам, че другата страна го мисли, отколкото да го чувам всекидневно.

Смисълът на думите се изтърква и обезличава, когато те се повтарят прекалено често.

Слайтър! !!!!!
Разбра ме, надявам се : )



"Думите се носеха в полумрака и бяха без значение, а това, което имаше значение, не се нуждаеше от думи."

"Време да се живее и време да се мре"
Е.М. Ремарк

@slighter, това, което си описал, е много красиво. Имаш писателски заложби, впрочем.

Колкото до "онези две думи", не ги употребявам особено често, но когато се случи, винаги е от все сърце.
Както вече написахте, няма нужда да се злоупотребява с тях и да се ръсят под път и над път, защото се губи магията им.
Имаше една приказка: "Любов, кашлица и бедност не могат да се скрият" - точно така е наистина.
Един поглед и една прегръдка са достатъчни, за да се разбере есенцията.
В последно време се улавям, че се усмихвам, когато видя наистина влюбени хора. Те винаги се различават от тези, които просто се мляскат и демонстрират физическа близост. А най-много се радвам, когато видя възрастна влюбена двойка, хваната под ръка. Има нещо невероятно симпатично у тях.

Много задълбавате във филосфските изказвания. Самите думи не значат нищо без съответното отношение и поведение. Не мисля, че има голямо значение, кой какъв смисъл влага в тях, а по-скоро, какво изразява с действията си.

С това няма как да се съглася! Колко е "прекалено често"? До 100 пъти на ден или до 200?

Не съм те карала да се съгласяваш. Защо някои хора си мислят че вселената се върти около тях?! Хаха- много интересно...

Странно, ти се съмняваш в това...