|
Тъй. Да си напиша, преди да съм си забравил всичките мисли. Понеже не съм особено музикален, повечето ми впечатления са за други аспекти от представлението, в частност такива, които ми развалят илюзията, че гледам нещо случващо се и ми напомнят, че гледам хора на сцена. Първо декорите. Този кръст на сцената хубаво беше сложен и добре се получи движението по и пред него (освен когато съвсем в началото Карлос се затича отгоре и от уж уилицата се чу едно много дървено и кухо туп-туп-туп), но твърде много се набиваше в очи. Особено от моята гледна точка си беше точно кръст. Като обикновено открояващо се по-светъл от всичко и добре познат мотив, често доминираше образа и затова хората изглеждаха като дребосъци. Ако го бяха направили с по-тъмен и по-близък до сцената цвят или пък с два цвята, щеше да е по-удачно според мен. И да оправят покрива на първата сграда, че перспектива, перспектива, ама си изглеждаше триъгълен. Стаята на Филип беше много добре направена. Само да не беше онзи глобус насред нищото, тогава можеше просто да не осветяват чак онзи край на сцената и щеше да се получи по-добра композиция някак. Ако са искали стаята да изглежда просторна, с кръста по средата няма как.
Сцената с горящите душички беше особено добра. Но явно не се бяха сетили, че огънят няма как да стане в дима, а се опитваха после да го дозапалят. Трябва да си изберат кое ще е или да направят някои промени по пътеките.
Преводите. Българският - добре. Нивото на езика беше хубаво, имаше рими и сигурно е бил точен. Е, имаше сбъркано членуване на 1-2 места. Ама английският... Английският явно беше правен от българин или беше смесен от два превода с различно качество или преводачът на места беше решавал да слага някоя по-засукана фраза, да се направи на по-добър. Езикът беше предимно ежедневен с епизодични забежки към средносложна поезия, значи отпада оправданието, че е опростен, за да го разбират чужденци, а не просто англичани. На няколко места имаше и смислови различия с българския. И да, когато си проточат монолозите, имам достатъчно време да чета и двата превода. :Р
Игра и костюми. Когато видях сводническото костюмче, с което се появи Филип и което не знам дали е исторически точно или не, просто очаквах да иде да си прибира печалбите от придворните дами. Ама не щя. Но когато си беше по халат в стаята, не само му стоеше, ами и игра и пеене му се получиха. Баш браво. Инквизиторът, който се появи сякаш на осмото уиски (да, знам, просто така изглеждаше), много ме разочарова като игра. Изобщо имам чувството, че някъде в началото на миналия век (около Кабинетът на д-р Калигари) е била написана книжка "Как се играят стари хора" и оттогава всички в театъра се водят по нея като поп по библия. Стиснатата уста, наклонът на главата, очите, точното прегърбване. Единственият резултат е, че се чувстваш сякаш този инквизитор си го гледал къде ли още не. Изражението му се промени само когато с Филип си плюха по мустаците. Донякъде.
Като казах Филип, онзи момент, когато бутна кралицата сякаш мигнах и го изпуснах. В един момент й се кара (пак добра игра, да отбележа), хваща я, пуска я и в следващия влизат стражи да й помагат и Родриго с изражение "Какво направи, сега труп трябва да крия". Как стана, що стана, никой не видя. Или онова със сабите (които вярно бяха по-скоро камички). Ега ти боя. Ели спомена нещо за сценичен бой, ама тези май бяха пропуснали този час. Хванат се за ръчички, пуснат се, единият падне. Знам, че пеенето е по-важно, ама чак пък толкова.
Музикално. В оркестъра нищо не ми направи впечатление, аз си гледах сцената. Освен една вувузела, която се включи в един момент. При вокалите вече забелязах нещо. Може и да ми се струва или просто да е въпрос на вкус, но мисля, че мъжете пееха осезаемо по-добре сами, отколкото когато бяха с жени. Особено забележимо беше точно накрая, когато Карлос пя, ама пя както пеят двама, дето се вика, но когато излезе и възлюбената, започна да звучи много по-кротко и скромно. И с Филип беше така.
Та тъй. Ама не оставайте с грешно впечатление - хареса ми и то доста. Но критиките са по-интересни от хвалбите. :Р
Пък и каквото не съм споменал тук, да се счита, че ми е харесало (или съм го забравил).
_________________
I'm one lab accident away from being a supervillain.
Из История славянобългарска
Димо лекува
|
Влез
Регистрация
Помощ
Търсене
RSS
Пак ме разсмя почти до сълзи. За много от нещата си прав, между другото. С много от другите съм свикнала, виждала съм ги толкова пъти по сцените, че като че ли вече не ми правят особено впечатление.
. От друга страна, макар да съм ходил на известен брой оперни представления и да съм гледал други на запис, аз преди всичко съм слушал и слушам. Това изглежда е развило у мен, подобно на незрящите, по-силно чувство към звука. Така обръщам малко внимание на това, което става на сцената. Под артистичност на изпълнителя винаги съм подразбирал звученето на гласа. Затова коментарът на Лорда е едно откровение за мен.
, аз не можех да виждам толкова добре от това разстояние. 
. 
). Но като стане дума за любов, най-невероятните неща са писани от Пучини. Ама и той си е походил, де...
