ЕЕЕЕЕЕЕЕееееЕЕЕЕееЕеЕеЕеЕ
Чувствам се като на бенефис на Пи4.
Пи4 ми липсва, истински ми липсва.
Писал съм в подобни теми на времето...даже си спомням, че с Ники се драхме стабилно.
Но в крайна сметка бих сложил знак за равенство между метълите и чалгарите. Поне по отношение на това...колко музиката е съществена за живота им.
Сигурно трябва да почна по-отдалеч преди да форумното маджорити да ме одуши с дълги коси.
Захариев каза преди малко, че музиката е начин на мислене и носи социални послания. Не бих се съгласил, че това е валидно за всички стилове музика.
Мисля, че музиката има едно много съществено разделение:
а) Музика, която стимулира съзнанието - рап=чалга=метъл=поп=кънтри=реге=...
б) Музика, която стимулира подсъзнанието - симфонична музика=електронна музика=инструментална...
а)
Идеята е, че една музика, която има текст => има и послание. Дали ще е "Аз искам да съм мутра" или "Аз искам да съм бунтар", или "Аз искам да съм генгста", не е от значение...те всички търсят последователи. Тези песни са направени за да привлекат хора не само към музиката, но и към посланието, към стила, към субкултурата (както се изрази някой по-горе). Сиреч, когато си на метъл,рап,поп,реге,кънтри концерт/чалга дискотека...ти си последовател и чувстваш някаква връзка с другите последователи, следователно се опитваш да си част от групата...носиш къса пола/черна тениска/рапърка кърпа, танцуваш както танцуват другите.
Особено важно (поне съм го забелязал при метълите) е да знаеш текста на песента, да можеш да запееш с вокалите. При метълите има едно силно изострено чувство да се покажеш като "По-по-най" метъл. Това е човек, който знае всички разклонения и подстилове, слушал е най-най-най ъндърграунд групите и е готов да сподели всяка запетайка от 100-томната им биография...и задължително знае галените имена на кучетата на бабите на всеки от бандата. Просто при чалгарите това а най-натоканата мацка/най-мусколестия тип, който хвърля салфетки.
Тези музики стимулират съзнанието ти. Мозъкът ти не разпознава толкова мелодията, колкото посланието...и хората се опитват да отговорят на очакванията, които посланието поставя....именно за това няма хора, които мятат гюбеци на Пантера и няма куфеещи фенки на Ивана.
б)
При инструменталната и електронна музика....при музиката, която няма вокал...или няма съществен текст не е важно посланието. То липсва. При него са важни само и единствено емоциите. Ефектът от тази музика е толкова дълбок и индивидуален, че е почти невъзможно да бъде предвиден. Затова е толкова лесно да "се научиш да харесваш" някой от стиловете в група "А"(както обясни някой, че не слуша чалга...ама на купони...като имало други..послушвал) и е толкова трудно да ти хареса Жан Мишел Жар ако не ти е харесал първия път.
Тази музика сама по себе си не създава последователи по някакъв белег. Трудно би познал почитател на ейсид джаз на улицата...или, най-малкото...не би успял да го различиш от фена на псайхаделик транс до него.
Та...обобщено... Безсмислено е да се спори дали члгата< останалите стилове, защото си приличат по много повече признаци, от колкото се различават...
...поне по мое мнение.
ПИЙС