Защо толкова не харесваш Корели?

Мараба Мислех да не те питам, защото въпросът май не е много удачен за теб, но все пак го задавам, ей така:

Избери 10-ина от по-активните форумци, които познаваш (включи и мен) и срещу всяко име сложи по една-две думи за това как се е променил човекът за времето, в което се познавате.

Ако ти кажа, че го усещам като свой дом, ще ми повярваш ли? Онзи ден бях на дипломни защити там и направо ми се доплака, докато ходех из коридорите. Много ми липсва, това съвсем сериозно.
Има невероятни преподаватели, много прекрасни хора и за мен е чест, че ги познавам. Има и не толкова качествени, но със сигурност не е скучно, защото голяма част от тях пък просто са големи образи.
Не мога да отрека, че по отношение на практическата част от обучението има много неща, които могат да се подобрят. Не приемам обаче безпочвените критики, когато са отправяни от хора, които стъпват там само по време на изпити.
Аз съм прекарала във ФЖМК 4 пълни години и съм много благодарна на това място и хората в него.


Най-хубавото нещо през изминалата седмица беше чутовно добрият спектакъл на "Дон Карлос", който имах щастието да гледам. Като цяло, миналата седмица беше скучновата. Тази обаче компенсира дотук, въпреки лошите новини, с които започна.

Защото вика. Да, може да е драматичен, може да е мъжки, ама така вика, че аха-аха да му изхвръкнат очите. Просто не е "моят" тенор.


Иво, ти сам казваш, че не съм точният човек - аз познавам много малко форумци дотолкова, че да забележа някаква промяна в тях. И дори и единичните бройки, които познавам наистина добре, не са се променили особено. Твоят промискуитет продължава да бъде интригуващ, но по-забавното е, че те разбирам, макар да не съм типичен представител на тия отношения между мъжа и жената.
Мисълта ми е, че единственият форумец, който познавам достатъчно добре и който е претърпял промяна през последната година (която промяна може да бъде регистрирана), съм самата аз. Спря да ми пука за хорското мнение (ама напълно!), спрях да се обяснявам и да доказвам, че нямам сестра и вече просто си живея живота.

Как ше обясниш, че към твоята 4та тема (или айде 5та) има повече интерес към (едва) втората на Лорд?
А можеш ли да се обзаложиш, че примерно март месец пак ше си в темата?
На кво се дължи, че не спада интереса към тебе (ако кажеш, че няма такъв, приеми, че има, теоритично)

Просто съм по-активна в повече раздели и повече хора ме познават, макар и задочно. Освен това съм някаква форумна антика и предполагам, че и това предизвиква известно любопитство.
През март няма да бъда в темата, това е сигурно. Дори ако се задържа още доста време тук, следващите РиС с мен ще бъдат след поне 1 година (поне така ми се струва, де). Виж кога е приключила последната ми тема - през април 2009. Това е било преди година и половина.

Колкото до хипотетичния интерес - ами просто хората мислят, че не ме познават, без значение колко много съм разказала в предишните теми и колко инфо съм споделила във форума. Явно оставям подобно впечатление, макар да се имам за много открита.
Вероятно са прави до някаква степен, но не виждам вероятност поредната тема да хвърли повече светлина върху не-дотам-скромната ми персона. Но пък е забавно.

Оф, извинявай, но забравих да туря още 1 въпрос, който ми хрумна (едва) като си видях скайпа:

Какво ти е мнението за моя роман, чела ли си го, ше го четеш ли, кво ше го правиш?

Не съм го чела, но ще го прочета. Имам известни надежди, че ако се захванеш да пишеш сам и не се налага да се съобразяваш с други, може и да се получи интересно. Говоря с догадки, защото дори не съм отваряла темата. С други думи, не ме разочаровай.

питах, щото тва е първото позитивно мнение, което чувам за фжмк от горен курс. : ) одеве с един колега си говорехме и се чудехме колко трябва да сме сбъркани, за да ни харесва

Как си представяш вътрешния ти свят? Мястото, където можеш отидеш, когато си уморена от света.

Обаче аз те излових и ще отговоря и на предишния вариант на въпроса ти. Виж тоя текст, писала съм го през юли 2008:

"Да прекараш юли в София и да показваш носа си навън, колкото да отидеш до магазина за да си купиш шоколад (и, повярвайте ми, вече дори не съм придирчива по отношение на вида му - просто искам шоколад), е всичко онова, което романтиката не е.
Затова онзи ден си създадохме (множественото число не е случайно) мечтата за Тоскана. Предпочитам я пред вилата във Франция. Малка кокетна къща в Тоскана с дървени прозорци, боядисани в нелеп цвят, и китен двор с много цветя и кръгла чаровна масичка, на която ще има място за книга, 2 питиета и керамична ваза, пълна с мноооого слънчогледи. И когато другият участник в мечтата - един от любимите ми мъже - дойде на гости от Венеция (където, без съмнение, ще притежава piano nobile в някое palazzo), аз ще махам слънчогледите, за да не му идват "в повече", а той, unaware за факта, че съм ги скрила заради него и, знаейки колко ги обичам, ще пристигне с еееей такъв букет от тях. А когато на мен ми писне от селската идилия, ще го посетя във Венеция, за да се отдадем на (културен) живот и кроасани и да се забравим в La Fenice.
Засега обаче сме още на етап да започваме разговорите си с "Pronto!", което, несъмнено, е някакво начало."

И сега по втората формулировка... Вътрешният ми свят е недостъпен, лишен от дребни джвъчки и твърде много детайли, но светъл и излъчващ много енергия. Всичките ми спомени са строени в чекмеджетата му и отлично знам в кое от тях да се скрия във всеки един момент, когато светът наоколо започне да ми досажда. Разбира се, случва се и да бъркам и тогава става неприятно - ако се потопя в грешното чекмедже и докопам спомени, на които не им е сега времето, се депресирам (леко). Като цяло съм човек на спомените. Имам ги с тонове и си ги обичам всичките - те са основата на вътрешния ми свят. Останалото е светлина, слънчогледи и нощна разходка из центъра на притихналия Петербург. Примерно.

Последният вариант е Белмекен. Това е мястото, където се чувствам в най-пълно и хармонично разбирателство със собствената си душа; усещам я почти физически. Много ми е трудно да го обясня, но като че ли това е мястото, където се чувствам завършена, така че вероятно ще има нещо общо с вътрешния ми свят. А обективно погледнато е едно голо бърдо с няколко туфички борове, язовир и минзухари. И оттам нагоре сякаш е само Бог.

Много красиво. Всичкото.

Вярваш ли на сини очи?