Pimboli написа:
Хммм..
Глейте си работатъ! Аз пък си водя дневник и много му се кефя! Там е единственото място, в което се старая да пиша красиво (

), а и понякога нещата, които пиша, се получават като разказчета. Има такива, които искам да ги пресъздам на момента, за да не изчазнат под общото впечатление на спомените. Като цяло пиша рядко. В момента дневникът ми е от април миналата година. Водя го по-скоро като някакъв роман - историйка след историйка, не е задължително да е свързана с мен конкретно.
В ниакъв случай не искам да го чете който и да било! Затова го държа на най-очевидните места вкъщи - нали знаете - това, което най-много се набива на очи, често остава незабелязано.

Често съм си мислела конкретно за настоящия ми дневник дали да не го изгоря, но ми става едно такова мило.. Ама айде стига откровения


ами аз сега какво да напиша, като ти вече го каза

?!?
но понеже не съм си казала все пак да си кажа - като бях малка много исках да си водя дневник, но все не се получаваше, просто не ми се удава да пише всеки ден под отчет. истински дневник започнах да си водя едва последните години - пиша само когато усещам необходимост и имам какво да напиша. много си го харесвам, защото е пълен не само със моите "вълнуващи" изживявания, но и с текстове на песни, картинки, разни мисли, които са ме впечатлили, стихотворения, статии, изрезки от вестници, въобще всичко което ми се случва и ме вълнува е вътре. много е готин и шарен и много си го обичам, миналата година като ми загубиха багажа тъпаците от АлИталия единственото нещо, което бях ужасена, че може да съм загубила беше именно дневникът, все пак дрехите и козметиката са възстановими, а спомените ми - не.
това че имам нужда да си записвам, защото забравям, смятам че е само едната страна на нещата. вярно е, че обикновено като съм развълнувана просто изключвам и не възприемам адекватно ситуацията, та е добре, че си записвам, да си освежавам спомените после

. но от друга страна почти не ми се случва да си препрочитам дневника, той ми е по-скоро отдушник за момента, имам нужда да си излея чувствата и това е. особено негативните - иначе просто откачам...
а да, и въобще не ме притеснява някой че ще го прочете, разхвърлям го навсякъде из къщи, общо взето нямам кой знае какви тайни от семейството си, те си ме виждат кога съм влюбена/ядосана/нещастна/разсеяна и т.н.

. а и си знаят, че само някой да го пипне и после да се изпусне че го е чел, ще го разпердушиня

. все пак ме съмнява някой да се е изкушавал...