Разказите за Арсен Люпен!

Виж, това не помня, но Амели чете книга в автобуса и казва това изречение на контрольора, по-късно във филма го (изречението) имаше написано на една стена.
Всъщност гледал ли си го? А кой френски филми си гледал? Наресват ли ти? Френският хумор е особен, допада ли ти? Бе.. кажи, каквото ти дойде : )

Филмите с Белмондо са много добри, да : )

Добре, а защо предпочиташ френския? Доста момчета не харесват звученето му, седи им.. знаш как. Дори за един колега (форумец) това бе една от причините да спре да го учи, преди да е почнал

А относно кои неща имаш още много хляб да ядеш, според теб? (Освен правната ти специализация.)

Защото е езикът на любовта, защото е първи в Европейския съюз, защото е богат, защото е различен, защото няма друг като него

Хляб имам много да ям, защото искам да се доразвия като личност; да добия знания и опит във всичко свързано с живота ни на ХОРА, а не на юристи, лекари, икономисти и т.н.
Харесва ми да общувам с различни хора,защото винаги научавам нещо ново и се старая извличам по нещичко дори от най-малкия разговор. Виждам хора около мен, чиято обща култура ме смайва - искам през целия ми живот да научавам и да изживявам.

Добре казано ( :

Я кажи какво точно викаш тук - http://www.dnes.bg/slideshow.php?id=2366&page=7
Аз пак да кажа: снимката е страхотна!

Скандирахме какво ли не. Докато се движихме из улиците хората ни наблюдаваха и сигурно са си мислели какво ли не... Някои навярно не са ни взимали насериозно, а точно това е най-скапаното.
Един от характерните елементи на катата, която изпълняваме в карате, се нарича кияи. Кияи представлява боен вик, който се издава при силни и ключови удари (все едно с този удар убиваш намясто).Той не е просто викане, а израз на силна воля и непоколебим дух по време на битката.
За мен лично нещата не бяха сложни - аз излязох на улицата с останалите за да покажа за какво искам да се боря; защо оставам в тая държава, когато почти всички мои приятели заминават; за да се слее и моя глас с общия хор на оправдано недоволство в тия моменти. След скандиранията някои нададоха вик; ей така - от дъното там в гърдите. С всички тия мисли в главата ми просто усетих как се ядосвам от цялата тая тъжна реалност, в която живеем и ми дойде да извикам с всичка сила напук на всички, които си мълчат, напук на всички, на които не им дреме за младежта, напук на всички, които ни мислят за загубено поколение. Това, което виждаш на снимката, е в един смисъл кияи.