хаха, Барни явно си има последовател, който да разпространява гениалните му теории



Не мислиш ли, че има и трети вариант, при който не го/я ревнуваш, а просто искаш той/тя да е щастлив(а) без значение с кого?

е ако тоя кого не си ти си влизаш направо в 2

Звучи хубаво като го казваш "искам да е щастлива без значение с кого"... но тва е леко невъзможно... Всеки човек би искал да има такива мисли, да се самоизчетка колко е неегоистичен и истински приятел и т.н... но вътрешно не е такъв. Човек може да излъже успешно другите, ама може ли да излъже себе си? Да се радваш за щастието на друг, докато то пряко носи тебе нещастие е малоумно като идея, затова го изключих. Трети вариант няма, тва не е детската градина, порастнали сме и знаем, че щастието не е неква идея, а е система от правила и закономерности - едно от които е "нека бившите ми ги е яд, че не са с мен, а с некъв нискокачествен заместител"... Сори.

ама ти съвсем изключваш вероятността раздялата да се е получила по желание и на 2те страни => хората да не са толкова егоистични в чувствата си и НАИСТИНА (amazing) да искат другия да е щастлив?

Може би не познавам такива хора... или пък просто няма такива хора, има само добра воля за такива отношения, но на практика трудно се получават... особено където е имало любов...

А не го ли искат с идеята, да им се махне от главата и да не ги връща към миналото, което не желаят да си спомнят? Както каза Кристо нова връзка не може да се гради върху руини от старата, първо е нужно почистване, а това става по-лесно, когато другият не ви занимава активно със себе си (сиреч "щастлив" е).

Аа, всеки си знае сам каква му е идеята
спирам да обсъждам темата, това е супер относително

ами моят опит показва, че колкото по-привързани (или по-зависими) един от друг сме били, толкова по-трудно е да сме само приятели...

от друга страна обаче, ако сме били дълго време преди да се е случило нещо друго, много по-лесно се връщаме в приятелски отношения

А аз мисля, че просто зависи от обстоятелствата около раздялата. И от добра воля. Пък дали има смисъл... Може и да има.

Държа да отбележа, че преди месец това не е било така

Ааааабе, да... Това на теория е така, но всъщност всичко зависи от това дали хората са човеци изобщо. Което вероятно обуславя и наличието на добра воля. Като я има - чудесно. Като я няма - живи и здрави, животът продължава. Никъде не е речено, че трябва да сте приятели, но елементарното възпитание изисква поне да се поздравявате по улиците, щом се познавате. Но то това има връзка не с бившите и с отношението към тях, а с възпитанието на индивида, което често се оказва слабо звено.

Не смятам, че това зависи от възпитанието и че е задължително да се поздравявам. Мисля, че зависи от ситуацията.

Не знам - за себе си съм сигурна (и непоклатимо убедена) в това. Има неща, които просто са.
Разбира се, че има и изключения, но най-често поводът за раздялата едва ли е толкова драматичен, че да забравиш онова, на което (в идеалния случай) са те възпитали през първите 7 години.
Силно вярвам, че начинът, по който изразяваш отношението ти към другите, зависи не толкова от самото отношение, колкото от възпитанието ти. Не знам дали ме разбрахте.