Ам ако приятелите ти ти поднесат изненада - да се видиш с някого, който те са избрали за теб.. а ти примерно не очакваш... извикат те някъде и ви оставят сами... и ти щеш-нещеш нямаш кво да правиш...

Не ти ли е интересно кво може да се случи?

Уууу Звучи супер яко Търговецо, някак не те връзвам с притеснение. Обикновено ми вдъхваш някаква интелигентна увереност.

може да звучи забавно като идея, но както каза Търговеца, при такива обстоятелства обикновено поне единият се спича и нищо не се случва...

мен пък ме е ударила апатията...празници, купони, а-у...а на другия ден чувствам като някаква загуба на време и енергия. едно време, че и до скоро, така се вълнувах всеки път като излизам някъде или има повод, даже с най-близките ми хора. има едно приятно притеснение и после едни емоции (обикновено позитивни) ме обземат и голяма наслада от спомена. ама сега...бъг, бъг.
дали да спя или да продължавам да се чудя какво е най-добре да се направи?

боли, и продължава да боли

То пък щото с всичките си гаджета сте се познавали от десетки години преди това... В крайна сметка когато момче се запознава с момиче, те не се познават и въпреки това целта на запознанаството не рядко е съответната.

Е, естествено, че не. Но като знам, че ще запознавам с нови хора(в случая от мъжки пол) отдавна съм спряла да мисля за тях като обекти на някакво извън рамките на разговора желание и никога не се притеснявам при запознанства, дори с потенциал да се развият в нещо повече. ако ми кажат обаче предварително...тоя е много готин тип и много ми е говорил за теб, иска да се запознаете, ще се чувствам неловко и едвали ще искам(или по-скоро мога) да си кажа нещо с него...
ама си е относителна работа, наистина

Тази "апатия" донякъде ми е позната, но не мога да бъда сигурен точно за какво става дума - всеки си изживява различно подобни моменти от живота. От мой опит знам обаче, че точно в такива периоди се случва нещо много спонтанно, което те изважда от равновесие (положително нещо, направо положителен НЯКОГО ). Това, естествено, не бива да те прави предубедена към такива неочаквани срещи с разни хора пък и аз вярвам, че не си такава и не би го направила, но, както се казва, след горчиво сладкото е по-сладко от преди.

За това съм напълно съгласна.
Даже "горчи" е доста точна дума за текущата апатия...горчи...не знам дали някога си имал това усещане, когато постигнеш нещо, което много време си искал да постигнеш се обръщаш назад, разбирайки колко много си пропуснал по пътя към постигането му и че това далеч не е твоята истина. Та сега изпитвам една горчива апатия към постигнатото и лека носталгия към осъзнатото впоследствие.

А може да е просто заради приближаващия край на годината...автоматично да си правя някаква равносметка. Вие правите ли си ??

Аз лично - да. Имах мноооооооого бурна година, изпълнена с любов, тъга, ярост, апатия ( ), надежди, мечти и храна.
Може и да си права, може и да е от това, но все пак бъди отворена към всичко и приеми апатията с една малко крива усмивка, макар и крива

Хаха, това за храната ми хареса.
Усмивката си е усмивка, моята никога не е крива, дори сега

Е, значи и апатията ти не е апатия

амии аз съм си усмихнат човек, да му се невиди. Затова никой никога не знае като се разсърдя или като ми е криво, или апатично, къде било разковничето хахах

Ти малко променяш условията. Но пак не бих се навила. Виж, при друг сценарий... примерно, излизаме с приятели, в бара случайно идва техен приятел, когото аз не познавам, заприказваме се и се оказва, че сме си интересни... Да речем, че това го разбирам и мога да си го представя. Но не е уговорено, следователно напрежението отпада.

Колкото до равносметката... годината започна повече от ужасно. Да не кажа и че това бе един от най-черните периоди в живота ми, който продължи почти 5 месеца и в който, на всичкото отгоре, бях много сама. Шанс. Нататък нещата се поуспокоиха и годината завършва чудесно. Не че черното от първите месеци бе заличено, но като че ли постепенно се научих да живея с него и вече се връщам към спомените с усмивка (поне в повечето случаи). 2010 обаче определено беше година на много уроци и личностно израстване. Това е категоричната равносметка - всичко извън това е неочакван и приятен бонус.

Или просто не знаеш, че е уговорено

Да речем, че наистина не е било уговорено, защото в конкретния примерен случай ( ), за който говоря, аз самата не трябваше да съм там тогава и попаднах на това място съвсем случайно.

Но дори и да е било уговорено, а аз не съм знаела, пак по' може. Иначе не си е работа...