Казвайки, че не зависи от възпитанието имах предвид, че не става дума за възпитание. Съгласи се, че има непоздравяване и непоздравяване. Пак казвам - зависи.

Све, това което казваш е толкова.. толкова.. детско, човек.

Абе, приятели всички си имаме. Не сме опрели до бившите.

Абе... Ако няма място за разсъждаване, с какво се различаваме от произволно куче, чиито чувства без разсъждаване са го довели да ни увисне на крака?
Човек в личния си живот ако не разсъждава, то къде и кога да го прави?

Но любовният влиза в личния, което обуславя нуждата от разсъждаване.

Не става дума за моя/твоя случка или не, а за начин на виждане.
А относно аргументите, я стига.. нищо не е меродавно на тази тема.

М'чи за мене не са взаимноизключващи се. Аз обичам да разсъждавам, щото ми спестява главоболия след това.

Ама ти за какво говориш, бре? Аз казвам, че човек трябва да мисли и да не деградира до разгонено животно, ти ми въртиш намеци за влизане и за други неща. Аз не съм седнал да те поучавам, казвам си мнението само. Ти пък се чудиш как да ме апострофираш. А не е като да не съм прав.

Ми кой каквото му е в главата..

Понеже забравих какво щях да цитирам и коментирам, ще почна от друга страна:

Какво е да останете с бившия/та не приятели, а... врагове...

Поставяли ли сте си го за цел, получава ли ви се? По-приятно ли ви е чувството отколко ако сте приятели (на мене - Да!) - интересна е и тази гледна точка: до един момент го правите, ходите заедно навсякъде и се "обичате" (свободно тълкуване на думата) и след тва - БУУУМ! - край на тези отношения, почва взаимна омраза, заяждане, нетърпимост, нападки, злословене, конфронтация и т.н. термини...

Интересно ми е коя крайност е по-добра: изцяло положителната нагласа към бившето притежание или изцяло отрицателната такава... Щото съгласете - трябва ви период за recovery - и ви трябва и стратегия как да го прекарате...