Кристо, гледам ужасно много филми. От стоте в "твоя" линк съм гледала грубо между 30 и 40, така като гледам. Имайки предвид годините, в които са снимани много от тях, не мога да преценя дали е много или малко.
Нека направим така: казвам ти моите топ 10 на филмите, най-велики ЗА МЕН (и, съответно, станали ми любими през годините), ти прецени дали си гледал някой/и от тях и дали си съгласен с мнението ми. Отново - не отричам факта, че има много добри сред онези, които сте изредили и вие, но тук се намесва субективният фактор и това са филмите, които са ме докоснали най-най-най-силно.

1.Nuovo Cinema Paradiso (трейлърът лъже, не е това, ама... И категорично говоря за първата версия)
2. Being Julia
3. A Good Woman
4. Breakfast at Tiffany's
5. Love Songs (няма да се уморя да препоръчвам тоя филм)
6. Easy Virtue
7. What Dreams May Come
8. What's Up, Doc? (не е истина колко е смешен тоя филм)
9. Sherlock Holmes (s RDJ) (тоя го знаете, няма нужда от трейлър)
10. The Barber of Siberia (този също, надявам се)
И ще си позволя да добавя и "Терминалът" (знаете го, с Том Ханкс). Просто не ми остана свободна позиция.

НЕ броя българските, там си имам отделен списък, НЕ робувам на някакви конкретни критерии за "величие" на съответните заглавия и НЕ задължавам никого с мнението си. Обаче и НЕ мога да се съглася, че "Титаник" бил велик, щото донесъл намсиколко милиона приходи и Лео се удавил в океана. Ей затова казвам, че всичко е субективно - мога много да се смея, когато някой ми каже, че "Тетрадката" е велик филм, а и вие можете да се смеете, когато изгледате "Една добра жена", например, защото колкото и да ви хваля това заглавие, може никога да не разберете защо намирам този филм за наистина ВЕЛИК, при условие, че няма кой знае колко впечатляваща визия, особено драматични ефекти и в него никой не умира по крайно сърцераздирателен начин.

*Впрочем, учудвам се, че дотук май не беше споменат La Vita e' Bella. Е, велик е. Не бих го включила сред Топ 10 (или 11 ), но трябва да присъства в подобна тема.

Арееее за да впечатля женската част ще се похваля с ревалните филми, които съм гледал и действително харесвам много:

The notebook
A walk to remember
Sweet November
Keith

Определено впечатли женската част. Това е последното ми мнение след това на човек, писал хвалебствия за филм по Спаркс. Приемете, че има по един фейспалм след всяко следващо такова.

Дай и на мене, и аз съм гледал Тетрадката...

Извода момчета е,да не гледаме романтики и драми

Ама то и аз съм го гледала, бе, Кристо - иначе как щях да го възненавидя толкова? И него, и сродните му...

За всички фенове на подобни истории (той я обича, ама тя умира; тя го обича, ама той умира; той я обича, тя го обича, живеят щастливо, ама тя хваща Алцхаймер - wft???) мога да кажа само едно - излезте навън, get a life и помнете, че животът не е като на кино. Което ме връща отново до избухналия захарен памук, напоен от девичи сълзи.

Дай да се върнем на класическите филми и добрите филми от всички жанрове?

Какво ти харесва в него? Така де, не е лош, но никога не бих се сетила за него, ако мисля личната си класация : )

Както и очаквах, моят топ 3 ("Кръстникът", "Смело сърце" и "Гладиатор") вече е споменат в темата.
Други филми, които са ми направили силно впечатление, са:

Малена - разкрива по един брутално реалистичен начин човешките пороци и желания, а Моника Белучи е най-подходящият избор за главната роля.

Робин Худ: Принцът на крадците - има много филми за Робин Худ, но този с Кевин Костнър най-много ми е легнал на сърцето, а и една от любимите ми песни звучи в него.

Животът е прекрасен - Един филм на Франк Капра, който гледах преди известно време. Върна донякъде позагубената ми вяра в човечеството. Впрочем, филмът на Роберто Бенини със същото заглавие също заслужава място в тази тема.

А в последните няколко години не се сещам за филми, които да са ме впечатлили кой знае колко. Не знам дали аз съм твърде претенциозна, или индустрията бълва слаби продукции, но май последните два филма, които много харесах, бяха:

Добра година - филмчето не претендира да е кой знае какво, но ме докосна по някакъв начин и го гледам отново с удоволствие, когато имам време. Пък и Ръсел Кроу си е Ръсел Кроу.

Едит Пиаф: Животът в розово - биографичен филм за френското миньонче с божествен глас. Прекрасно изпълнение на Марион Котияр в главната роля.

Тази тема да я разбирам ли като "кои са моите любими филми изобщо"? И защо, защо "тема" е членувано в заглавието?

Този списък е... малко глупав и много ограничен. Първо е на AFI. Освен очевидното, че ако не всички, то почти всички са американски, много от тях засягат специфични части от историята и културата им. Зрители от други страни изобщо няма да видят същото и да ги оценят по същия начин. Комедиите и анимациите са почти липсващи.

Освен това какви са критериите за "велик" филм? Приходи? Брой почитатели? Количество стоки с картинки от филма? Колко филма се опитват да го копират изцяло или частично? Влияние върху киното като цяло? Запомнящи се реплики? Броя на хората, които са го направили? Размера на бюджета (малък или голям е хубаво)? Добра екранизация или повече оригиналност? И така нататък.

Но хайде, ето филми, които аз бих определил като... страхотни. Без да са в някакъв специален ред.
Метрополис, Скот Пилгрим срещу света, Дракула ('31), Кабинетът на др. Калигари, Кошмарът преди Коледа, Boondock Saints (и двата), Джурасик Парк, Властелините, Daybreakers, Седем самураи, Кей Пакс, Името на розата, Пощоряване, Шерлок Холмс (с Дауни), Завръщане в бъдещето (и трите), Трон 2, Спайдърмен, Пач Адамс, В какво се превръщат мечтите, Генезис, Землянинът ('07), Spirited away, 300, Алиса (на Бъртън), Астерикс (май и трите), Crank, Блейд Рънър, Казабланка, Пълен Мрак, Sky captain, Балада за Мангал Панди, Нещото, Аватар, Kick-ass, Repo men, Zombieland... я да спра, а?

Тая тема или трябва да се преизясни или да се изтрие

Ам аз лично мога до утре да изреждам филми, които са ме впечетлили... Даже да си ги редя по режисьори примерно...

Нека почна от някъде - Natural Born Killers - измислен е от Тарантино, но в крайна сметка Оливър Стоун става режисьор... един адски бърз, франетичен и луд филм.. с една луда ранна роля на Робърт Дауни Дж.

И като казах Стоун, ведната се сещам, че той е ветеран от Виетнам и най-известния му филм е Platoon - едва ли някой не го е гледал, има доста силни моменти. Като смъртта на Уилям Дефо или как Том Беринджър се криеше под труповете за да оцелее... А и Джони Деп се появява за малко всъщност... Друг подобен филм на Стоун е "Роден на 4ти Юли" с Том Круз (макар че аз лично не се кефя на Том Круз особено)

Подобен филм е и Apocalypse Now - с бащата на Чарли Шийн - Мартин Шийн, с Брандо (който макар и мазен и дебел прави най-добрата си роля), с 14годишния Лорънс Фишбърн, с Робърт Дювал (да, той казва онази известна реплика за напалма в един от редките хумористични моменти във филма) и наскоропочиналия Денис Хопър...

От класическите филми не може да не споменем 2 с участието на Джак Лемън - "Някой го предпочитат горещо" и "Апартаментът" - задължителни за всеки киноман. Въпреки, че днешното поколение и днешната култура трудно ще разбере такива филми.

Друг режисьор, за който се сещам, че прави луди филми е Кубрик - негови са Dr. Strangelove or: How I Learned to Stop Worrying and Love the Bomb, Clockwork Orange, Full Metal Jacket, 2001: A Space Odyssey и т.н... Все задължителни за гледане филми, дори и да не обичате даден жанр от тия...

А след Кубрик, бих споменал и Копола - режисьора на Апокалисис Сега, който има и други филм (а не вее) - сигурно сте гледали Дракула с Киану или трилогията за Кръсникът (учудващо не се е споменала в темата все още).

Една легендарна комедия за Корейската война - MASH (демек Военнополева болница) - игралния филм по нея е култов. Не съм гледал сериала де, но предполагам щом е най-гледания комедиен сериал... има защо

Нека се върнем към по-съвременните филми - трилогията USA - Land of oppurtunities едва ли ви говори нещо. Както и режисьора Ларс фон Триер от Дания. Но не може да сте фен на киното и да не сте гледали Dogville или продължението му Мандерлей. Верно ги приемат като антиамерикански филми, защото изтъкват редица недостататъци на американското общество и култура. И не само на американската де, а май и на цялата сегашна култура... Въпреки че филмите се развиват в 30те г. на 20ти век...

Ест, винаги можем да добавим и филмите на Кевин Смит и Тарантино. Но те не са за всеки вкус все пак...

Доста добри филми правят и братята Коен - О, Братко къде си?, Убийците на старата дама, Няма място за старите кучета и Големия Лебовски... малко ми идват по-нетипични, но пък стават за гледане. Специално "О, братко къде си?" е известен с номинацията си за адаптиран сценарии... а адаптацията е от Илиада...

Последните филми, които харесах, от тези, дето се харесват само на критиката бяха "Сблъсъци", "Трафик" и "Бедняка-милионер" - рядкокачествени съвременни филми (демек от последните 10г.)

Да не пропусна и един филм от 90те, който винаги ме шокира като го гледам, затова избягвам - Kids с Клои Савини... доста изчаткал филм, но си струва да го гледате, дори само заради финала на филма...

И да не почвам със военните филми, но ще спомена и "Пиянистът" междудругото...

И т.н. домързяваме вече...

пс: а да, да не забравя и следното - ще стистна ръката и ще кажа Евала на тоя, дето успее да издържи всичките филми на Тинто Брас (потърсете в гугъл)

Ок... Може би не си ме разбрала, но аз наистина не слагам тези филми сред най-добрите за всички времена, но просто изтъкнах, че съм ги гледал, че са доста популярни сред женките и че са ми харесали. Ако смяташ, че ще влезна в някакви задълбочени коментари по това колко са гениални - много се лъжеш. Моят вкус, ако въобще имам такъв, е доста далече от ревалните романтични той-тя филми, в действителност. Пошегувах се с факта, че действително са ми харесали няколко филма от този род и малко ми е обидно да реагираш по тоя начин на моя коментар, щото "хвалебствия" далеч не отговаря на това, което аз написах или мисля по въпроса. Ти няма как да знаеш какво мисля, естествено, но и по написаното не може да се твърди, че става дума за "хвалебствия".

Бе, Кристо, ти пробвай първо да издържиш всички филми на Ларс фон Триер... Тоя човек има много гениални неща, но и много сбъркани такива. И такива, дето не ги знам дали спадат към първите, или към вторите. Пък аз нося на кино-извращения принципно. Между другото, знаеш ли, че продуцира софт-порно за жени? Нямам идея какво се крие зад този жанр, но звучи интересно.

Но номерът не е да успееш да издържиш някакви шантавии и после ентелегентно да тръбиш колко са велики и как простосмъртните не биха ги разбрали. Поне аз не мисля, че това прави един филм/режисьор "велик".

Ангел, виж заглавието на темата - при условие, че сме в нея, е някак логично да реша, че ги цитираш като велики (според теб). Не съм искала да те обидя, но тъкмо ги нищихме и ти пак ги "появи" в темата. Разбира се, свободен си да се засегнеш, но виж как изглежда мнението ти отстрани.

Боби, и аз много се чудих как и кой решава кои са великите филми и дали да заключа темата (понеже и колегата-мод изказа съмнение относно смисъла й), но реших да я оставя, за да видя накъде ще избие. Винаги можем да я слеем с препоръките, примерно - защото ние реално това правим тук. Не можем да отсечем, че еди кой си филм е най-велик, затова просто препоръчваме заглавия, които са ни впечатлили. Това, предполагам, отговаря и на Scion of balance.

Цветенца, какво харесвам в "Терминалът"? Хм. Лесно е. На първо място, обожавам усещането за камерност в тоя филм. Ама не е насилствено и театрално камерен от сорта на "трима души, затворени в една стая, нищещи житейските си драми в продължение на 2 часа и отгоре". Напротив, "Терминалът" бъка от хора и пак имам чувството, че филмът е камерен.
После, ако приемем летището като метафора (както приемам и театъра в "Да бъдеш Джулия"), то определено на Спилбърг му се е получило много добре. Усещането, че нищо не зависи от теб, че си прашинка, но въпреки това имаш цел и упорито търсиш път за постигането й, колкото и обречено да изглежда цялото начинание. А дори и летището изобщо да не е метафора, "Терминалът" пак си остава много сладък и светъл филм за човешките взаимоотношения. И има много благородство в него - не помпозно като в "Смело сърце", например (нищо лично против този филм, напротив - и аз го харесвам), а просто... там си е. Тихично, недемонстративно заявено, но го има. И цялата сцена с козата, и полицаят, дето си свали палтото, за да го даде на Виктор, и жертвата, която мацката направи за него, и чистачът, който спря самолета, и дори героят на Стенли Тучи, който накрая отстъпи по един достатъчно елегантен начин...
Особено ме радва и начинът, по който Том Ханкс изигра тази роля. Той наистина излезе от американското си "аз" и го направи блестящо (поне според мен).
Не знам дали съм го казвала (не може да не съм, всъщност), но Том Ханкс и Робърт Дауни-Дж. са любимите ми актьори - като харесвам първия дори малко повече. И макар да обожавам "Филаделфия", "Зеленият път", "Имате поща", "Форест Гъмп" и разни други с негово участие, ако ме питаш кой е любимият ми негов филм, без съмнение веднага ще посоча "Терминалът". Именно защото е голям филм с малки претенции. И, честно - ама наистина много го харесвам и... някакси... е на моите вълни. Не знам.

Дам, права си, мислих да го вмъкна в коментара, но ако ме беше поправила както го направи сега, нямаше да се засегна. Изтривам си коментарите след половин час.