................

42

тва е отговорът на въпроса за Живота, Вселената и Всичко останало. По тази логика - и на всички твои въпроси :Р

Ще се зарадвам, ако поразшириш този отговор - 42, за по-голяма пълнота

Тва е. Няма друго.
Отговорът е 42.

Стадият на развитие на мозъка ни е достигнал степен, на която може да си задава абстрактни въпроси и това не винаги води до продуктивни резултати. Също така сме програмирани с нещо, наречено език. В този език има знак на име за дума или име на знак за дума - смисъл. Ако не беше измислена, щеше да е интересно какво щяхме да мислим. Според мен всичко е заложено в мозъка - най-развития измежду видовете, с най-многобройните невронни връзки, които могат да свържат и най-отдалечените понятия.

Въпрос на време беше да се появи и такава тема

Много е възможно нашият "действителен" свят да е поле за експерименти на същество от по-висш порядък, а ние да сме негови идеи или хрумвания, които да изживяват временен живот, в който да трябва да докажат дали заслужават да станат част от личността на това същество. Вярата в Създател по никакъв начин не е нелогична - тя не само, че дава обяснение на всичко, но на всичкото отгоре и ни прави по-добри и по-мотивирани, когато я притежаваме. От тази перспектива смисълът ни е да докажем, че имаме смисъл, за да станем част от по-голямо цяло.
От друга перспектива може да решим, че Вселената е жива и осъзната и че за да се развива, тя трябва да еволюира материята постоянно. Да, но се вижда, че материята се разпръсква и Вселената умира доста бързо. Ролята на живота може да е да достигне до такава технология, с която да спре умирането на Вселената. Може да има други светове, които да се конкурират помежду си в някаква по-сложна система или пък в сложен хаос.
А може двете перспективи да се обединят и да решим, че има и Създател и жива, осъзната Вселена. Може да решим, че има и други светове с други създатели, но нашият е всичко, което за нас съществува, а нашият Създател е единственият, който ни касае.
Ако решим, че няма Създател, а Вселената ще умре, то като че ли нищо няма смисъл. Защо да решаваме това? Нима нещо, от нещата, които разбираме, съществува безсмислено? Защо да приемаме, че Вселената няма смисъл, че е просто един Голям взрив, след който материя се разпръсква и изчезва в нищото без следа. Нито имаме интерес да вярваме в това, нито има някаква логика, ако съдим по останалите неща в света. Всичко е кръговрат, нищо не се изгубва - всичко се преобразува. Логично е и Вселената да не се изгуби, а да се преобразува. Ние може да сме част от начина, по който тя ще се промени.

................

Редактирах мнението си така, че да няма връзка с религията. Ако искаш, за повече яснота на идеята, представи си, че има програмист, който е програмирал виртуална реалност в която живеем. Ето ти Създател. Или друг вид Създател би било по-висше от нас същество, което ни сънува, а ние живеем в неговя вътрешен фантазен свят. Примерите стигат, защото очертават двете насоки - първата, изкуствено създаден свят, по пътя на технологията; втората - естествено създаден свят, по природен начин.

.........................

Смисълът на живота е да търсиш смисъла на живота

ох божее още пубертета не изкарали за смисъла на живота обяснявате
тва сесията на никого не прощава
пари коли жени може и не в същия ред е те тва е .. ай залягайте над учебниците сега

.....................

т.е с тази тема ти заявяваш че "ти е дошъл акъла"

Ама вие колкото и да го мислите, отговорът е един.

42

И смятам, че с това дискусията трябваше да приключи...