|
Много е възможно нашият "действителен" свят да е поле за експерименти на същество от по-висш порядък, а ние да сме негови идеи или хрумвания, които да изживяват временен живот, в който да трябва да докажат дали заслужават да станат част от личността на това същество. Вярата в Създател по никакъв начин не е нелогична - тя не само, че дава обяснение на всичко, но на всичкото отгоре и ни прави по-добри и по-мотивирани, когато я притежаваме. От тази перспектива смисълът ни е да докажем, че имаме смисъл, за да станем част от по-голямо цяло. От друга перспектива може да решим, че Вселената е жива и осъзната и че за да се развива, тя трябва да еволюира материята постоянно. Да, но се вижда, че материята се разпръсква и Вселената умира доста бързо. Ролята на живота може да е да достигне до такава технология, с която да спре умирането на Вселената. Може да има други светове, които да се конкурират помежду си в някаква по-сложна система или пък в сложен хаос. А може двете перспективи да се обединят и да решим, че има и Създател и жива, осъзната Вселена. Може да решим, че има и други светове с други създатели, но нашият е всичко, което за нас съществува, а нашият Създател е единственият, който ни касае. Ако решим, че няма Създател, а Вселената ще умре, то като че ли нищо няма смисъл. Защо да решаваме това? Нима нещо, от нещата, които разбираме, съществува безсмислено? Защо да приемаме, че Вселената няма смисъл, че е просто един Голям взрив, след който материя се разпръсква и изчезва в нищото без следа. Нито имаме интерес да вярваме в това, нито има някаква логика, ако съдим по останалите неща в света. Всичко е кръговрат, нищо не се изгубва - всичко се преобразува. Логично е и Вселената да не се изгуби, а да се преобразува. Ние може да сме част от начина, по който тя ще се промени.
_________________ Бъдете съвършени, както е съвършен и небесният ваш Отец (Мат. 5:48).
Последна промяна FightForFreedom на 29 Яну 2011, 13:18, променена общо 1 път
|