inc написа:
Да бе, логиката ти е желЕзна. (без ирония)

Но има нещо съществено, което не отчиташ.
За да са заедно 5 години (примерно) все нещо ще да ги е събирало и ще ги е мотивирало тия 2-ма души. Сам го каза. Мисълта ми е, че по-важно е кога във връзката се появяват сериозните неразбирателства, които я правят нездрава. Може с един човек да сте адски щастливи 2-3-4 години, но нещата да се променят в последствие. Така се случва чедсто даже. Особено ако говорим за млади хора. И дори да не е така, хората се променят, случват се определящи живота събития, обстоятелствата се променят. И ако си вложил много в такава дълготрайна връзка... как после ще останеш с убеждението, че ЦЯЛОТО това нещо е било загуба на време? Ок, веднага след края си разстроен, егото ти е наранено, ала-бала... В крайна сметка ти става ясно, че загубеното време е само това, в което вече не сте се отнасяли добре един към друг. То е, което обременява.
Ам нали аз го казах - за да са заедно 5г. има нещо, което ги събира. Ама то тва може да ги задържи и 1м. И да е еднакво силно за различните два периода. Да е еднакво като усещане и смисъл. Следователно срока не зависи от усещанията и тва дето "ги е мотивирало".
Инак мисълта ми е кво става след връзката, като си дадеш оценка на времето в което си бил в нея.
а/ 20 дни - казваш си ок, поне рано разбрах, че няма да стане нищо, ще страдам ден-два, ще ми мине
б/ 200 дни - казваш си, да, болеше че се разделихме, имахме планове, мечти, ама карай... ще си направя нови с друг
в/ 1500 дни - боже, как съм могъл да изгубя 5г лъжейки се, че тва Е. Като през тва време (при 99% от хората) са минавали мисли "абе приятеля му е по-як и по-подходящ" или "ми този непознат от бара е по-яка от гаджето ми".... и се чудиш колко възможности си пропилял... вкл. и шанса за голямата любов...
ники написа:
Абе, дължината на връзката често се определя и едностранно

Ам едва ли само единия е виновен - за да реши жената да скъса, явно мъжа е направил или не-направил нещо... или обратното... никога края не е само по вина на 1...