Надявам се темата да ви допадне. Накратко - стихотворенията трябва да са на оригиналния език (e, aко пускате Омар Хаям...тогава моля...давайте преводите. :Р), за да е по-трудно понеже смея да твърдя, че не всички стихотворения ги има в нета, а и дори и да ги има...поне можем да се обогатим.
Правилата са ясни - който познае поставя новата загадка. Търсим авторите и/или имената на стихотворенията.
Нека да дам старта (това със сигурност го има в нета, ама ще се радвам много ако някой го познае без да гледа, особено когато става дума за английска филология)


She walks in beauty, like the night
Of cloudless climes and starry skies,
And all that's best of dark and bright
Meets in her aspect and her eyes;
Thus mellow'd to that tender light
Which Heaven to gaudy day denies.

One shade the more, one ray the less,
Had half impair'd the nameless grace
Which waves in every raven tress
Or softly lightens o'er her face,
Where thoughts serenely sweet express
How pure, how dear their dwelling-place.

And on that cheek and o'er that brow
So soft, so calm, yet eloquent,
The smiles that win, the tints that glow,
But tell of days in goodness spent,—
A mind at peace with all below,
A heart whose love is innocent.

Ха! Това е едно от любимите ми! "She walks in Beauty" - Лорд Байрън?

Ти си.

Ето моята загадка!!! Като сме започнали !

In my craft or sullen art
Exercised in the still night
When only the moon rages
And the lovers lie abed
With all their griefs in their arms,
I labour by singing light
Not for ambition or bread
Or the strut and trade of charms
On the ivory stages
But for the common wages
of their most secret heart.

Not for the proud man apart
From the raging moon I write
On these spindrift pages
Nor for the towering dead
With their nightingales and psalms
But for the lovers, their arms
Round the griefs of the ages,
Who pay no praise or wages
Nor heed my craft or art.

Авторът е Дилън Томъс. Да си призная честно досега не го бях чувал. Поправих грешката обаче. Ще изчакам малко преди да пусна следващото стихче.

Едно от любимите ми. Може би този път задачата ще е малко по-трудна. :Р

As I stood by yon roofless tower,
Where the wa'-flower scents the dewy air,
Where th' howlet mourns in her ivy bower
And tells the midnight moon her care;

The winds were laid, the air was still,
The Stars they shot along the sky;
The fox was howling on the hill,
And the distant echoing glens reply.

The stream, adown its hazelly path,
Was rushing by the ruin'd wa's,
Hasting to join the sweeping Nith,[109A]
Whose distant roaring swells and fa's.

The cauld blue north was streaming forth
Her lights, wi' hissing eerie din;
Athort the lift they start and shift,
Like fortune's favours, tint as win.

By heedless chance I turn'd mine eyes,
And, by the moon-beam, shook to see
A stern and stalwart ghaist arise,
Attir'd as minstrels wont to be.[109B]

Had I a statue been o' stane,
His darin' look had daunted me;
And on his bonnet grav'd was plain,
The sacred posy--'Libertie!'

And frae his harp sic strains did flow,
Might rous'd the slumb'ring dead to hear;
But, oh! it was a tale of woe,
As ever met a Briton's ear.

He sang wi' joy the former day,
He weeping wail'd his latter times;
But what he said it was nae play,--
I winna ventur't in my rhymes.

Правилно,колега! "In my Craft or Sullen Art" -на Дилън Томас, уелски поет. Аз също не го бях чувала до преди 2-3 години,когато излезе филмът с Кийра Найтли "The Edge of Love". Иначе знам автора на новата задачка,но няма да е интересно, ако само двамата си играем . Ако до довечера никой не напише отговора, ще го напиша аз!!! (Това е предупреждение,колеги!!!)

Хайде познавай го, де.

Робърт Бърнс Мисля, че беше "Vision" ,но не съм сигурна.

дааааааа

Да раздвижим темата малко. Пък да видим-може някой да се включи?

Die Leidenschaft bringt Leiden! – Wer beschwichtigt
Beklommnes Herz, das allzuviel verloren?
Wo sind die Stunden, überschnell verflüchtigt?
Vergebens war das Schönste dir erkoren!
Trüb ist der Geist, verworren das Beginnen;
Die hehre Welt, wie schwindet sie den Sinnen!

Da schwebt hervor Musik mit Engelschwingen,
Verflicht zu Millionen Tön um Töne,
Des Menschen Wesen durch und durch zu dringen,
Zu überfüllen ihn mit ew'ger Schöne:
Das Auge netzt sich, fühlt im höhern Sehnen
Den Götterwert der Töne wie der Tränen.

Und so das Herz erleichtert merkt behende,
Daß es noch lebt und schlägt und möchte schlagen,
Zum reinsten Dank der überreichen Spende
Sich selbst erwidernd willig darzutragen.
Da fühlte sich – o daß es ewig bliebe! –
Das Doppelglück der Töne wie der Liebe.

Ако беше на български, по би се раздвижила темата : )

Темата агонизира от дни...
Ако беше мое стихотворение, можеш и аз да играя....

Вярно е. Тази тема си плаче от раздвижване. Иначе това беше Гьоте (или "Гот е!", както му казват някои). Айде давайте предложения,де!!!

Може ли да е цитат от песен, написано с рима и ритъм?