Нека хвърля малко светлина върху така наречените "практики" в ИСУЛ и в Клиниката. В ИСУЛ практика на практика няма, там се провеждат самите лекции и упражнения по физиологична психология. Да болница е, да карат болни с носилки, но нищо повече. Преподавателката водеше разни пациенти, задаваше им въпроси, тестваше им рефлексите, за да ни обясни нагледно различни части от материала, нооооо на нас категорично ни беше забранено да ги питаме каквото и да е. Това за мен не е практика, а нагледен пример.
Що се отнася до въпросната клиника, то това е психиатричната клиника "Свети Наум", където се провеждат упражненията по клинична психология. Те се състоят в запознаване с пациенти на клиниката, водени от преподавателката, когато има възможност (което далеч не е всеки път). Контактът на студентите с пациентите е задаване на въпроси на пациента, след като преподавателката е свършила да го разпитва. Както и сами може да се досетите след като професионалистката си е задала въпросите, нашите въпроси варират от средно тъпи до малоумни. Сиреч и това за мен не беше практика, а извинение за такава.
Статистиката-и аз бях много наплашен от нея, щото в математиката хич ме няма, ноо в последствие се оказа един от най-интересните ми предмети и реално погледнато май от статистиката помня най-много неща...Нищо не се смята, работи се със софтуер, като му хванеш цаката той прави всичко
Иначе никак не се опитвам да ви откажа, знам, че като сте си завъртяли нещо на пръста това ще е. Просто ви споделям негативния си опит
