 |
| Eгоцентричен и самовлюбен... |
 |
Регистриран на: 28 Яну 2009, 22:38 Местоположение: 272 аудитория Благодарил (а): 844 пъти. Поблагодарили: 1020 пъти.
|
iodine написа: Айде сложете го тука, проф. Гайдаров няма да има проблеми с това, той си каза да учим от нета. Първи вариант 24 въпрос: Психология на вземането на решения в правораздавателната дейност
Има раздел „Психология на вземане на решение” в психологията, който се разполага в когнитивната психология. Поставя се акцент върху познавателната активност на субекта, който взема решение. Основните когнитивни процеси са памет, мислене, усещане, възприятие, интелект, върху които се съсредоточава психологията. Интелектът е по-особена категория. Този елемент емпирично е развит в сравнително ясна концепция (може да се измерва количествено). Това е едната страна на спецификата на този елемент. Този аспект на познанието се развива в посока емоционална интелигентност и това в бъдеще ще се развива. Усещането представлява познавателен психичен процес, който доставя информация за отделни страни и аспекти на предметите и явленията от действителността. То присъства в психиката и в процеса на вземане на решение като основен елемент, но не и като самостоятелна единица; то е технологичен момент. Проблемът с усещанията е проблем по функционирането на сетивата. Другият проблем е с индивидуалният опит, доколкото усещането е трансформирането на физическата информация, възприета от сетивото, в психична информация и превръщането ѝ в определен тип информация. Ако сетивата не функционират добре, информацията няма да бъде ясна, пълна и точна. Възприятията дават информация за цялостности, за разлика от усещането. Те ни дават целия образ на предмета или явлението. Това означава, че възприятията се съграждат на основа на усещанията, защото като се обединят се получава предметът като такъв. Качеството на възприятията зависи от качеството на усещанията. Свързани с възприятията са някои проблеми, изхождащи от принципа, открит от психолога Курт Левин – принцип на Gestalt – едно възприятие автоматично се стреми да се допълни самото то, за да се получи цялостност. Възприятията на човек са така съградени, че той винаги се стреми да довърши една картина и да я доведе до цялостност на базата на своя опит. При илюзиите на възприятията едно реално възприето събитие, обект, предмет се изкривява, не е обективно. Възприятието има в себе си тенденцията при определени условия да преобразува и пресъздава реалния образ. Тези условия са: силно емоционално напрежение, което провокира силно изкривяване на възприятията; изменено състояние на съзнанието – при употреба на алкохол и наркотици; психотична криза – ако човек е попаднал в пространството на психиатрията; физиологична причина – висока температура, силни травми. Мисленето е процес, който позволява информацията да бъде анализирана и реструктурирана. Мисленето се изгражда върху два източника – усещания и възприятия, социален и индивидуален опит. Ако един човек възприеме една ситуация чрез сетивата си и тя е отнесена в клас, чрез мисленето тази информация се свързва с индивидуалния опит, тя се анализира и реструктурира. Това позволява да се извеждат закономерности между мисленето, предметите и формата (чрез мисленето се преработва, наименова, класифицира информацията, приета чрез усещанията и възприятията. Мисленето довежда до: - възможност да се извлекат взаимовръзки между обектите, хората, явленията; може да се стигне до определено съждение; - аксиологизиране (оценяване на информацията) – свързвайки я със собствения си опит, човекът я оценява като „+” или „–”. Чрез тези процеси мисленето преработва всяка една информация, включително и въпросите. Мисленето задължително преработва, като свързва с личния опит. Никога няма изцяло изчистена (1:1) информация. ------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Втори вариант 24 въпрос по Правна психология: Психология на вземането на решение в правораздавателната дейност:
Третият етап от наказателния процес е свързан с вземането на решение по конкретното престъпление. Съдът трябва да се убеди, че е извършено престъпление, че определени лица имат вина и трябва да носят отговорност за неговото извършване и поради това трябва да им бъде наложено наказание, съобразено с изискванията на правните норми. Съдебният състав не е просто арбитър в съдебния процес. Той, както и обвинението и защитата анализира и оценява събраните доказателства, търси и пледира за допълнителна информация, ако това е нужно за изясняване на истината относно извършеното престъпление. Обосновката на една или друга теза много зависи и от умението на юриста да говори, т.е. от неговите риторични умения. В реалната практика прокурорите и адвокатите използуват различни риторични методи. По-известни от тях са следните• фундаментален метод – този метод е свързан с използуването на точни факти и аргументи за оборване на тези на противната страна. При използването на този метод и двете страни обръщат особено внимание на експертните заключения;• метод на противоречието – обръща се внимание главно на противоречията в тезите на противната страна;• метод “извличане на доводи” – всяка от страните се стреми да обърне внимание на всички конкретни доводи, които й помагат да обоснове своята теза. Това е метод, чрез който адвокатът или прокурора се стреми към детайлна обосновка на своята теза;• метод на сравнение, на съпоставяне – в този случай в речта си адвокатът или прокурорът се насочва към сравняване на две тези, две становища като изтъква техните силни и слаби страни. Този метод се използува, когато ораторът е убеден, че аргументите на противната страна са слаби;• метод на алтернативата – при този метод се признават определени факти, но се оспорва изводът. Изтъква се друг извод, който е по-правдоподобен при наличните факти, които се приемат за безспорно дадени.• метод на диференцираната оценка – приемат се само определени заключения и изводи на противната страна, а останалите се приемат частично или се отхвърлят;• метод на игнорирането – приемат се определени факти и тези на противника, но се полагат усилия за тяхното омаловажаване, игнориране. Изтъква се, че това е истина, но тя не е от съществено значение за доказване на престъплението или за изясняване на вината и отговорността на извършителя;• метод на видимата поддръжка – приема се тезата на противника, даже се прибавят и нови аргументи в нейна подкрепа. В заключение ораторът изтъква такива контрааргументи, които я омаловажават или сериозно я обезсилват. Този метод се използва, когато юристът разполага с много силни контрааргументи. “Аз не отричам въобще аргументите, напротив, приемам ги изцяло и без възражения, но има и много други неща, които не ми дават основание да ги считам за напълно достатъчни да се реши даден наказателно-правен казус”;• метод на възбудата, на разочарованието и размисъла – това е метод, при който ораторът се стреми да стимулира чувствата и мислите на слушателите, и подтикне към преоценка на определени свои становища и позиции. При този метод ораторът обикновено обръща внимание на трайните негативни последици от извършеното престъпление или на неискрените и нечестни отношения между лица, пряко или косвено свързани с неговото извършване. Напълно възможно е при една добре подготвена пледоария обвиняемите, потърпевшите и свидетелите да пожелаят да споделят нови факти около инкриминираното събитие.
Първият вариант е от лекцията, а вторият от апокрифите в нета. Аз лично бих направил комбинация, въпреки, че е все тая какво ще пишем
_________________ Facebook Skype: fen_na_anelia
|
|