Не е като да не сме го дъвкали и предъвквали на женски вечери на по няколко мартинита. Пеперудки в стомаха, нервност, страст, вманиачавания по дребни детайли и прочее. Всички ги харесваме. Всъщност, аз лично не знам до колко харесвам ситуацията, в която припадам от глад, но стомахът ми е толкова нервен, че упорито отказва да приеме каквато и да е храна; но определено ми е приятно, когато съществува.

Идеята е, доколко определяме тръпката като съществено важна за една връзка - в глобален план. Доколко е важна за любовта? Дали е определяща за наличието й? Дали е гаранция за успешна връзка или обратното - липсата й е гаранция за неуспешна такава?

И изобщо, вярвате ли, че една любов може да просъществува и без великата химия? В последно време станах твърд привърженик на тезата, че ако трябва да избирам между много силна тръпка с неясни взаимоотношения и по-слаба тръпка, но при ситуация на взаимно разбирателство и сигурност, бих предпочела второто. В дългосрочен план - смятам, че това е по-правилният избор. Защото голямата страст (колкото и хубаво нещо да е) рано или късно ще се стопи с годините и поради това не може да бъде основа на стабилна любов. Докато ако стабилната любов съществува и двамата души са убедени в съвместимостта си и в желанието си да бъдат заедно, и се разбират - това, че няма да полудяват взаимно по парфюмите си (примерно), не е от съществено значение.

Плюс това, тръпката ти размътва главата и прави преценката ти тотално нереалистична и неадекватна. Me no like

Ежедневието убива всичко. Тръпката е до време. Твърдо за разбирателството.

First!
(Ще редактирам когато не (")уча(") по ПИС)

//edit:
Second!

Изпросихте си го!

Идването на стомашните мечоци

Няма да ги почувстваш,
ако не са наистина там,
някакво ново усещане,
което напирам едвам...

Игрички ли играят задружно
или просто в кръг си седят?
Тези същества непослушни,
само номера ни кроят...

Казват, веднъж като дойдат,
проблемите започват тогава!
Аз съм се правил, че мога,
да ги махна, да ги забравя...

Но те не се гонят тъй лесно,
защото са по-висша сила от нас,
за някои може би е чудесно,
за други това е истински фарс...

Няма лекарства още открити,
няма операции против тях.
И знам техните игри шеговити,
променящи ме от мъка до смях.

Сега, ако бързо се вкопчат
в тебе и не искат да бягат,
това е мисия тайна, нарочна,
и постоянно отвътре те стягат...

Няма да ги разбера, никога сякаш,
този смисъл винаги ще ме учудва.
Те идват, неизвестно, от някъде,
те идват, когато някой се влюбва.

как ще ги харесваме...

твърдо +1
да не говорим че поледната ми тръпка беше преди толкова години че трябва да се напъна за да си спомня името и

Ааааабе, тръпка. Мани ти тая работа. Че е гот, гот е - но аз лично дори се радвам, когато пеперудите се поразкарат малко, защото тогава и очите ти се отварят за много неща, виждаш поне някои от недостатъците на другия и си даваш сметка дали това, което има между вас, е истинско или не. Разбира се, възможно е да сбъркаш, но шансът е по-малък, ако вече не си заслепен от тръпки, трътки и прочее екстри.

Може да се каже, че аз "претръпвам" сравнително бързо и много се радвам за това. Което не значи, че не се случва да броя часовете, докато някой смотан ден се изниже, та да си гушна човека или пък че не ми става мило и топло, когато отворя вратата и го видя там. Другите тръпки са вятър работа - "изтръпвала" съм и заради пълни мухльовци, все пак.

нещо такова исках да напиша ама като нямам дар слово

Според мен има тръпка и тръпка.
Едно е чистата проба химия - това с пощръкляването по парфюмите, по определени жестове, пози, нотки в гласа на даден човек, нещата които ни действат адски първично.
От друга страна е тийн-тръпката: нетърпението да се прибереш и да се гушнеш, както Ели спомена; окриляването, когато партньорът те зарадва с нещо, което е специално за теб, оригинален или обикновен комплимент; и какъвто и да е жест на топлота, в момента, в който имаш нужда от него.
Първото са хормони... известно време я карате като зайци ипосле евентуално се кротвате. Второто обаче е мироглед, начин на живот и инстинктивно търсене на емоционална близост като средство за комфорт.
И 2-те се проявяват много бурно баш в началото на връзката, но зависи от самите хора после, коя ще отшуми по-бързо.
Май не се наемам да определя коя е по-"вредна". Обикновено човек е по-податлив спрямо едната и точно затова губи контрол до известна степен.
Аз съм си патила по малко и от 2-те. Но не всичко е въпрос на избор. Дойде ли, не пита. Дори съзнателният избор да е друг.

Искам да ви обърна внимание на един важен момент - кво става с тръпката, която ви кара да искате само... секс с конкретния индивид? Има такава тръпка, не знам как се наричаше, до края на темата ще я наименувам...

Еротична тръпка? Та, тя не контролира ли хората по същия хлапашки начин, карайки ги да не търсят обвързване, а задължителен коитус със човека?

Абе каквато и да е тръпка да е, все ти размътва главата. Макар че моят интерес беше насочен по-скоро към това какво се случва, когато имате любовта и разбирателството, и всичко останало, но тръпката липсва. Имам предвид изначално липсва. Не че няма физическо привличане и т.н. има си го, но силната химия просто не присъства.

Ам ако ще е за тва, аз имам следното мнение:

(вземете пуканки и енергийни напитки, седнете удобно и четете на глас)

За мен връзка без химия/тръпка е просто самозалъгване, че имаш нещо. Сигурност, доверие, подкрепа, тва са все неща, които и приятелите могат да ти дават. Или поне 1 от тях, по-близък такъв. Ако човек има избор да се впусне в нещо, което усеща вътрешно и нещо, което му се струва по-разумно - изборът е ясен - следваш сърцето си. Може би има риск, ако не помисли с кого ще ти е по-добра връзката и с кого ще изтраяте повече. Да ама тва не е състезание да направиш връзката колкото се може по-успешна и по-дълга! Колкото време изкарате - толкова. Ако се лишиш от това да вложиш химията като коз на връзката, тя остава само с едни сухи козове, които се бият при първата по-сериозна тръпка спрямо друг човек, с който не ходиш. И почват изневери, ако не - караници, сравнявания на гаджето с другия... И от там и проблемите.

Да, има го момента с разбиването на сърцето, но ако не ти го разбият, как ще докажеш, че имаш сърце изобщо? Аз знам за форомки, които ходят с някого, колкото да не са сами, щото тва ги ужасява и ги кара да се чувстват непълноценни. Те нямат избор между тръпка или здрав разум, техния избор е сама или с който ме иска. Каква връзка е това? Това е фарс. Любовта не бива да е един голям компромис с тебе си! Първо си казваш - "Да, не ме привлича, ама е интересен, ще излезна с него", после идва "Не е мой тип за връзка, ама е готин тип и е яко другите да ме виждат с него и да знаят, че излизаме" и накрая "Нямам чувства към него, ама ще е добре да ходя с него, за да не съм сама"... хайде форомки, знам, че доста от вас са се познали в това описание!

Защо изобщо ролята на тръпката се поставят под въпрос? Нима може връзка без обич? Нима може да казваш на някого, че го обичаш и да го лъжеш в очите? Да, тръпката може да отшуми - ами разделете се тогава и всичко е наред. Поне сте си честни. А разумът как ще отшуми? Няма как, тва да избереш сигурността, не отшумява, тва винаги си го има. Ама не е истинско, и човек се усеща доста по-късно, отколкото като му свърши тръпката. Ок, връзката ще трае 3-4 месеца повече, и кво от тва? По-яко ли ше ти е като скъсате? Всяка връзка, която почне от компромис със некви принципи, завършва зле. Ако нямате сърце за любов, ок, тогава може да не търсите кого да обичате, а да търсите кои ще ви издържа финансово и кой ще ви е верен и ше ви изпълнява прищевките. Тва пак е принцип, доста жени го имат като такъв. Но ако не сте такива хора, тогава кво ви кара да сте с някого, който не е като този с който искате да сте всъщност? Колко жени познавате, които ходят с 1, но обичат друг? Да изреждам ли форонки? Айде не!

И в заключение - кви хора сте изобщо да поставяте такива въпроси. Разбирам романтиката умрела, ама има неща, които не трябва да умират. Като тва да си честен, да си искрен към себе си, да си истински. Ако ще сме сериозни хора и ще правим връзка, нека има истинска химия, да знаеш, че не е на шега и не е колкото да има там у фейсбук линк към моя профил да се мъдри и да ни завиждат "пичуити", че сме заедно! Срамота е!

Срамота е!

Ам... не мисля, че си разбрал точно това, което имах предвид...

Гледай от положителната страна: важното е ти да ме разбереш мене...
Аз че не разбирам, тва си е за мене... аз ще страдам...

Добре де, просто насочих темата в този аспект, който си ми хареса, не е по моя вина, Бог така ми диктува...