|
Ам ако ще е за тва, аз имам следното мнение:
(вземете пуканки и енергийни напитки, седнете удобно и четете на глас)
За мен връзка без химия/тръпка е просто самозалъгване, че имаш нещо. Сигурност, доверие, подкрепа, тва са все неща, които и приятелите могат да ти дават. Или поне 1 от тях, по-близък такъв. Ако човек има избор да се впусне в нещо, което усеща вътрешно и нещо, което му се струва по-разумно - изборът е ясен - следваш сърцето си. Може би има риск, ако не помисли с кого ще ти е по-добра връзката и с кого ще изтраяте повече. Да ама тва не е състезание да направиш връзката колкото се може по-успешна и по-дълга! Колкото време изкарате - толкова. Ако се лишиш от това да вложиш химията като коз на връзката, тя остава само с едни сухи козове, които се бият при първата по-сериозна тръпка спрямо друг човек, с който не ходиш. И почват изневери, ако не - караници, сравнявания на гаджето с другия... И от там и проблемите.
Да, има го момента с разбиването на сърцето, но ако не ти го разбият, как ще докажеш, че имаш сърце изобщо? Аз знам за форомки, които ходят с някого, колкото да не са сами, щото тва ги ужасява и ги кара да се чувстват непълноценни. Те нямат избор между тръпка или здрав разум, техния избор е сама или с който ме иска. Каква връзка е това? Това е фарс. Любовта не бива да е един голям компромис с тебе си! Първо си казваш - "Да, не ме привлича, ама е интересен, ще излезна с него", после идва "Не е мой тип за връзка, ама е готин тип и е яко другите да ме виждат с него и да знаят, че излизаме" и накрая "Нямам чувства към него, ама ще е добре да ходя с него, за да не съм сама"... хайде форомки, знам, че доста от вас са се познали в това описание!
Защо изобщо ролята на тръпката се поставят под въпрос? Нима може връзка без обич? Нима може да казваш на някого, че го обичаш и да го лъжеш в очите? Да, тръпката може да отшуми - ами разделете се тогава и всичко е наред. Поне сте си честни. А разумът как ще отшуми? Няма как, тва да избереш сигурността, не отшумява, тва винаги си го има. Ама не е истинско, и човек се усеща доста по-късно, отколкото като му свърши тръпката. Ок, връзката ще трае 3-4 месеца повече, и кво от тва? По-яко ли ше ти е като скъсате? Всяка връзка, която почне от компромис със некви принципи, завършва зле. Ако нямате сърце за любов, ок, тогава може да не търсите кого да обичате, а да търсите кои ще ви издържа финансово и кой ще ви е верен и ше ви изпълнява прищевките. Тва пак е принцип, доста жени го имат като такъв. Но ако не сте такива хора, тогава кво ви кара да сте с някого, който не е като този с който искате да сте всъщност? Колко жени познавате, които ходят с 1, но обичат друг? Да изреждам ли форонки? Айде не!
И в заключение - кви хора сте изобщо да поставяте такива въпроси. Разбирам романтиката умрела, ама има неща, които не трябва да умират. Като тва да си честен, да си искрен към себе си, да си истински. Ако ще сме сериозни хора и ще правим връзка, нека има истинска химия, да знаеш, че не е на шега и не е колкото да има там у фейсбук линк към моя профил да се мъдри и да ни завиждат "пичуити", че сме заедно! Срамота е!
Срамота е!
_________________ Ooh, 1, 2, 3, 4 fire's in your eyes... ...and this chaos, it defies imagination! Ooh, 5, 6, 7, 8 minus 9 lives - you've arrived at panic station!
|