Kristo написа:
Защо изобщо ролята на тръпката се поставят под въпрос? Нима може връзка без обич? Нима може да казваш на някого, че го обичаш и да го лъжеш в очите? Да, тръпката може да отшуми - ами разделете се тогава и всичко е наред. Поне сте си честни. А разумът как ще отшуми? Няма как, тва да избереш сигурността, не отшумява, тва винаги си го има. Ама не е истинско, и човек се усеща доста по-късно, отколкото като му свърши тръпката. Ок, връзката ще трае 3-4 месеца повече, и кво от тва? По-яко ли ше ти е като скъсате? Всяка връзка, която почне от компромис със некви принципи, завършва зле. Ако нямате сърце за любов, ок, тогава може да не търсите кого да обичате, а да търсите кои ще ви издържа финансово и кой ще ви е верен и ше ви изпълнява прищевките.
Добре бе, Ице...
Какво наричаш ти любов? Самата тръпка? Химията?
И как живее човек, който си държи на честността? Прескача от тръпка на тръпка докато вече не му става?

Или всички да си страдат както ти си си нарекъл вече бъдещето явно?
Всяка връзка се гради на компромиси. Същината на компромиса е жеста към другия (не към себе си). Ако вземеш решение, пренебрегвайки нещо не особено важно за теб, това не е никакво постижение. Все едно да дадеш някому стара и скъсана дреха, която така и така няма да облечеш. По-истинско е да се откажеш от нещо, което наистина ти е на сърцето. Да, съзнавам, че излизам офтопик вече, ама...
Така де, "Ако нямате сърце за любов, значи сте меркантилни и пъзливи комформистки." Все едно та-да-да-дам....-Любовта е задължително да бъде кратка, бурна, неадекватна, и да има страдание накрая. Ако си удовлетворен, значи няма щастие.

Нещо малко странно излиза. Ура за обичта, която те оставя в развалини и така... колкото пъти дойде.
И не е като да не съм съгласна с голяма част от нещата, които принципно казваш в тая насока, че и конкретно тук. Просто това е много крайно.
А и както уточних, според мен другата тръпка (свързана баш с отношенията и с глезенето на половинките) може също да напакости бая. Изпитано.
