Ами да, защото аз не ти говоря за отсъствието на любов. Нито за цялостното отсъствие на химия и привличане, просто не в такива граници, че да предизвикват еуфорично пощуряване. Просто и аз както Исо вече почти не си спомням тръпки и пеперуди, и прочее, толкова отдавна беше последният път, когато ми се случи това. И лично за себе си забелязвам, че с всеки следващ човек еуфорията е все по-малко и все по-малко.

Сега, аз лично съм доволна от това. Харесвам главата си свежа и ума си бистър и изобщо не смятам, че влиянието на нечий парфюм върху мен може по какъвто и да е начин да е определящо за връзката ми с него или пък за шансовете ни да имаме дъъъълго и щастливо бъдеще (усещаш разликата с това да си с някого просто за да не си сам, нали?) Но човек среща разни хора, философства на някакви теми, започва да се съмнява и в крайна сметка разпитва по форумите

Значи си пуснала темата, щото се колебаеш между 2 момчета?

Едно време си мислех, че имам пеперуди. Доста по-късно разбрах, че нищо не съм знаела
Мисълта ми е, че намаляването или липсата им не е следствие на времето - гарантирам : )


Силно!

В началото са пеперуди в корема, а после сякаш е цвете, което си пуска корените в гърдите ти. И щом я видиш ги усещаш впити вътре в теб; карат те да я обичаш до безкрай.
Тръпката да я видиш за трети път и тръпката да я видиш за пръв път след дълга раздяла. Различни са двете тръпки, но са изключителни. Жената е най-прекрасното нещо на земята.

Добре бе, Ице...
Какво наричаш ти любов? Самата тръпка? Химията?
И как живее човек, който си държи на честността? Прескача от тръпка на тръпка докато вече не му става? Или всички да си страдат както ти си си нарекъл вече бъдещето явно?
Всяка връзка се гради на компромиси. Същината на компромиса е жеста към другия (не към себе си). Ако вземеш решение, пренебрегвайки нещо не особено важно за теб, това не е никакво постижение. Все едно да дадеш някому стара и скъсана дреха, която така и така няма да облечеш. По-истинско е да се откажеш от нещо, което наистина ти е на сърцето. Да, съзнавам, че излизам офтопик вече, ама...
Така де, "Ако нямате сърце за любов, значи сте меркантилни и пъзливи комформистки." Все едно та-да-да-дам....-Любовта е задължително да бъде кратка, бурна, неадекватна, и да има страдание накрая. Ако си удовлетворен, значи няма щастие. Нещо малко странно излиза. Ура за обичта, която те оставя в развалини и така... колкото пъти дойде.
И не е като да не съм съгласна с голяма част от нещата, които принципно казваш в тая насока, че и конкретно тук. Просто това е много крайно.
А и както уточних, според мен другата тръпка (свързана баш с отношенията и с глезенето на половинките) може също да напакости бая. Изпитано.

Ице?


Любовта е цялостното усещане към 1 човек, а тръпката и химията са движещите - начална база и енергия, съответно. Тва е.


Винаги трябва да правиш компромиси в името на любимия и връзката, но никога да не правиш компромиси със себе си - така знам аз, така съм научен.


Любовта може да е вечна, ама тръпката не може. Мисълта ми в другия пост беше, на базираш връзката и любовта на тръпката, не на нещо друго като основа. Ако го базираш на друго, ще издържи повечко, но ще е грозна съборетина. Ако го базираш на тръпката, може да издържи по-малко, но ще е нещо истинско и приятно... А кой знае - може връзка от тръпка да издържи цял живот, нали така?

1. Не за пръв път не се обръщам към теб с ник.
2. Да бе, ок. Разбрах те и първия път. Ако ми беше дочел поста внимателно, щеше да видиш, че просто ти критикувам крайните изказвания.

Компромисът по принцип не е ли всъщност.. компромис със себе си? Ти го правиш в името на връзката, но го правиш със себе си. То е едно цяло, не са два различни.. компромиса.

Два различни компромиса са - единия е да направиш компромис, който засяга маловажни за теб неща (примерно не си свикнал да купуваш цветя, но понеже гаджето ти се кефи, почваш да и купуваш - тва не е компромис със мен, щото не ми е житейски принцип да не купувам цветя, и не е болка за умиране), друго е компромис със самия теб в полза на любимия (пример: да се съгласиш да ти изневерява, щото той/тя така е свикнал/а, а тва на мен ми е житейски принцип да съм против изневярата)

Сега разбра ли?

Първият пример - това въобще не е компромис, а промяна в навика.
Вторият пример - това би било глупост, а не компромис, защото ако се съгласиш да ти "изневерява" дефакто се съгласяваш на отворена връзка, което не е изневяра, понеже си наясно.

Не вАжиш, гхагхагхахаухауахауха

Значи да разбирам, че не си схвнала същината на моите думи. Ок.

Рабирай, че нещо не мож се аргументира.

По-вероятно е ти да не си разбрала същината, ако питаш мен...

Обори ми твърдението, ако искаш, аз си казах което беше важно, да се каже...

Да ве, Крист, щом си ЛАПТОП, прав си

Ти като си ЧЕРЕН ДЖИБ, да не би твоите възгледи да са с предимство?